Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 114 от 30.06.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 203/2026
Вид
Решение № 114
Подписан
30.06.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.495 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.67 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Бургас, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262000500203 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.463, ал.2 от ГПК.

С решение № 954/08.12.2025 год. по в.гр.д.№ 1709/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, са оставени без уважение:

- жалба вх. № 21246/31.07.2025г. по описа на ЧСИ Д. Н. рег. №804, подадена от адв. Р. Н. Г., АК - Пловдив, процесуален представител на З. Г., Б.

Г., М. Г. и Б. Г. - всички граждани на РТурция, присъединени взискатели, срещу Разпределение с изх. № 32221/11.09.2025 г. по изпълнително дело № 217/2018 г. по описа на ЧСИ Д. Н. с peг. № 804 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Бургас и

-жалба, вх.№26045/16.09.2025г. по описа на ЧСИ Делян Николов рег.

№ 8 0 4 , подадена от СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК115274150, представлявано от управителя си Ю. П. Б. - длъжник по изпълнителното дело, чрез адв. Т. И.- АК- Пловдив, срещу Разпределение с изх. № 32221/11.09.2025 г. по изпълнително дело № 217/2018 г. по описа на ЧСИ Д.

Н. с peг. № 804 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Бургас.

1.Срещу решението, в частта с която жалбата им е оставена без уважение, до настоящия съд е подадена жалба от З. Г., Б. Г., М. Г. и Б. Г. всички граждани на Република Турция, чрез процесуален представител адв.Р.

Г. АК-Пловдив. Изложени са възражения за неправилност на решението в обжалваната част поради незаконосъобразност на извода на съда относно липсата на предпоставки за включване на жалбоподателите, в качеството им 1 на присъединени взискатели, в обжалваното разпределение. Твърди се, че независимо от това, че те не са били страни в производството по чл.135 от ЗЗД, по което е постановено решение за връщане на имотите - предмет на публичната продан, във връзка с която е извършено обжалваното разпределение, в патримониума на длъжника, като присъединени взискатели по делото е следвало да участват в разпределение на сумите от продажбата на тези имоти. Възразено е срещу извода на съда за неоснователност на оплакването, че в разпределението не е посочен периода, за който са начислени лихви върху вземанията на взискателите, като се сочи, че не е изяснено от съда дали в предходни разпределения вече не са били включени вземанията на тези взискатели за лихви, а също и за разноски. Твърди се, че са необосновани изводите на съда относно посочените в разпределението такси по т.11.1 и 11.2. за които са направени възражения, че са неправилно изчислени от ЧСИ, а всички такси включени в разпределението са завишени и поради неправилно приложение на чл.67 от ЗЗД предвид обстоятелството, че дължимият ДДС се счита включен в цената.

Подаден е отговор по жалбата от първоначалния взискател по изпълнителното дело-С. А. Б., чрез процесуален представител адв.С. Н., в който преди всичко се възразява по процесуалната легитимация на жалбоподателите за участие в изпълнителното дело. Твърди се, че поради подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, от която те черпят правата си на кредитори, не разполагат с изпълняемо право срещу длъжника и нямат качеството на присъединени взискатели по настоящото изпълнително дело. Изложени са и съображения за неоснователност на възраженията по жалбата, като се сочи, че решението по чл.135 от ЗЗД връща имотите предмет на публичната продан във връзка с която е извършено обжалваното разпределение в патримониума на длъжника, но само по отношение на ищците по това дело, поради което други лица извън лицата, които се ползват от решението, не следва да участват в такова разпределение, дори да имат качеството на присъединени взискатели. Изразено е съгласие с мотивите на съда за неоснователност на възраженията на жалбоподателите по отношение на таксите, като се сочи, че някои от тях действително са посочени в предходно разпределение, което е било обжалвано и по което към момента не е постановено решение, а е висящо в.гр.д. № 1017/2025 год. на БОС. Сочи се също, че ДДС не е част от услугата предоставяна от ЧСИ, поради което върху таксата по тарифата се дължи ДДС.

2.Срещу решението, в частта с която жалбата на дружеството е оставена без уважение, до настоящия съд е подадена жалба от „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 115274150, представлявано от управителя Ю. П. Б., чрез процесуален представител адв.Т. И., АК-Пловдив, в която се твърди, че в обжалваната от него част решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че окръжният съд не е вникнал в същината на заявените в жалбата на дружеството пороци на разпределението, като по 2 наведените оплаквания е изложил бланкетни мотиви или въобще не е изложил такива. Твърди се необоснованост на решението в частите, в които съдът е приел за неоснователни възраженията на дружеството относно твърдените пороци на разпределението водещи до неговата незаконосъобразност, във връзка с оплакванията за:

-изготвяне на общо разпределение за суми от продажбата на повече от един недвижим имот, което е довело до неточности и неясноти в разпределението, препятстващи възможността да се разбере какви разноски и на какво основание са включени в т.11.2, като ползващи се с право на привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД.

-соченото в жалбата, че по отношение на 1500 лева - хонорар за вещо лице за оценка на недвижимите имоти и 23 338,89 лева - такса опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ с ДДС, за които е прието, че е изготвена сметка от ЧСИ по делото, съдът не е отчел, че тези разноски вече са били включени в предходно разпределение от 27.03.2025 год. по т.11.2, както и че са с неизяснен произход.

Сочи се, че от разпределението не става ясно дали разноските от 1500 лв. - за вещо лице са платени от взискателя за оценка на всички 12 имота, или само за продадените девет имота. В случай, че в тези разноски са включени и разноските за оценка на други, предходно продадени имоти, за които е било извършено предходно разпределение и то в пълен размер, се твърди, че не е следвало да се включват отново в настоящото разпределение. Евентуално се сочи, че настоящото разпределение включва 9 от общо 12 самостоятелни обекта оценени от вещото лице, поради което привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД за взискателя е до размера на 9/12 от общата сума от 1500 лева, или за сумата от 1125 лева, а не както е по обжалваното разпределение, в което е включена пълната стойност. Поддържа се възражението, че сумата от 23 338, 80 лева не е индивидуализирана по пера, поради което изводът на окръжният съд, че това е такса опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ с ДДС, което било отразено в сметка № 50681/15.08.2024 г., е необоснован и на практика дописва волята на ЧСИ по разпределението. Твърди се, че на дружеството не е била връчена сметка № 50681/15.08.2024 г. на която се е позовал окръжния съд, а длъжникът не е известен по кои точки от Тарифата е наложена съответната такса, за какво действие се отнася, какъв е размерът на таксата за всяко отделно действие, съответно как и на каква база е изчислена, като това не става ясно и от разпределението. Сочи се, че липсата на достатъчна конкретизация на отделните вземания и на техния размер, води до невъзможност съдът да извърши ново разпределение, като в този случай съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. 2/2021 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение.

-необсъждане на възражението на дружеството, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за всяко от вземанията, посочени в т. 11.6А, т. 11.6Б и 11.63, е грешно изчислена, без приложение на т.1, т.4 и т.5 от забележката към т. 26 от ТТРЗЧСИ, като в конкретния случай ЧСИ не е приспаднал таксата за опис от 3 тази по т. 26 от ТТРЗЧСИ, нито е посочил дали тази такса се отнася за всички описани имоти или само за процесиите девет. Отделно се твърди, че не е ясно как е определена таксата за опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ.

-незаконосъобразност на изводите на съда относно основния спор, за това дали разпределение за сумите от продадените имоти на третото лице следва да се извърши между всички взискатели по делото или само към взискателите - ищци по делото по чл.135 от ЗЗД, които са провели успешно този иск. Твърди се, че становището на съда, че сумата от продажбата на имотите, предмет на иска по чл.135 от ЗЗД, следва да се разпредели с привилегия по чл.136 от ЗЗД за удовлетворяване на вземанията само на тези взискатели, които са провели успешно иска по чл. 135 от ЗЗД е в противоречие със закона и с практиката на съдилищата. Оспорено е становището на съда, че сумата, която остава след изчерпване на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т.1 т.6 ЗЗД, служи за удовлетворяване само и единствено вземанията на тези взискатели, в чиято полза е влязло в сила решение по чл. 135 ЗЗД. Твърди се, че тези изводи на съда не намират опора в закона - чл. 136 от ЗЗД и чл. 135 ал.

4 от ЗЗД, а успешно проведеното производство по чл.135 от ЗЗД не създава привилегия за ищеца по отношение на останалите, участващи в разпределението, хирографарни кредитори, включително и заради това, че те са вписали възбраните си след исковата молба. Сочи се, че в този случай редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред, поради което след изчерпване на привилегированите вземания, остатъкът е трябвало да бъде разпределен между всички взискатели – хирографарни кредитори, съобразно коефициент, изчислен от съдебния изпълнител, а не само между хирографарните кредитори С. А. Б., П. А. Б. и „Уайз Ин ЕООД.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за отмяна на обжалваното разпределение на суми и за връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение след указания от страна на съда.

Подаден е отговор по жалбата от първоначалния взискател по изпълнителното дело-С. А. Б., чрез процесуален представител адв.С. Н..

Твърди се, че преди всичко длъжникът „Старт инвест” ЕООД няма защитим правен интерес от оспорването на разпределението нито пред първата инстанция /окръжния съд/, нито съответно чрез жалба до втората инстанция, тъй като осребряването на чуждия за него недвижим имот се отразява в правната му сфера само положително - намалява размера на дълговете му, но по никакъв начин не се отразява отрицателно - чрез нарастването им, или дори пропускане на възможност за погасяване, или възникване на нов дълг, или по друг начин, а подадените жалби са в защита на чужди права - на взискателите и са недопустими. Направено е искане в случай, че жалбите бъдат счетени за допустими, да бъдат приети за неоснователни, доколкото всички наведени възражения са намерили обоснован и законосъобразен отговор в обжалваното решение на Бургаския окръжен съд.

4

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по- горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Обжалваното решение е допустимо като постановено по допустимо подадени жалби от надлежни страни, в срока за обжалване. С него окръжният съд се е произнесъл по подадените от настоящите жалбоподатели жалби срещу разпределение с изх. № 32221/11.09.2025 г. по изпълнително дело № 217/2018 г. по описа на ЧСИ Д. Н. с peг. № 804 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Бургас, като в жалбите, с които е сезиран окръжният съд са изложени същите възражения срещу разпределението, които жалбоподателите поддържат и пред настоящия съд.

Възраженията за недопустимост на сезиращите окръжния съд жалби, настоящият съд намира за неоснователни.

Спорът относно това, дали в полза на жалбоподателите-граждани на Република Турция, присъединени взискатели по изпълнителното дело съществува изпълняемо право, е материалноправен и не би могъл да бъде разрешен в настоящото производство. Липсват данни за отмяна на изпълнителното основание, от което се ползват тези взискатели, поради което не може да се направи извод, че за тях липсва процесуална легитимация за участие в изпълнителното производство – респ. възможност за обжалване на актовете на ЧСИ, за които процесуалният закон им признава право. Законът признава и правото на длъжника по изпълнителното дело да обжалва разпределението на суми за погасяване на неговия дълг, поради което същият има правен интерес от проведеното пред окръжния съд, респ. - пред настоящия съд, обжалване на процесното разпределение. Неправилно е схващането на взискателя Б., че в случая се разпределят суми от осребряването на имоти на трети лица, тъй като именно поради успешно проведеното от него, присъединения взискател Добрева и др. производство по чл.135 от ЗЗД, спрямо него и нея тези имоти не са напускали, и се намират в патримониума на длъжника, от където произтича и правния интерес на длъжника да обжалва настоящото разпределение.