Решение № 494 от 06.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Перник, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20241720100916 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба от с правно основание чл.49, вр.чл.45, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД от Т. Р. Е., ЕГН **********, ********** чрез адвокат Б.

Г. Г. от Адвокатска колегия - ***************** срещу Община Перник, представлявана от кмета С. В., ********* - за осъждане на община Перник да й заплати сумата от 10000,00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, неудобства и уплаха), причинени от ********* и сумата от 1000,00 (хиляда) лева представляваща обезщетение за имуществени вреди (заплатени медицински услуги), причинени от *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - ******* година до окончателното изплащане на сумите за неимуществени и имуществени вреди.

Претендират се съдебни разноски, съгл.своевременно и надлежно представен списък по чл.80 ГПК, в общ размер на сумата от 2050,00 лева от които: 450 лева – платена държавна такса, 300 лева - депозит за вещо лице за СМЕ и 1300 лева – платен адвокатски хонорар.

В исковата молба се посочва, че на ******* година около ******** ищцата се е намирала пред пред М.Д. в ********** за урок по пиано. Когато посегнала с ръка да отвори входната врата, преди да влезе, я нападнало улично, бездомно куче, *******, като отхапало ********** и избягало.

Свидетел– очевидец на инцидента бил учителя по пияно на ищцата - Й. Д. Г..

Преминаващи хора и служители на М.Д. позвънили на телефон 112, за да повикат Бърза помощ. Болката й била силна, от ***** Кучето, което я 1 нападнало било едро, кафяво - черно на цвят, с обратна захапка, нямало нашийник на врата или стопанин с него.

На следващия ден отишла при съдебен лекар, който прегледал раната, превързал я и издал съдебномедицинско удостоверение, според което в резултат на инцидента тя получила ********* рана по ********** на лявата ********, откъм страната на пети пръст ******** (областта на хипотенара). В „Бърза помощ“ зашили *****.

В първите дни на лечението изпитвала силни и нетърпими болки, което създавало трудности от различно естество в личния живот, включително имала уплаха и сънувала кошмари, страхувала се да излиза и да се придвижва сама навън. Също така по време на лечението и възстановителния период търпяла неудобства, свързани с манипулациите по лечението, с обичайните ежедневни и трудови дейности.

Община Перник е подала отговор на исковата молба , с която оспорва основателността на исковите претенции и настоява същите да се отхвърлят.

Счита, че липсвали доказателства, установяващи фактите, които са изложени в исковата молба. Счита, че общината не била отговорна, тъй като не било доказано кучето да се е намирало под неин надзор, а смята, че към датата на инцидента кучето не било чипирано и обработено, поради което се намирало под надзора на Общинския приют в ******* Твърди, че претендираното обезщетение за прекомерно завишено. Въвежда се възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като ищцовата страна бездействала за индивидуализиране на животното, което било свързано и с доказване на квалификацията „безстопанствено“ куче.

Представят Констативен протокол ************ година – за заловено в ****** часа черно кафяво мъжко куче, около 30 кг., по сигнал от дежурния към община Перник за ****** пред „******“.

В съдебно заседание ответникът се представлява от старши юрисконсулт А. А., която поддържа заявеното в отговора и претендира разноски в размер на 200 лева – за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78, ал.8 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран осъдителен иск правно основание чл. 49, вр.чл. 45, ал. 1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, 2 във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.

2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне притезателното право на увредения от нападение от безстопанствено куче срещу Община Перник за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Община Перник чрез своето действие или бездействие.

Не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че на ******* г. на посоченото в исковата молба време и място ищцата е била нападната от куче, в резултат на което са настъпили травматични увреждания. Посочените факти се изясняват безпротиворечиво от събраните по делото писмени и гласни доказателства – амбулаторен лист от ******* г., съдебно-медицинско удостоверение ******** СМЕ, Експертно решение на ТЕЛК, разпит на свид.

Й. Г. и свид. Р. Е..

Спорното между страните обстоятелство е чия собственост е кучето, нападнало ищеца, съответно – дали ответникът е материално легитимиран по настоящата претенция.

От разпита на свид.Й. Г., се установява, че на посочените в исковата 3 молба време, място и обстановка, ищцата е била нападната ненадейно и ухапана по лявата ******** на ******** от безстопанствено куче, средно на ръст, черно-кафяво на цвят, с чипирано ухо. От инцидента пострадалата изпитала силни болки, дълбока разкъсна рана, кръвотечение и шок, като няколко месеца след това не можела да играе народни танци, а към момента и да свири на пиано, тъй като **** не е в състояние пълноценно да се движи и свива.

От показанията на свид. Р. Е. – съпруг на ищцата, в резултат на инцидента тя претърпяла труден възстановителен период, била подложена на хирургически и пластични интервенции, пиела около два месеца болкоуспокояващи медикаменти, изпитвала силни и продължителни болки в *********, изпадала в чести ******* от инцидента, не можела да излиза сама навън, без придружител, към момента двигателните функции на **** в областта на движенията на пръстите и ********та не са възстановени.

От констативен протокол ************ г. се установява, че на посочената дата ветеринарен лекар в ОПБК ****** и негов колега са заловили куче в ****** часа, черно – кафяво, мъжко, около 30 кг., по сигнал от дежурния към община Перник за ****** пред „******“ в гр.Перник.

Видно от фактура ********** година, на стойност 1000,00 (хиляда) лева, ищцата заплатила на „*************“ ЕООД, гр.София разходи за локална оперативна манипулация.

От заключението на назначената, извършена и приета по делото СМЕ се установява, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила разкъсно- контузна рана в областта на ********та ********.

Медикобиологичният характер на увреждането представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а механизмът му се изразява във въздействие в зоната на увреда на тъпи/тъпоръбести предмети, каквито са кучешките зъби. По отношение на ищцата било проведено хирургично лечение, чрез изрязване на мъртвите тъкани, почистване на раната и налагане на първично отложен шев на раната, последвано от етапни превръзки с антисептични медикаменти.

При личен преглед на ищцата, извършен на ******** година се установил дъговиден белег в областта на пета ********на кост на ******, под нивото на кожата с деформация на областта, поради липса на кожа и подкожна тъкан, съпътствано от променена чувствителност на кожата около раневия белег. Подобен инцидент винаги предизвиквал стресогенна реакция.

По делото няма приложени документи за тежестта на тази реакция и евентуално провеждано лечение.

При тези данни съдът намира, че ответникът е материално легитимиран по предявените искове. Съображенията за това са следните.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното 4 изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Следователно, основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Ако е било проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета, то тогава се касае до грешна преценка на общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са взети, вместо да ги настанят в приюти. Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета.

По делото бе установено, че към процесната дата и място, и през последната седмица кучето, описано от ищцата, свидетелите и по констативния протокол от общината е обикаляло района около „М.Д.“ в гр.Перник.

Въпреки, че свидетелят Й. Г. установява процесното куче да е било чипирано, липсват данни именно кучето, нападнало ищцата да е било осиновявано или да е собственост на конкретно физическо лице. Наред с изложеното, в своята практика и ВКС нееднократно се е произнасял, че „безстопанствено“ по смисъла на чл. 70 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (отм.) е всяко животно, което „ не е в определено за това място, или в дом и няма стопанин с него. Дори да го хранят хората от квартала, то по смисъла на посочения текст е безстопанствено“ (Решение №639/02.07.2009 г. по дело №2398/2008 г. на ВКС ). Същевременно липсват и данни кучето да е било регистрирано по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, вр. чл.48 и чл. 37 ЗЗЖ.