Решение № 1699 от 01.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1699 гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20211100512223 по описа за 2021 година

С решение № 20156161 от 13.07.2021г. по гр. д. №ц75245/ 20219г. по описа на Софийския районен съд, 127 състав, “ЗАД А.” АД е осъдено да плати на Л. ИВ. Л. сумата 12 883,50 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка “Каско”- застрахователна полица № 0307К6009799378, за имуществени вреди, настъпили на л.а. м. “Тойота”, с рег. № ****, вследствие настъпил на 12.10.2019г. застрахователен риск- ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 27.12.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 405 КЗ.

Решението е обжалвано от ответника “ЗАД А.”, с основни доводи, че е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните правни и фактически изводи. Навежда доводи, че вредите са настъпили вследствие на изключен застрахователен риск (съгласно т. 14.5 от Общите условия за застраховка “Каско”)- проявена груба небрежност от водача на застрахования автомобил. Посоченото възражение е обосновано с доводи, че несъобразяването на водача на лекия автомобил с нормативно регламентираните правила за движение по пътищата, конкретно, преминаването през ЖП прелеза при червен забранителен сигнал на светофарната уредба, представлява груба небрежност.

Сочи, че от събраните по делото доказателства- заключение на САТЕ и свидетелските показания на св. Б.М., се установява, че единствената причина за настъпване на ПТП е 1 поведението на водача на лекия автомобил Н.А., която е навлязла в ЖП прелеза, но ударът е бил предвидим, ако последната се е съобразила с конклудентните предписания и е изчакала преминаването на влаковата композиция. Навежда доводи, че по делото не са събрани доказателства, че водачът на лекия автомобил е била бременна към момента на събитието, нито че след инцидента, предвид твърденията за внезапно прилошаване, е потърсила медицинска помощ. В тази връзка излага твърдения, че бременността на св. Н.А. е установена единствено от нейните показания, които неправилно са кредитирани от първоинстанционния съд, тъй като с оглед факта, че свидетелката живее на фактически начала с ищеца, същата се явява заинтересована от изхода на делото. Релевира доводи, че изключенията, посочени в Общите условия, изискват съзнателно поведение на водача, тъй като в конкретната хипотеза на изключен риск- неспазване на предписанията на компетентен орган, формата на вина е без значение. Отделно от това, въззивникът счита, че застрахованият не е изпълнил задължението си да се грижи за вещта с грижата на добър стопанин и да предприеме всички обичайни и разумни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди (чл. 50.3 и чл. 50.5 Общи условия), поради което е налице хипотезата на изключен застрахователен риск, съгласно чл. 395 КЗ. Навежда доводи и, че съгласно чл. 50.9 ОУ, застрахованият има задължение да спазва правилата за движение по пътищата, като в конкретния случай водачът на застрахования автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 95 ЗДвП. Отправя искане за отмяна на решението на СРС и уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се изразява становище за неоснователност на същата.

Сочи се, че при навлизане в ЖП прелеза, на знак “Стоп” и при зелена светлина на светофарната уредба, Н.А. е спряла автомобила, тъй като вследствие на бременността си е почувствала силно прилошаване, остра болка в коремната област, притъмняване и силен порив на гадене, и е загубила контрол върху него, който е навлязъл на влаковите релси. Навеждат се доводи, че независимо, че светофарната уредба светела със син светлинен сигнал, св. А. спряла, за да се огледа. Свидетелката била бременна във втория месец. Изведнъж на последната прилошало и следващото нещо, което помни, е удара между влака и автомобила. Сочи, че два дни след инцидента свидетелката загубила бебето. Навежда доводи, че съгласно показанията на машиниста и помощникмашиниста, ПТП е станало на ЖП прелез, който не е обезопасен с бариера. Двамата свидетели нямат видимост към устройството, което подава светлинна сигнализация за водачите на МПС. Сочи, че техните показания кореспондират с тези на св. А., и от тях се установява, че управляваният от св. А. автомобил бил спрял и впоследствие се преместил леко напред. Релевира доводи, че в случая не е налице виновно и съзнателно поведение на водача на увредения автомобил.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата относно атакувания съдебен акт и 2 събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира че следва да остави без уважение същата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира постановеното решение за валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 405 КЗ.

Производството е образувано по предявен от Л. ИВ. Л. срещу ЗАД "А." АД, иск с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата 12883,50 лева, предявен като частичен от общо заявено вземане в размер 30000 лева, съгласно допуснато изменение на иска с определение от 16.03.2021г., представляващи застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" за вреди на лек автомобил “Тойота”, с рег. № ****,, настъпили вследствие на настъпил на 12.10.2019г. застрахователен риск- ПТП.

В исковата са изложени фактически доводи, че ищецът е сключил с ответника договор за имуществена застраховка "Каско" за лекия автомобил марка “Тойота", в срока на действие на който, на 12.10.2019г., е настъпило ПТП- покрит от застрахователя риск, при който лекия автомобил е бил увреден. Поддържа се, че застрахователят- ответник отказал да обезщети, позовавайки се на проявена "груба небрежност" като изключен риск по смисъла на чл. 14.2 от ОУ, какъвто счита, че не е налице. При тези твърдения отправя претенция ответникът да бъде осъден да заплати сумата сумата 12883,50 лева, предявен като частичен от общо заявено вземане в размер 30000 лева, съгласно допуснато изменение на иска с определение от 16.03.2021г.

Ответникът оспорва иска по основание с доводи, че процесното ПТП представлява изключен риск по смисъла на т. 14.11 и т. 14.5 от ОУ, тъй като водачът на лекия автомобил е управлявал автомобила при неспазване на предписанията на компетентни органи и при груба небрежност, тъй като е преминал през ЖП прелез на забранителен сигнал на светофарната уредба. Оспорва твърдението на ищеца, че водачът на застрахования автомобил е преминал през ЖП прелеза поради внезапно прилошаване, настъпило поради бременността на А.. Заявява възражение, че в случая е налице и изключен риск по смисъла на чл. 50, т. 3, т. 5 от ОУ, което е основание да откаже плащане на обезщетение. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, между 3 него и ищеца. При тези твърдения отправя искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и присъждане на направените по делото разноски.

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, размера на претърпените вреди.

Не е спорно по делото, а и се установява от събраните пред първата инстанция доказателства- застрахователна полица № 0307К6009799378, че между ищеца, като пълномощник на собственика на автомобила, и ответника е сключен договор за имуществена застраховка “Каско”.

Oт събраните по делото доказателства се установява, че на 31.01.2019г. между ищеца и “Сожелис България” ЕООД е сключен договор за лизинг, с предмет процесния лек автомобил. Страните са договорили застраховане на вещта по имуществена застраховка и застраховка

“Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта, която е предмет на договора, е за лизингополучателя-чл. 343 ТЗ. Като държи сметка за това, разпоредбата на чл. 384 КЗ предвижда специални правила за застраховка, сключена по повод на лизингово имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 384, ал. 2 КЗ, по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като: 1. При частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2. При кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. В случая ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за частични вреди по вещта, което обосновава наличието на активна процесуална легитимация за ищеца да предяви настоящия иск.

Видно от писмо от лизингодателя “ОТП лизинг” ЕООД към 25.02.2021г. ищецът е погасил главница по договора за лизинг в размер на 6906,31 евро без ДДС (вкл. 25- та вноска с падеж 25.02.2021г.).

В производството страните не спорят и се установява от събраните пред първата инстанция доказателства- застрахователна полица № 0307К6009799378, че 4 между ищеца, като пълномощник на собственика на автомобила, и ответника е сключен договор за имуществена застраховка “Каско”, с предмет лек автомобил марка “Тойота”. Съгласно т. IV, 14.5 Общите условия, не се покрива пълна загуба или частична щета, причинена при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, трето ползващо лице, водача, превозваните лица, чийто действия са предизвикали застрахователното събитие. Като изключен застрахователен риск е посочен и грубо нарушаване на технологичните и техническите правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/ или неспазване предписания на компетентни органи.

Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени и гласни доказателствени средства и заключението на САТЕ.

От представения Протокол за ПТП се установява, че в срока на действие на договора за имуществена застраховка, на 12.10.2019г., на път № 3402, при км. 40+ 900, с посока на движение към път 301, е настъпило ПТП, при което застрахованият автомобил навлязъл в ЖП прелеза и е бил увреден от преминаващия влак. От съставения протокол се установява, че в съшия са вписани следните обстоятелства, при които е настъпило ПТП: водачът на л.а. м. “Тойота” преминал на червен сигнал на светофарната уредба през ЖП прелез и бил ударен от преминаващия влак. Протоколът е подписан от водача Н.А.. Механизмът на ПТП е установен посредством Протокола за ПТП. Протоколът за Пътно- транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на участниците, настъпилите увреждания, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е отразено в протокола.