Определение № 5435 от 03.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5435 гр. Варна, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502471 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 83610/06.10.2025г. от С. Х. Й., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. М. Ж., срещу определение № 10921 от 12.08.2025г., постановено по гр.д. № 14083/2024г. по описа на ВРС, ХL-ти състав, с която е върната молбата на жалбоподателя за главно встъпване в процеса.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че същото противоречи на разпоредбата на чл. 225 от ГПК и на съдебната практика. Отправя искане за отмяна на определението и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещните страни по частната жалба, ответници по първоначалния иск – М. Н. Б. и Н. Б. Н., са депозирали отговор, в който изразяват становище за неоснователност на частната жалба и молят същата да се остави без уважение.

Считат, че С. Й. не е обосновал правния си интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу П. Г. А..

Насрещната страна по частната жалба, ищец по първоначалния иск – П.

Г. А., е депозирала отговор със становище за допустимост и основателност на жалбата. Счита, че са налице формалните изисквания за конституирането на жалбоподателя като страна в процеса, при условията на чл. 225 от ГПК.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 14083/2024г. по описа на ВРС, ХL-ти състав е образувано по искова молба от П. Г. А. срещу М. Н. Б. и Н. Б. Н., с която е 1 предявен иск за делба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР, находящ се в с. Близнаци общ. Аврен, обл.

Варна, с площ от 459 кв.м. и адм. адрес ****** ведно с построената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 57 кв.м., при посочени квоти на страните.

С молба вх. № 42819/14.05.2025г. С. Х. Й. е навел твърдения, че по силата на договор за дарение от 1983г. е придобил процесния поземлен имот, в който впоследствие е построена жилищната сграда. С договор за продажба от 1986г. жалбоподателят, чрез пълномощника си Иванка Б. Стоянова /негова майка/, е продал на сестра си Б. Х.а Й.а ½ ид. части от процесните поземлен имот и жилищна сграда. От пълномощника е узнал, че купувачката не се е явила при изповядването на сделката, тъй като по това време е била в болница и положеният подпис в нотариалния акт не е неин. Поради посочените обстоятелства намира сделката за нищожна, на осн. чл.26, ал. 2, предл. 3 вр. чл. 18 ЗЗДвр. чл. 576 от ГПК. Доколкото Б. Й.а се явява праводател на ответниците по иска за делба, намира че последните не са собственици на прехвърлените им ид. части. Счита себе си за собственик на ½ ид. части от процесните поземлен имот и жилищна сграда. Излага, че за него е налице правен интерес да встъпи в процеса, като предяви срещу ответниците М. Н. Б. и Н. Б. Н. искове с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение прехвърлените им ид. части от процесните имоти, а срещу ищцата П. Г. А. да предяви иск за делба за същите.

С протоколно определение от 15.05.2025г. производството по подадената молба е оставено без движение, като на молителя е дадена възможност да обоснове правния си интерес от главно встъпване, тъй като не предявява делбени претенции спрямо всички участници в делбеното производство. На следващо място му е указано да съобрази дали е налице основание за встъпване като страна по делото, като предяви претенциите си под формата на възражение, респективно да образува отделно производство, в което да предяви положителен установителен иск или ревандикационен иск срещу ответниците, доколкото в делбеното производство ревандикационни не могат да бъда предявявани. В обобщение е изискал от молителя да изясни правния си интерес от встъпването в настоящото производство - било то главно встъпване или като страна по делото с предявени самостоятелни права на собственост.

С уточняваща молба вх. № 45797/22.05.2025г. С. Х. Й. заявява, че предявява срещу ищцата и ответниците положителен установителен иск за собственост върху ½ ид.ч. от процесните имоти. Излага, че се явява трето лице със самостоятелни права върху предмета на спора, поради което са налице условията за конституирането му в процеса при условията на чл. 225 от ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал молбата на С. Й., като е приел, че същият не е обосновал интереса си от предявяване на установителен иск за собственост срещу П. А..

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съобразно правната теория /„Българско процесуално право“, Живко 2

Сталев, девето преработено и допълнено издание, стр. 412 и следв./ и задължителната съдебна практика /Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/ главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск.

Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск.

Предпоставки за допустимостта на главното встъпване са искането да е направено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция и встъпващият да предявява самостоятелни права върху предмета на спора. За допустимостта на главното встъпване е без значение видът на защитата, търсена с първоначалния иск, както и дали претендира принадлежността на правото на собственост върху целия имот или само върху идеална част от него. Главното встъпване е допустимо, ако претендираното от встъпващия право е несъвместимо с претендираното от първоначалния ищец право и ако предявените искове са процесуално допустими, т.е. не са преклудирани от сила на пресъдено нещо. Нередовността на същите се отстранява по реда на чл. 129 от ГПК след допускане на главното встъпване.

В конкретния случай производството по делото е за делба на недвижими имоти, като всяка от първоначалните страни претендира да е собственик на идеални части от правото на собственост на делбените имоти и желае допускане на делбата при квоти, съобразени с това право. С. Й. е трето лице за производството, което претендира също да е носител на правото на собственост върху ½ ид. ч. от делбените имоти, тоест претендира самостоятелни права върху предмета на делото. Молбата му за встъпване е подадена преди първото съдебно заседание, в срока по чл. 225, ал. 2 от ГПК.

Следователно, следва да се приеме, че са налице формалните предпоставки за допускане на исканото главно встъпване.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е дал некоректни указания за отстраняване на нередовности на молбата на Й..

Констатацията за липса на правен интерес на молителя, тъй като не е предявил делбени претенции спрямо всички участници в делбеното производство, не може да бъде споделена. Както бе посочено вече, при главно встъпване встъпващият цели да установи своето право върху обекта на спора по отношение на двете първоначални страни в процеса. Искът/исковете му следва да е насочен срещу всяка от тях, но интензитетът на търсената защита може да е различен - осъдителен или установителен иск. Целта на главновстъпващия е да осуети уважаването на вече предявения иск. В делбеното производство всяка от страните има двойно процесуално качество – на ищец и на ответник.

В случая, Й. е изложил твърдения защо счита, че е собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти, респ. защо първоначалните ответници не са собственици 3 на претендираните от тях ид.ч. от имотите. В тази връзка неправилно е становището на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените ревандикационни искове. Следва да се държи сметка, че тези ревандикационни искове, не се съединяват за съвместно разглеждане в делбата, а имат самостоятелен характер и следва да бъдат разгледани първи, преди първоначално предявения иск за делба. Към разглеждане на същия ще се пристъпи едва след разрешаване исковата претенция на главновстъпилия досежно правата му върху предмета на спора. Дали търсената защита ще бъде постигната чрез провеждане на искове по чл. 108 от ЗС или по чл. 124 от ГПК е избор на ищеца по тези искове. При позитивно решение на исковите претениции встъпилото лице несъмнено ще осуети уважаването на първоначално предявените искове за делба, доколкото ще се променят носителите на правото на собственост на предмета на спора. Действително, молителят не е обосновал правния си интерес за предявяване на установителен иск срещу първоначалната ищца, но същият е предявил срещу нея иск за делба. На следващо място следва са се съобрази и обстоятелството, че право на лицето, което твърди, че притежава самостоятелни права върху предмета на спора, е да избере дали да предяви исковете си по реда на чл. 225 от ГПК или в отделни съдебни производство, поради което това не съставлява нередовност на молбата му. Неясно остава каква е разликата според първоинстанционния съд между „главно встъпване и страна по делото с предявени самостоятелни права на собственост“.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай са налице всички предпоставки за допускане на главно встъпване. В случай на нередовности на предявените искове, същите следва да се отстранят по реда на чл. 129 от ГПК

Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което искането за главно встъпване бъде уважено.

Делото следва да се върне на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. уточняване и отстраняване на евентуални нередовности на предявените искове.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 10921 от 12.08.2025г., постановено по гр.д. № 14083/2024г. по описа на ВРС, ХL-ти състав, с която е върната молбата на С.

Х. Й., ЕГН ********** за главно встъпване в процесапо реда на чл. 225 от ГПК и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА главно встъпване на С. Х. Й., ЕГН ********** в производството по гр.д. № 14083/2024г. по описа на ВРС, ХL-ти състав по предявената от него молба вх. № 42819/14.05.2025г., уточнена с молба вх. № 45797/22.05.2025г.

В Р Ъ Щ А делото на Варненски районен съд за продължаване на 4 съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5