Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 720 от 19.05.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3616/2021
Вид
Решение № 720
Подписан
19.05.2022
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 70, ал. 3 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. София, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20211000503616 по описа за 2021 година

С решение № 265565 от 30.08.2021 г. по гр. д. № 15957/2018 г., СГС, І-2 с-в, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 108 ЗС на "Ню Камършъл" ЕООД срещу Д. Р. П. и Р. С. П., че "Ню Камършъл " ЕООД е собственик на недвижим имот в гр. София, ул. *** № 26, вх. В, а именно - апартамент № 7, идентификатор ***, с площ от 96, 83 кв.м., мазе № 27 с площ от 14, 52 кв. м. и 2, 539 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя въз основа на договор за покупко-продажба от 30.12.2014 г, като ОСЪЖДА Д. Р. П. и Р. С. П. да предадат владението. С решението се ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен н.а.

№ 77, том I, рег. № 2088, н.д. № 62 от 2018 г.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Д. Р. П. и Р. С. П..

Твърдят, че решението е неясно и фактическите изводи в него не кореспондират със събрания доказателствен материал. Подчертават, че са ползвали имота почти 20 г. по уговорка със собствениците, като са платили за него 28 000 щ.д. и 30 000 лв., подобрявали го, застраховали го, плащали за него данъци и такси и пр. Позовавайки се на чл. 69 ЗС изтъкват, че от 1997 г.

1 държат имота като свой и оспорващия следва да докаже обратните си твърдения. Считат, че изявленията им пред съд, ОС на ЕС, търговски регистър и пр., се обясняват с факта, че лицата не са разполагали с титул за собственост, но това не променя отношението им към осъществяваната фактическа власт върху имота, който държели като свой (така и в решение № 38 от 13.07.2020 г., гр.д. № 1809/2019 г., ІІ ГО, ВКС на което се позовават).

Подчертават, че до смъртта си праводателят им не се е противопоставял на владението им (13 г.), а наследниците му – още 4 г. след това. Настояват, че са придобили собствеността по силата на давностно владение от 1997 г. до 2007 г. Евентуално поддържат възраженията си, че „Ню Камършъл“ ЕООД се легитимира с абсолютно симулативна сделка, а дори и да е валидна, праводателите не са били собственици и тя не е осъществила транслативен ефект. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Ответникът „Ню Камършал“ ЕООД оспорва жалбата. Сочи, че е придобил имота чрез покупко-продажба през 2014 г., за което е платил цената (установено от ССЕ). Намира сделката за валидна, тъй като няма пречка тя да е сключена между роднини, нито да е осъществена на цена, близка до данъчната оценка. Намира за недоказано твърдението, че ответниците са придобили имота и са заплащали за него цена, като изтъква, че няма изискуемата от закона форма нито за договор за продажба, нито за предварителен договор за такава. Твърди, че С. Б. нееднократно е обективирала, че е собственик на имота – давала е съгласие по искане на ответниците през 2004 г. в жилището да се регистрира дружество, участвала е в имуществени съдебни спорове в качеството й на собственик на апартамента, а ответницата Д.П. се е явявала по тях като свидетел, като пред съд е потвърдила, че не е собственик на апартамент в ЖСК. Изтъкнато е още, че П. е била управител на ЕС и е подписвала документи, в които като собственици на имота са били сочени Б. и С.К.. Считат, че спрямо собствениците не са били обективирани явни и недвусмислени действия за промяна на намерението на държателите на имота, да считат същия за свой, обратно – през 2018 г. Р.П. е водил разговор за закупуване на имота от С.Б..

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидни и допустими съдебни решения, преценени като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и 2 доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.

В исковата молба, подадена от „Ню Камършъл“ ЕООД се сочи, че дружеството придобило чрез покупко-продажба през 2014 г. процесния апартамент като продавачи били лелята (С.Б.) и наследниците на чичото (Е. Б. и М. Б.) на собственика на ищцовото дружество. Твърди се, че управителят на ищеца – Р. Г., узнала през лятото на 2018 г., че ответникът Р.П. се интересува от закупуване на имота и че това е човекът, на който покойният чичо дал ключове от имота за да го наглежда и да отсяда в него. През есента на същата година управителят на ищеца узнала също, че без нейно знание, но от нейно име за имота са подавани документи в администрацията, а по отношение на жилището бил вписан и констативен нотариален акт на името на ответниците.

С нотариална покана от 23.11.2018 г. ответниците били поканени да напуснат имота. Моли да се признае, че дружеството е собственик на жилището, да се осъдят ответниците да му предадат владението и да се отмени нотариалният акт, с който те се легитимират.

Ответниците Д. Р. П. и Р. С. П. оспорват иска, като сочат, че имали договорка със сем. Б. да закупят имот, който последните строили чрез ЖСК, като споразумението била прехвърлянето на собствеността да стане след завършването на сградата. Разяснено е, че с оглед тази договорка Б. развалили друг предварителен договор с трето лице. Твърдят, че владението им било предадено още през 1997 г. и те превърнали жилището в луксозен имот.

Твърдят още, че заплатили първоначално сумата от 28 000 щ.д., а след това още 30 000 лв., по искане на продавачите. Твърдят, че многократно канили Б. да сключат сделка, но те отказвали, а след смъртта на С. Б., С. Б. искала все повече пари за да бъде сключена продажбата. Правят възражение, че сделката, с която се легитимира дружеството-ищец е привидна, тъй като е сключена между роднини и свързани лица и че цената по нея не е плащана, а отделно – че сделката е изповядана на „данъчна оценка“. Намират още, че към момента на продажбата правото на собственост вече е било придобита по давност от ответниците и сделката не е породила транслативния си ефект.

Сочи, че нотариалният акт е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. последно ЗЗД. Правят възражение за задържане до заплащане на подобренията в имота.

3

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че С. и С. Б. били съпрузи. Според удостоверение за наследници от 10.01.2011 г. – л. 17, т. І, след смъртта на С. Б. (2010 г.) същият е наследен от съпругата си и родителите си Е. и М. Б. (първият починал и наследен от В. Е. Б. – трето лице помагач).

Няма спор, че С. и С. Б. придобили спорния имот (л. 15, н.а. № 85 от 18.12.1998 г.) чрез строеж в ЖСК, както и че са сключили предварителен договор за продажба на същия имот с трето лице през 1997 г., но той бил прекратен със споразумение от 22.05.1998 г. – л. 254, 256).

Няма спор още, че между Б. и П. не е сключван писмен предварителен договор или друг писмен договор, касаещ ползването на имота. Установява се, че от 1997 г. ответниците П. обитавали апартамента, който ремонтирали и в който живеели непрекъснато. В тази насока са свидетелските показания на свидетелите (всички съседи на процесния имот) М. Д., Й. Д., Х. Т., Е. М..

Според показанията ответниците живеят в имота с детето си, той бил тяхна собственост, ремонтирали го многократно, направили го луксозен, никой друг не е живял в него освен тях, както и никой не е идвал да ги гони от там. Част от показанията възпроизвеждат разкази на самите ответници, според които те били изнудвани и са платили за жилището двойно по-скъпо. Разказват, че Д. била домоуправител и се грижела изключително добре за входа.

В показанията на св. И. Г. (сестра на С. Б.) се сочи, че мъжът на сестра й (С.) дал разрешение жилището да се ползва от един мъж (от 1998 г.), но не казвал на сестра й какво точно се случва, като обяснявал, че било само за известно време, да го ползва. След като сестра й и зет й се разделили, така се оставили нещата. Според свидетелката С. и С. имали само този апартамент, но живеели под наем (а после в жилището на свидетелката), като на въпроси, свързани с имота, С. отговарял, че й било трудно да се разправя. Св. Г. знае за сделка, при която нейната дъщеря (Р. Г.) купила процесния апартамент от сестра й, като инвестиция, но не й е известно какви действия е предприела дъщеря й спрямо хората.

Св. Х. М. сочи на свой ред, че от С. знаел, че апартаментът бил даден на едно момче, „да преспива чат-пат там“, като разговорът за това бил воден 4 през 2000-2002 г.

Видно от удостоверение от 19.11.2019 г. от СДВР, през 2001 г. Б. подал срещу П. молба, касаеща самонастаняване на последния в процесния имот – л. 248.

В същото време между Б. и П. имало образувано друго наказателно производство. По делото е представено (л. 64) прокурорско постановление от 22.07.2005 г., по ЗМ-1729/03 на 01 РПУ-СДВР, пр.пр. 33874/01 г., СРП, като няма спор, че преписката е унищожена, поради изтичане на 10 г. срок за съхранение според Номенклатурата на делата на Прокуратурата на Република България. В постановлението е посочено, че преписката е образувана по жалба на Р. С. П., който е твърдял, че С. Б. го е измамил тъй като след изплащане на уговорена стойност за процесния апартамент не му е прехвърлил собствеността. Според разследващия прокурор, през 1997 г. Б. казал на П., че иска да продаде апартамента в ЖСК, тъй като не може да поеме довършителните му работи, а уговорката била в рамките на 4-5 години П. да го изплаща на вноски (до сумата от 28 000 щ.д.), а прехвърлянето да стане след окончателното му изплащане. При проведена очна ставка на 17.12.2003 г. и двамата са заявили, че действително устно са се разбрали апартамента да бъде изплащан, а след това да бъде прехвърлена собствеността. Производството е прекратено, тъй като е прието, че се касае до гражданско правен спор относно размера на цената на продавана вещ.

Страните не спорят, че междувременно на 21.12.2004 г. Б. дали съгласие в жилището да бъде установено седалище на "Д. Трейд" ЕООД (декларация т.

I, л. 67),

По делото е представен запис на заповед от 20.01.2006 г. – л. 66, в който е вписано, че С. Е. Б. безусловно се е задължил да заплати сумата от 30 000 лева на 20.09.2006 г. на Р. С. П.. От приетите СГЕ (л. 326, л. 91 на т. ІІІ) се установява, че документът е подписан от С. Б., който вероятно е и изпълнителя на изписаната сума и дата. Относно изписването на цифрите 1 и 3 (в сумата) една върху друга, вещото лице не е могло да установи автор, като обяснение за това дава ответникът П., сочейки, че първоначално е започнало изписване на сумата от 15 000 евро, тъй като такава била платена от него на С. Б., но в последствие била написана нейната левова равностойност – 30 000 лв.

5

Видно от протокол от общо събрание на ЕС от 05.03.2010 г. като собственици са посочени Б., а П. като ползвател от 1998 г. (т. III, л. 61-62).

На 20.06.2011 г. е било проведено открито съдебно заседание по гр. д.

№ 2 881/2009 г. на САС, където жалбоподателката П. е била разпитана като свидетел и заявила, че не е собственик на апартамента.

С н.а. № 176 от 30.12.2014 г. (л. 13) С. Б., Е. Б. и М. Б. (последните представлявани от С. Б.), продали на ищеца „Ню Камършъл“ ЕООД процесното жилище за 110 050 лв. (размер на данъчната оценка), платима в срок до 31.12.2015 г. Видно от споразумение от 15.12.2015 г. (л. 147) срокът за плащане е удължен до 31.12.2018 г., като е уговорено цената да се заплати чрез преотстъпване на дивидента на Р. Г. (управител на дружеството-купувач) от две юридически лица.

Няма спор, че ответниците П. се снабдили с н.а. № 77 от 3.10.2018 г. за апартамента с оглед изтекла в тяхна полза придобивна давност.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Ищцовото дружество се домогва да установи, че е собственик на спорното жилище по силата на сделка, с която го е закупило, а ответниците се бранят с възражение, че са придобили имота по давност, евентуално, че договорът за продажба, с който ищецът се легитимира, е абсолютно симулативен.