Решение № 68 от 18.02.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. ХАСКОВО, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

К. Д. ДИМИТРОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА в присъствието на прокурора А. П. С. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255600600554 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от адв. К. К., служебен защитник на подсъдимия А. М. Я., срещу Присъда № 12/29.04.2025 г., постановена по НОХД № 552/2023 г., по описа на Районен съд – Харманли.

С посочената първоинстанционна присъда, след протичане на производството при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, в отсъствие на подсъдимия и с участието на назначения му за служебен защитник адвокат К.

К., А. М. Я. /A.M.Y./ е признат за виновен в това, че на 10.07.2023 г. около 12.20 ч. на път III-554, в района на км.54, в землището на с. П., съзнателно се е ползвал пред Г.П.Д. (мл. инспектор при РУ Димитровград) и Н.С.Н. (мл. инспектор при РУ Димитровград ) от неистински официален документ шофьорска книжка (свидетелство за правоуправление на лично МПС) с № *******, издадена на името на A.M.Y. род. на **.**.**** г. и валидна до 06.06.2031 г., на която е придаден вид, че е истинска, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателен кодекс и чл. 54 от Наказателен кодекс му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата и е осъден да заплати направените по делото разноски.

1

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което искането към въззивната инстанция е да измени постановената от Районен съд Харманли присъда, като намали размера на наложеното на подсъдимия наказание.

Подсъдимият А. М. Я. е нередовно призован за съдебното заседание и не се явява. След направени опити от въззивната инстанция за редовното му призоваване, съдът е установил, че няма резултат от обявяването на А. Я. за общодържавно издирване, като не е установено лицето да се намира на територията на ОД на МВР – Хасково и има регистрирано задгранично пътуване, като последно на 06.03.2024 г. е излязъл от страната от ГКПП „Аерогара София“. Подсъдимият не е намерен на известните по делото адреси. Поради това производството и пред въззивната инстанция е проведено при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „А“ от НПК – в отсъствието на подсъдимия А. М. Я., с участието на назначения му служебен защитник – адв. К. К..

В съдебно заседание прокурорът излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, първоинстанционния съд правилно е преценил смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и е наложил правилно като вид и размер наказание, поради което иска от въззивната инстанция да потвърди обжалвания съдебен акт.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия поддържа въззивната жалба и пледира за изменение на постановената от Районен съд Харманли присъда, като бъде намалено наложеното на А. М. Я. наказание, тъй като били налице смекчаващи вината обстоятелства, които първата инстанция не била съобразила.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Подадената въззивна жалба срещу постановената от РС - Харманли присъда е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдебното производство срещу подсъдимия е образувано по обвинителен акт, с който му е повдигнато обвинение за това, че на 10.07.2023 г. около 12.20 ч. на път III-554, в района на км.54, в землището на с. П., съзнателно се е ползвал пред Г.П.Д. (мл. инспектор при РУ Димитровград) и Н.С.Н. (мл. инспектор при РУ Димитровград ) от неистински официален документ - шофьорска книжка (свидетелство за управление на лично МПС) с № *******, издадена на името на A.M.Y. род. на **.**.**** г. и валидна до 06.06.2031 г., на която е придаден вид, че е истинска, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда.

Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред, при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК – при отсъствие на подсъдимия. Районен 2 съд – Харманли е постановил обжалваната присъда при следната, установена по делото, фактическа обстановка:

На територията на Република България, подс. А. М. Я. - ****** гражданин, бил приет и регистриран в РПЦ - Баня на 06.06.2022 г. Считано от 16.08.2022 г. му била предоставена международна закрила - временно решение за хуманитарен статут. Той не притежавал валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, както от С.А.Р, така и от компетентните за това власти в Република България.

На 10.07.2023 г., за времето от 07.30ч. до 21.30ч. на същата дата, свидетелите Г.П.Д. и Н.С.Н. (мл. инспектори при РУ Димитровград), били определени в наряд като автопатрулен разчет АП-260 на територията на Община Х. и Община С., във връзка с провеждаща се специализирана полицейска акция, свързана с противодействието на трафика на мигранти.

Около 11.00ч. на посочената дата, двамата полицейски служители били позиционирани в района на с. К. общ. С..

Около 11.30 ч. на 10.07.2023 г. покрай мястото, където се били позиционирали полицейските служители (св. Д. и Н.), преминал лек автомобил марка „Мазда“ с рег. № ********, по път III-554 в посока от с. К. към с. П.. Тъй като този автомобил бил предварително подаден за проверка, свидетелите го последвали със служебния си автомобил, с включени светлинен и звуков сигнал.

Малко след като възприел подадените от длъжностните лица сигнали, лекия автомобил преустановил движението си, след което св. Д. и Н. предприели действия по проверка на автомобила и пътуващите в него.

По време на проверката, като водач на автомобила бил установен подсъдимия А. М. Я. - ****** гражданин, като в автомобила пътували и още две лица от ****** произход. Пътуващите се легитимирали пред длъжностните лица с карти за чужденец с хуманитарен статут. По време на извършваната проверка водача на автомобила - подс. А. Я. представил на полицейските служители св. Д. и Н. свидетелство за управление на МПС с надпис „DRIVING LICENCE“ - шофьорска книжка (свидетелство за управление на лично МПС) с № *******, издадена на името на A.M'.Y. роден на **.**.**** г. и валидна до 06.06.2031 г., с посочен издател - ОАЕ, с посочено място на издаване - Емирство Д..

След като св.Н. прегледал представения му от подсъдимия документ, първоначално му направило впечатление, че в него няма обозначени категории на превозните средства, които лицето има право да управлява, както и че документа е с изключително гладка повърхност и с избелели цветове. Това усъмнило св. Н., че представения му документ (свидетелство за управление на МПС) може да е неистински. За установеното св. Н. докладвал на Оперативния дежурен при РУ Харманли, от когото получил указания да остане на място и да изчака пристигането на място на служител в РУ Харманли, изпълняващ длъжност „автоконтрольор“.

Около 12.35ч. на място пристигнал св. Ж.П.Ж. - служител в РУ – Харманли, изпълняващ длъжност „младши автоконтрольор“. На място св.Ж.

3 разгледал представения от подсъдимия документ и също се усъмнил в неговата истинност. Той установил, че снимката на документа е мътна, наличие на нехарактерно оцветяване в жълто, както и липсата на съответните водни знаци и защитни нишки. Впоследствие подсъдимия А. Я., бил отведен в присъствието на полицейските служители в сградата на РУ- Харманли, където му били направени тестове за наличие на алкохол и наркотични вещества, които били отрицателни.

За констатираното св. Ж., в присъствието на преводач, съставил на подс. А. Я. Акт за установяване на административно нарушение сер. GА № 1001424 от 10.07.2023 г. - за това, че управлявал МПС без съответно СУМПС, като неправоспособен водач - нарушение по чл.150 от ЗДвП, както и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0271000119/10.07.2023 г., които били предявени па подсъдимия за подпис. В последствие подс. Я. бил задържан до 24 часа, съгласно полицейска Заповед по ЗМВР.

Изготвената по досъдебното производство и приобщена като доказателство в настоящото производство Техническата експертиза на документ, изготвена от вещото лице С. С., по категоричен начин установява, че представеното пред полицейските служители от подсъдимия Свидетелство за управление на МПС с надпис „DRIVING LICENCE“ с № *******, представено като издадено от ОАЕ на името на A.M'.Y. род. на **.**.**** г. в С. изцяло несъответства на типографските и специалните изисквания, предявяване към този вид документи.

Изследвайки представения документ, вещото лице е установило, че в обекта на изследване не са наблюдават оптически вариращи елементи и луминесценция, което е в разрез с изискванията на спесимена. Установено е и несъответствия на УВ - елементите спрямо спесимена.

Горната фактическа обстановка Районен съд Харманли е приел за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели - Г.Д., Н. Н., Ж. Ж.; от заключението на Техническата експертиза на документ, изготвена от вещото лице С.С. и от писмените доказателствени средства, приложени по досъдебно производство № 423/2023 г. по описа на РУ Харманли при ОД МВР Хасково, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК пред първата инстанция.

Страните не спорят по така установената пред първата инстанция фактическа обстановка и настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема, че правилно съдът се е доверил на описаните доказателствени източници, като е изложил и съображения за това. Въззивната инстанция напълно споделя доводите на Районен съд Харманли и счита, че същите не следва да се преповтарят.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, правилно районният съд е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият А. Я. е осъществил състава на престъплението по чл. 316, вр. чл.

308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 10.07.2023 г. около 12.20 ч. на път III-554, в района на км. 54, в землището на с. П., съзнателно се е ползвал пред Г.П.Д.

4

(мл. инспектор при РУ Димитровград) и Н.С.Н. (мл. инспектор при РУ Димитровград ) от неистински официален документ - шофьорска книжка (свидетелство за управление на лично МПС) с № *******, издадена на името на A.M.Y. род. на **.**.**** г. и валидна до 06.06.2031 г., на която е придаден вид, че е истинска, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.

От обективна страна са засегнати обществените отношения, свързани с документооборота. Отговорността по чл. 316 НК е за съзнателно ползване на неистински документ или такъв с невярно съдържание, като в конкретния случай е налице ползване на неистински официален документ, като от подсъдимия не може да се търси отговорност за самото съставяне на този официален документ. Това се установява от заключението на техническата експертиза и от показанията на разпитаните свидетели.

От субективна страна деянието е извършено при наличие на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Единственото, което е останало спорно между страните и е предмет на настоящото производство пред въззивната инстанция е размера на наложеното на подсъдимия А. Я. наказание. Настоящият състав на Окръжен съд Хасково намира доводът за явна несправедливост на наложеното наказание за неоснователен. При определяне на наказанието съдът е отчел всички имащи значение за индивидуализация на санкцията обстоятелства, като е определил същата при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива въззивната инстанция също приема чистото съдебно минало на подсъдимия, ниското му правно съзнание и качеството му на бежанец с хуманитарен статут, принуден да пребивава в друга държава. Като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство се отчита това, че подсъдимият не само е ползвал неистински официален документ, но си е позволил и да управлява моторно превозно средство, без да разполага с необходимата квалификация за това. Така приетите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства са посочени и ценени, и от първоинстанционния съд, като настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема, че не са пропуснати обстоятелства, които е следвало да бъдат ценени при определяне наказанието на подсъдимия.