Решение № 568 от 16.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000502727 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 261959/13.06.2022г, постановено по гр.д.№ 3591/2021г по описа на СГС, I ГО, 10 с-в, е отхвърлен предявеният от Б. Ж. К., с ЕГН ********** срещу И. Г. К., с ЕГН **********, Л. Л. Р. с ЕГН ********** и Л. Л. Р. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.77 и чл.79 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на 8/12ид.ч. от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №2, находящ се в гр. ***, ул. *** №12А, ет.2 , със застроена площ от 119 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение №2 с площ от 10,10 кв.м., заедно с приспадащите му се 6,49 ид.ч. от общите части на сградата, построена върху УПИ III-165, 166, от кв. 258а по плана на София, местност „Павлово - Бъкстон“, с площ от 1438 кв.м. Осъден е Б. Ж. К. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК, на И. Г. К., ЕГН **********, сумата от 5300 лв., представляваща съдебни разноски, а на Л. Л. Р., ЕГН **********, и Л. Л. Р., ЕГН **********, сумата от по 1350 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението е обжалвано от Б. Ж. К. с ЕГН **********, /починал в хода на производството и на негово място са конституирани А. Б. К.-наследник по закон и А. М. К.наследник по завещание/, с доводи, че е неправилно и необосновано и постановено при нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че не е било уважено направено доказателствено искане за допускане до разпит на трети свидетел за установяване на владението му върху 8/12 ид.ч. от имота, не е допуснато направеното в първото по делото съдебно заседание искане по чл.214 ГПК за добавяне на ново основание на иска, като не е изложил мотиви за неприемането му, с което не е установено със средства на кого е закупен процесният имот, а това е от значение за формиране на субективния елемент на владението 1

/своенето/ в съзнанието на К. след смъртта на сина му.

Възразява срещу приетото, че съпругата му Л. К., независимо от съвместното съжителство в апартамента като съпрузи, не е била съгласна с установяване на самостоятелното владеене от него и не е считала собствеността само за негова.

Излага доводи, че свидетелските показания са обсъдени избирателно и едностранно, като съдът е разгледал доказателствата в контекста на въпроса дали намерението за своене е било манифестирано или не.

По отношение на ответницата И. К. сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че двамата съсобственици са имали уговорка по отношение на наследствените имоти, тъй като свидетелите са заявили, че ответницата е продължила да живее в имот, находящ се на ул.

„***” № 3 след смъртта на съпруга си заедно с детето си, а ищецът е продължил да живее в процесния имот, която уговорка е била известна и на наследниците на Л. К.-ответниците Р., които не са претендирали ид.части от имота, нито достъп до същия.

Възразява срещу некредитиране на свидетелските показания, че децата на Л. К. не са я посещавали и след като е заболяла и е била на легло.

По отношение на ответниците Л. и Л. Р. поддържа, че приложената по делото от тях нотариална покана от 7.10.2019г за заплащане на наем за имотите, не е връчена на адресата и плащания по нея не са извършени.

Относно показанията на св.М., които съдът е кредитирал, се сочи, че противоречат с показанията на всички останали свидетели и на писмените доказателства по делото, тъй като времево не е възможно да е имала възприятия и че ответницата Л. е отсядала при майка си последните десет години, тъй като майка й е починала през 2019г.

Поддържа, че следва да се кредитират показанията на св.К., която е съседка на процесното жилище и е имала всекидневни наблюдения, че след като М. К. се е оженил никой освен ищецът и съпругата му не са живели в процесното жилище, а ответниците не са имали достъп до входа на жилищната сграда. Същата е знаела от съпрузите, че И. е имала собствен апартамент, а на двете деца на Л. им е била разпределила техните имоти, като не следва да се кредитират показанията на св.Г., заявил, че И. е имала ключ от апартамента, тъй като същият е посещавал имота два-три пъти, както и същите били противоречиви относно другото жилище, находящо се на ул.”***” №3.

Счита, че неправилно не са съобразени показанията на св.К., съгласно които в процесния апартамент са живели родителите на М., че е ходил на гости в този апартамент, че е заявил, че са ходили до „апартамента на Б.”, което сочело на съзнание и знание, че процесното жилище е на ищеца.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата А. М. К., адв.Е.Г. от КАК, се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Ответницата-И. Г. К., представлявана от адв.Д.Д. от САК, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи доводи, че в исковата молба е ясно посочено основанието на исковата претенция-установителен иск за право на собственост въз основа на придобивна давност. Възразява срещу доводите на въззивника, че явно е демонстрирал владението си и е отблъснал владението на другите съсобственици спрямо процесния имот.

Поддържа, че докато съпругата му Л. К. е била жива, ищецът не е можел да завладява процесния имот, тъй като давност между съпрузи не тече, като след смъртта на сина си е владяла своята идеална част и е държала идеалната част на другите сънаследници.

Позовава се на съдебна практика на ВКС, че при наследяване, владението като част от имуществото на наследодателя, продължава да се упражнява по право от наследниците, дори и когато само един от тях остава в наследствения имот, като той владее само своята 2 идеална част и е държател на идеалните части на другите сънаследници, че трябва да демонстрира промяна на държането във владение, за да придобие по давност същите. Сочи, че ищецът не е доказал, че е завладял имота, с какви действия е демонстрирал отричане на правата на другите съсобственици, през целия период е имала ключ за имота и от входа на сградата, а чип е бил поставен на външната врата през 2021г.

Възразява срещу доводите във въззивната жалба, че са били разпределени наследените от М. К. имоти, като за другия имот на ул. „***” №3 ищецът е получавал наем за своята идеална част.

Възразява и срещу изложените доводи във въззивната жалба за процесуални нарушения от съда с недопускане до разпит на всички свидетели на ищеца, че е направил искане по чл.214 ГПК, тъй като е формулирано възражение за нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД на НА № 73, том 1, рег. № 1158, нот. дело № 68/2002г на нотариус И. Р. поради наличие на персонална симулация с цел да се спестят такси за последващо прехвърляне на имота.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди обжалваното решение.

Ответните страни-Л. Л. Р. и Л. Л. Р., представлявани от адв.Д.Д. от САК, са ангажирали становище, че въззивната жалба е неоснователна. Излагат доводи, че ищецът не е владял процесните имоти с намерение да ги свои, като същият е претендирал, че е владял и четирите наследствени имоти едновременно. Излагат доводи, че са изпратили нотариална покана до ищеца Б. К., връчена му на 23.10.2019г, от която е видно, че са приели наследството, оставено от майка им и са отправили искане за обезщетение за това, че не могат да ползват имотите. Претендират да се остави без уважение въззивната жалба.

В писмената защита на процесуалния представител на ответниците адв.Д.Д. от САК, се поддържат доводите, изложени в отговорите на въззивните жалби.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът по делото-Б. Ж. К. е посочил в исковата молба, че синът му М. К. е придобил през 2003г недвижим имот-апартамент №2, находящ се в гр.***, ул.“***“ №12А, ет.2, със застроена площ от кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение №2, с площ от 10.10кв.м., заедно с приспадащите му се 6.49ид.ч. от общите части на сградата, построена върху УПИ III-165, 166 от кв. 258а по плана на гр.София, местност „Павлово-Бъкстон“, с площ от 1439кв.м., като е бил закупен със средства на ищеца на името на сина му. През 2010 г. синът му е починал и е оставил за свои наследници съпругата си – ответницата И. К., баща си – ищецът Б. К. и майка си Л. К., която от своя страна е починала през 2019 г. и е оставила за наследници по закон ответниците Л. Л. Р., Л. Л. Р. и ищеца Б. К.. Изложил е твърдения, че притежава по силата на наследствено правоприемство 4/12 ид.ч. от имота, а останалата част от 8/12 ид.ч. е придобил по давност чрез упражнявано владение с намерение да свои в периода от 30.06.2010 г. до предявяване на исковата молба – 08.12.2020 г.

Поддържал е, че след смъртта на сина си е установил фактическа власт за себе си върху целия имот, като в него са живели двамата със съпругата му Л. К. до смъртта й през 2019 г., но тя е била със съзнанието, че имотът е на ищеца, тъй като той не е имал претенции към нейните имоти, които тя е разпоредила в полза на децата от първия си брак и е манифестирал пред ответниците по делото, че свои имота.

Ответницата И. Г. К. е оспорила исковата претенция с доводи, че са неверни твърденията, че имотът е бил закупен със средства на ищеца, че последният е владял несмущавано имота от смъртта на М. К. през 2010 г. до смъртта на съпругата му Л. К. през 2019 г., с която е живеел в имота и след това, както и че Л. К. била със съзнанието, че имотът е на съпруга й. Не е оспорила, че считано от м. януари 2021 г. ищецът е владял 3 имота и не е допускал други лица до него, за което е сезирала прокуратурата и е образувано досъдебно производство. Посочила е, че в периода до 2021 г. е имала достъп до апартамента, а началото на 2021 г. е установила, че ключалките на жилището са сменени. През цялото време е заплащала данъци и консумативи (битови сметки) за имота. Ищецът по никакъв начин не е демонстрирал пред нея намерението си да владее целия имот и да го свои за себе си. Преди сключване на брака си и след това е живяла със съпруга си М. К. в процесния апартамент и там двамата са били адресно регистрирани. В периода от 2018 г. е заплащала сметки за ползване на електрическа енергия в имота, както и абонамент за телевизионни и други услуги. След смъртта на съпруга й през 2010 г. е била в добри отношения с родителите му и е полагала грижи за тях, като им е оказвала помощ и е заплащала за лечението на Л. К..

Ответниците Л. Л. Р. и Л. Л. Р. са оспорили исковата претенция с доводи, че ищецът не е владял сам несмущавано имота от 2003 г. до смъртта на майка им Л. К. през 2019 г., че тя била със съзнание, че имотът е на ищеца, както и, че последният е манифестирал спрямо тях намерението си, че владее имота само за себе си. Посочили са, че след като майка им се е разболяла, в течение на 7-8 години са поели всички грижи и разноски за лечението й, в това число и за консумативи за апартамента и пътните разходи на ищеца, който е посещавал дъщеря си в гр. Варна, като ответницата И. К. е заплащала част от разходите. Имотът е бил закупен от брат им М. К., който го е обзавел и се е нанесъл да живее в него, а впоследствие и родителите му. След сключване на брака на М. с И., тя също е започнала да живее в имота.

След смъртта на майка им през 2019 г. ответниците са изпратили нотариална покана до ищеца, с която са изразили изрично желанието си да получават наем от припадащите им се дялове от имуществото на майка си, притежавани в съсобственост с ищеца, включително процесния ап.2 на ул. *** 12А, ет.2.

С решението си първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция за установяване право на собственост на ищеца Б. К. е неоснователна, тъй като ищецът не е доказал, че е придобил процесния имот въз основа на давностно владение, тъй като е владял своята идеална част и е бил държател на идеалните части на другите наследници.