Акт от 12.10.2022, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 644

12.10.2022 г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА

ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №502 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на П.П.Д. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис *, против Решение №1012-26-206-1 от 19.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на П.П.Д. срещу Разпореждане №**********/2140-26-426 от 20.04.2022 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било приложено материалното право относно незачитането на трудовия стаж на жалбоподателката за времето като неработеща майка за периодите от 04.09.1972 г. до 04.09.1973 г.; от 26.01.1975 г. до 26.03.1976 г.; от 04.12.1978 г. до 04.06.1980 г.; от 28.10.1981 г. до 28.10.1982 г. и от 04.07.1983 г. до 03.07.1985 г. с обща продължителност от 06 г. 07 м. и 29 дни, както и времето с продължителност от 1 г. и 04 м., през което било получавано обезщетение за безработица. При безспорно зачетен „действителен трудов стаж“ от 09 г. и 09 м., бил наличен правен интерес за зачитане на горепосочените периоди, и това удостоверявало наличието на повече от 15 години общ трудов стаж.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ, считано от 14.11.2019 г. – датата на предходно заявление.

Ответникът,

Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката П.П.Д. е подала до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление вх.№2113-26-2212 от 14.11.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с приложени документи, доказващи осигурителен стаж и доход.

С

Разпореждане №**********/2140-26-246 от 13.03.2020 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1 – 3 и чл.69б, ал.2 и 5 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.П.Д..

Разпореждането е изпратено на адреса на Д. и е получено лично на 17.03.2020 г., видно от представеното известие за доставяне ИД PS 6300 012NH0 X. Липсват данни разпореждането да било обжалвано.

На

31.01.2022 г. П.П.Д. подава до Директора на ТП на НОИ – Хасково ново Заявление за отпускане на ЛПОСВ, регистрирано с вх.№2113-26-91/31.01.2022 г.

С Разпореждане №**********/2140-26-426 от 20.04.2022 г., на основание чл.68, ал.1 – 3 и чл.69б, ал.1, 2 и 5 от КСО, Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.П.Д. по подаденото от нея заявление №2113-26-91/31.01.2022 г.

В разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението – 31.01.2022 г., П.П.Д. има навършена възраст от 68 г., 10 м. и 09 дни и осигурителен стаж с прекъсване, положен за периода от 04.09.1972 г. до 18.01.2022 г., както следва: 00 г. 06 м. 02 дни осигурителен стаж от 1 категория труд; 00 г. 00 м. 10 дни осигурителен стаж от 2 категория труд; 17 г. 02 м. 25 дни осигурителен стаж от 3 категория труд и 18 г. 01 м. 11 дни общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към 3 категория труд, от който действителен – 09 г. 09 м. 00 дни.

Прието е, че на Д. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като няма осигурителен стаж от първа категория труд 10 години, или 15 години от втора категория труд.

Посочено е, че П.П.Д. не отговаря на условията на чл.68, ал.1 – 2 от КСО и няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по тези разпоредби, тъй като няма придобит изискуемия осигурителен стаж от 36 г. 02 м., а има 18 г. 01 м. 11 дни.

Обсъдено е приложението на чл.68, ал.3 от КСО, като е посочено, че в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, през 2022 г. те придобиват право на пенсия при навършване на ** години и ** месеца за жените и мъжете и не по-малко от ** години действителен осигурителен стаж. Цитирана е и дефиницията на „действителен стаж“, дадена в § 1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Пенсионният орган е посочил, че зачетеният стаж на П.П.Д. като неработеща майка за времето от 04.09.1972 г. до 04.09.1973 г. с продължителност 01 год.; от 26.01.1975 г. до 26.03.1976 г. с продължителност 01 г. 02 м.; от 04.12.1978 г. до 04.06.1980 г. с продължителност 01 г. 06 м.; от 28.10.1981 г. до 28.10.1982 г. с продължителност 01 г.; от 04.07.1983 г. до 03.07.1985 г. с продължителност 01 г.

11 м. 29 дни, и периода на безработица за времето от 06.11.2015 г. до 05.09.2016 г. с продължителност 10 м. и от 19.07.2021 г. до 18.01.2022 г. с продължителност 06 м., не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, съответно е преценил, че на Д. не се следва пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена възраст от ** г., ** м. и ** дни, но няма действителен осигурителен стаж ** години, а има ** г. и ** м.

Разпореждането е получено лично срещу подпис от П.П.Д. на 04.05.2022 г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300 01A4IG 3.

В законоустановения едномесечен срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО, П.П.Д., чрез пълномощника си, обжалва Разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх.№1012-26-206/05.05.2022 г., като навежда доводи, че неправилно е отказано зачитането на действителния ѝ трудов стаж за времето като неработеща майка, и за периода на получаване на обезщетение за безработица.

С постановено по реда на чл.117, ал.3 от КСО Решение №1012-26-206-1 от 19.05.2022 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата, подадена от П.П.Д. срещу Разпореждане №**********/2140-26-426 от 20.04.2022 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

В решението е направен анализ на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, в която били използвани две понятия – „осигурителен стаж“ и „действителен стаж“. Прието е, че по силата на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, под понятието „действителен стаж“ следвало да се разбира действително изслуженото: 1) време по трудово или служебно правоотношение; 2) времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт; 3) времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, а изхождайки от това за действителен осигурителен стаж се зачитало само и единствено времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за осигуряване. Изложени са съображения, че макар с различни разпоредби законодателят да е приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, то същите не можели да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Такъв осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби, бил: времето на наборната военна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето след 01.01.1996 г., през което родител или осиновител е полагал постоянни грижи за дете-инвалид до навършване на **-годишна възраст и т.н. Направен е извод, че за изброените хипотези очевидно било характерно, че се касаело за време, признато за осигурителен стаж, без реално да е упражнявана трудова дейност, докато по аргумент от дефиницията, дадена за „действителен стаж“ в § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО законодателят очевидно имал предвид точно обратното – наличието на осигурително правоотношение, което произтича от реалното упражняване на трудова дейност. С оглед така обсъдените разпоредби административният орган е приел, че зачетеният стаж за периода на безработица от 10 м. и от 06 м., както и зачетеният стаж за времето като неработеща майка: от 01 г.; от 01 г. и 02 м.; от 01 г. и 06 м.; от 01 г. и от 01 г. 11 м. и 29 дни не било действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и е потвърдил разпореждането за отказ като правилно и законосъобразно.

Решението е съобщено на адресата си, чрез адв.Ч., на 23.05.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01A5X3 6.

Жалбата срещу Решението е депозирана на 23.05.2022 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх.№1012-26-206-2 от същата дата.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, изхожда от надлежна страна, с правен интерес от търсената защита, и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.

Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити.

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.

Решението е несъответно на материалния закон.

В случая е безспорно, с оглед размера на придобития от жалбоподателката стаж, превърнат към трета категория, че за същата не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1 – 2 от КСО.

Спорът се отнася до това дали са налице предпоставките за отпускане такава при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

В чл.68, ал.3 от КСО е предвидено, че в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Изискуемата възраст за жалбоподателката е навършени ** години и ** месеца, каквато тя има към датата на подаване на заявлението. От данните по пенсионната преписка се установява безспорно, че по отношение на П.П.Д. периодите от 04.09.1972 г. до 04.09.1973 г. – 01 г.; от 26.01.1975 г. до 26.03.1976 г. – 01 г. и 02 м.; от 04.12.1978 г. до 04.06.1980 г.

– 01 г. и 06 м.; от 28.10.1981 г. до 28.10.1982 г. – 01 г. и от 04.07.1983 г. до 03.07.1985 г. – 01 г. 11 м. и 29 дни, както и от 06.11.2015 г. до 05.09.2016 г. – 10 м. и от 19.07.2021 г. до 18.01.2022 г. – 06 м., са признати от пенсионния орган за осигурителен стаж, но този стаж не е приет за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Не се спори и относно факта, че с изключение на последните два периода, през останалите периоди П.П.Д. е имала качеството „неработеща майка“, а през последните два периода е получавала обезщетение за безработица, тоест през тези периоди същата не е полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова.

Обсъжданата от административния орган разпоредба на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, която дефинира понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, е нова, приета с измененията на КСО, обн.ДВ бр.107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.