Протокол № 1298 от 07.02.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 1298 гр. София, 01.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА

Съдебни

Стефка В. Михайлова-Сирашка заседатели: ИВАЙЛО Г. МАРИНОВ при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора М. Н. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20211110217753 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Я. П. Я., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се.

В залата се явява адв. Е. Й., защитник на подс. Я., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, с пълномощно по делото.

Не се явява адв. Е. П., защитник на подсъдимия Я., редовно уведомена от предходното съдебно заседание.

СВИДЕТЕЛИТЕ:

И. Д. М., се явява, доведена от органите на РД „Охрана”.

В. К. К., се явява, доведена от органите на РД „Охрана”.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил отговор от „Национална система 112” за получени телефонни обаждания между 20.00ч. на 01.09.2020г. до 04.00ч. на 02.09.2020г. Към отговора е приложен оптичен носител, съдържащ четиринадесет звукозаписа и електронни картони на инцидента.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото, няма пречки.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ по представен документ за самоличност – лична карта:

И. Д. М., 23г., българка, български гражданин, неосъждана, без дела и родство с подс. Я..

В. К. К., 25г., българка, български гражданин, неосъждана, без дела и родство с подс. Я..

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетелите правата им по чл.121 - чл.122 НПК, както и отговорността по чл.290, ал.1 от НК.

Свидетелите заявиха, че са разбрали правата си и наказателната отговорност, която носят, обещаха да кажат истината и бяха изведени от залата до разпита им.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по реда на съдебното следствие.

АДВ. Й.: Нямаме искания за отводи и по реда на съдебното следствие.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания за отводи и по реда на съдебното следствие.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и

ОПРЕДЕЛИ

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.

В залата бе въведена свид. М., която РАЗПИТАНА каза: Знам за какво съм призована. Сещам се, че бяхме на рожден ден. Аз бях в „Обеля”, до метрото, на едно магазинче, което е денонощно. Имахме спор с моята бивша приятелка – В. К., бяхме се скарали и се сдърпахме. Я. се опита да ни разтърве, но аз му казах да не се намесва в ситуацията. Аз явно по-грубичко съм казала, че не искам да ме пипа. Той се ядоса. Скараха се и с В. и оттам-нататък, това, което помня, е, че стана едно сдърпване, в буквалния смисъл стана едно меле.

Той ме бутна. След това с В. се сбиха и той ми каза как този телефон който беше „iPhone 11”, зелен, няма да го видя повече, и си го сложи в чантичката.

2

Оттам-нататък аз не си видях телефона повече. Всеки крещеше. Той се сби с В.. Отидохме в „Пирогов”. Също така В. беше удряна по главата с палка. Аз й заплатих в болницата прегледите. На другия ден ние търсихме пак телефона около магазинчето. Всички ми помагаха. В. също ми помагаше, но не намерихме абсолютно нищо. Преди това вечерта ние естествено се обадихме на телефон 112. Обадихме се на полицията и те дойдоха, но казаха, че няма как да потърсят Я., а В. знае къде живее, те са блок до блок. В. беше цялата в кръв.

След това подадох жалба в 09 РУ-СДВР, което е към „Обеля”, и ме разпитаха.

Аз им обясних, че нямам нищо към Я., не искам да го съдя, нямам претенции, нито нищо. Оттам-нататък разбрах, че има държавно дело. Това е, което помня, като цяло. Викаха ме един път в 09 РУ-СДВР.

Не мога да кажа кога беше това, но беше преди три години. Нямам спомен вече като дата кога беше, но беше вечерта.

Мисля, че беше 2020г., може би август месец, беше топло. Не съм много сигурна.

Бяхме на рожден ден на Лили, не й знам цялото име.

На рождения ден бяхме Лили, В., аз, Барби, Мица. Мица я наричаме, а иначе се казва М.. Като цяло имаше и други хора покрай магазина, някои си бяха от „Обеля”, но не им знам имената. Там има маси пред магазина, който е денонощен, и имаше прекалено много хора.

Не мога да кажа Я. в кой момент е дошъл. Аз не го познавах преди това.

В. го познаваше, аз тогава го видях за първи път.

Консумирахме алкохол на рождения ден. Аз бях пила вино, розе, но не много.

Аз говорих по телефона и Я. ми го взе. Това е, което аз помня. Оттамнататък всички го видяхме как си го прибра. Каза, че аз няма да си видя телефона. Аз се разплаках, в смисъл бях ревала през това време. Стана ми много гадно, но нямаше как да го взема.

Я. просто ми го взе. Аз държах телефона и се опитвах да се обадя на едно момиче - Боряна от Велико Търново. Тя също ми е бивша приятелка и си имахме разговор, който си е личен.

На рождения ден ние отидохме към 19.30-20.00ч., нещо такова. Ние по принцип се събирахме там. Аз редовно излизах в „Обеля” и седяхме до 3 нощите.

Това с телефона не мога да кажа към колко часа стана, но беше вече тъмно. Нямам спомен за час.

Бях казала да ми се запази телефона евентуално от Мица-М.. Барби и Мица ми бяха казали, че ще ми пазят телефона. След това аз си го бях взела.

Така си спомням.

Освен на М. и Барби не съм давала на друг телефона да ми го пази.

Наложи се да си давам телефона, защото аз тогава бях пила, бях се притеснила и за да не го изпусна нещо, а имам навик да си забравям телефона по принцип в тоалетна или нещо такова. Нямаше как да оставям телефона без надзор. Той беше нов, беше на изплащане, изплатила съм го.

Тази вечер ми стана изключително лошо, след като се сбиха с В.. Даже по едно време изгубих съзнание, не помня кога. Не мога да обясня кога съм губила съзнание, но е така. Стана ми много лошо. Имам ниско кръвно.

Прилошаването стана, когато се сбиха Я. и В.. Не мога да си спомня дали сбиването им стана, преди да ми вземе телефона или след това. Не помня.

В. тази нощ освен с Я., се сби с мен, но то не беше бой, а просто се сдърпахме. Ние сме бивши приятелки. Мица и Барби се намесиха да ни разтърват, да не се бием. Сбихме се отстрани на магазинчето. Първо на масичките, а после отидохме отстрани.

Имам спомен да съм лягала в тревните площи. Нямам точен спомен, но когато се сбиха, преди да ми прилошее, съм лягала в тревните площи.

Когато Я. ми взе телефона и го сложи в чантичката си, го видяха Барби, Мица и В.. Лили - също, но не съм сигурна дали беше там или си тръгна. За Лили не съм сигурна дали беше там, тя не е била през цялото време.