Акт от 26.02.2020, Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 80 град Велико Търново, 26.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Велико

Търново, VІІІ–ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №125/2020 г. по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 – чл. 202 от Административно процесуалния кодекс АПК)във вр. с чл. 118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване КСО.

Образувано е по жалба на Д.С.Г. *** против Решение №

1012 -04-107#/ 10.12.2019г. на Директор на ТП на НОИ, с което е отменено Разпореждане № 2113-04-1068# 2/17.9.2019г. на ръководител „Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ В.Търново и е оставено без разглеждане заявление вх.№ 2113-04-1068/5.7.2019г. на жалбоподателката за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е прекратено административното производство.

Жалбоподателят твърди, че акта на пенсионния орган е неправилен, като противоречащ на процесуалния и материален закон. Счита, че е придобила право на пенсия за изслужено време и възраст, поради което такава следва да й бъде отпусната от пенсионния орган. Същата е представила към заявлението си всички необходими писмени доказателства за установяване на трудовия стаж, които неправилно от органа за приети за съмнителни, поради липсата на съответни ведомости за заплати. Решението му е изцяло изградено на предположения, а не на доказани факти, които се установяват от приложените писмени доказателства. Моли съда да отмени Решението на административния орган и му върне административната преписка със задължителни указания на административния орган за преразглеждане на представените документи и за произнасяне по искането му за отпускане на пенсия.

Административен съд-Велико Търново като обсъди оплакванията в жалбата и приложените и съдържащи се в административна преписка доказателства от фактическа страна намира за установено следното:

С подадено заявление вх. № 2113-04-147/10.02.2017 г. жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си прилага документи за осигурителен стаж и възраст. По отношение на част от документите, пенсионният орган намираза неистински,а именно: удостоверение УП-3 №XIV - 12 от 07.01.1992 г. от Железопътен завод гр. София, УП-3 № XIV -13 от 07.01.1992 г. от Железопътен завод гр. София, УП-3 № 128-3 от 11.08.1998 г. от ДФ „Строймашинженеринг" гр. София, УП-2 № 128-2/11.08.1998 г. от ДФ „Строймашинженеринг" гр. София, трудова книжка с данни за трудов стаж при осигурители Железопътен завод гр. София, ДФ „Строймашинженеринг" гр. София и СМИ„Стоймашремонт". Изпратено е писмо изх. № 1029-04-3123/21.02.2017 г. до отдел „Осигурителен архив" София - град за извършване на проверка на цитираните осигурители в трудово-правната документация за периодите: 07.10.1975 г. -10.11.1976 г.; 18.09.1978 г. - 31.01.1979 г.; 29.08.1979 г. - 15.10.1979 г.; 21.11.1980 г. - 08.04.1981 г.;

05.09.1984 г. - 24.04.1985 г.; 16.09.1989 г. - 31.12.1991 г.; 01.01.1992 г. - 31.07.1998 г.; 01.01.1992 г. - 31.12.1994 г.; 01.01.1997 г. - 31.07.1998 г. В получения отговор Осигурителният архив, уведомява, че за Д.С.Г. (Б.) липсват данни, поради което е изпратен е сигнал до Районна прокуратура Велико Търново с цел установяване дали представените документи удостоверение УП-3 №XIV - 12 от 07.01.1992 г. от Железопътен завод гр. София, УП-3 № XIV - 13 от 07.01.1992 г. от Железопътен завод гр. София, УП-3 № 128-3 от 11.08.1998 г. от ДФ „Строймашинженеринг" гр. София, УП-2 № 128-2/11.08.1998 г. от ДФ „Строймашинженеринг" гр. София, трудова книжка с данни за трудов стаж при осигурители Железопътен завод гр. София, ДФ „Строймашинженеринг" гр. София и СМИ „Стоймашремонт" са с невярно съдържание. Издадено е разпореждане № 2113-04- 147#6/11.05.2017 г. за спиране на производството по заявление вх. № 2113-04-147 от 10.02.2017 г. , което е обжалвано пред Административен съд

Велико Търново. С определение № 213/16.06.2017 г. Административен съд Велико Търново, постановено по адм. д. 379/2017г. отменя разпореждане № 2113-04-148#6/ 11.05.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване и връща преписката на административния орган за продължаване на административното производство.

В изпълнение указанията на съда пенсионният орган изпраща писмо изх. № 1029-04-8864/ 06.07.2017 г. до Районна прокуратура за предоставяне на информация относно етапа, на който се намира преписката. С писмо изх. № 1003/2017 г. от 11.07.2017 г. Районна прокуратура, уведомява, че досъдебното производство е на етап разследване и са изискани документи от съответните институции, с оглед установяване на обстоятелството дали същите са неистински. С разпореждане № 2113-04-147#7/26.07.2017 г. на ръководител ПО е спряно административното производство по заявление вх. № 2113-04-147 от 10.02.2017 г. Същото е обжалвано от жалбоподателката с жалба с вх. №

2103-04-8/09.08.2017 г., по която е образувано адм.д. 615/2017г. по описа на Административен съд Велико Търново. С определение № 348/13.10.2017 г. на Административен съд Велико Търново разпореждане № 2113-04- 147#7/26.07.2017 г на ръководител ПО е обявено за нищожно. Преписката е изпратена на ръководител ПО за произнасяне по заявление вх. № 2113-04-147/10.02.2017 г. С разпореждане № 2113-04-147#8/06.12.2017 г. на ръководител ПО на Д.Г. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на същото е посочено, че не са изпълнени условията на чл.

68, ал. 1 и 2 от КСО по отношение на изискуемия осигурителен стаж 35 г. и 4 м., а съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО и лицето няма навършени 66 години. Срещу разпореждане № 2113-04-147#8/06.12.2017 г. на ръководител ПО е постъпила жалба с вх. № 1012-04-107/14.12.2017 г. от Д.Г., която е оставена без уважение с решение № 1012-04-107#1/ 12.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, като неоснователна и недоказана.

Решението е получено от лицето на 16.01.2018 г. На 15.01.2018 г. Д.Г. депозира нова жалба срещу разпореждане № 2113-04-147#8/06.12.2017 г. на ръководител ПО, която е оставена без разглеждане от директора на ТП на НОИ - Велико Търново с Решение № 1012-01-107#6/30.01.2018г . и производството по нея е прекратено. Решението е получено от заинтересованата страна на 02.02.2018 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила. Със заявление вх. № 2113-04-1068/05.07.2019 г. жалбоподателката отново е поискала от пенсионния орган да й бъде отпусната пенсия за изслужено време и навършена възраст. С разпореждане № 2113-04- 1068#2/ 17.09.2019 г. на ръководител ПО, отпускането на пенсията отново е отказано, като това разпореждане е оспорено по административен ред, като с процесното Решение Директор на ТП на НОИ В.Търново го е отменил, тъй като е намерил, че същото искане за отпускане на пенсия от лицето е било направило преди това, по заявлението е постановен отказ, който е влязъл в сила.

От изложеното е намерил, че административният орган се е произнесъл, при наличие на влязъл в сила административен акт, който се ползва със стабилитет, поради което повторното разглеждане на спора е недопустимо.Изложил е мотиви, че с издаването на акта компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва, затова той не може да издаде нов акт по същия въпрос - чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. В цитираната разпоредба е постановено, че „Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт: първата е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни". Преди издаване на разпореждането пенсионният орган е следвало да извърши такава проверка, да постанови отказ и да остави искането без разглеждане. В конкретния случай, лицето е направило искане за отпускане на пенсия още на 10.02.2017 г., и което е отказано с разпореждане № 2113-04-147#8/06.12.2017 г. на ръководител ПО , потвърдено с решение №

1012-04-107#1/12.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ - В. Търново, получено лично от лицето на 16.01.2019 г, не е обжалвано и е влязло в сила на 31.01.2018 г. Пенсионният орган е намерил, че след като е налице влязъл в сила отказ за отпускане на пенсия от 06.12.2017 г т.е. между същите страни и със същия предмет - заявление за отпускане на пенсия има постановен стабилен административен акт, то второто искане за отпускане на пенсия е недопустимо, поради наличие на отрицателната процесуална предпоставка по чл. 27, ал.

2, т. 1 от АПК. Приел е ,че единственото законосъобразно поведение на пенсионния орган е било да откаже да разгледа искането по същество и след като е издал такъв акт по съществото на искането, е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила и разпореждането следва да бъде отменено, а заявлението да се остави без разглеждане. Решението на Директор на ТП на НОИ В.Търново е получено от жалбоподателката на 10.2.2020г., и оспорено пред Административне съд Велико Търново с жалба вх.№ 1012-04-11/18.2.2020г. на ТП на НОИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу Решение № 1012 -04-107#/ 10.12.2019г. на Директор на ТП на НОИ, с което е отменено Разпореждане № 2113-04-1068# 2/17.9.2019г. на ръководител „Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ В.Търново и е оставено без разглеждане заявление вх.№ 2113-04-1068/5.7.2019г. на жалбоподателката за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е прекратено административното производство е подадена в срок от надлежна страна имаща право и интерес от оспорването, доколкото съгласно чл.118, ал.3 от КСО решението на Директор на ТП на НОИ подлежи на съдебен контрол по преда на АПК. Насочена е срещу акт, който има белезите на индивидуален административен акт, поради което същата се приема за процесуално допустима.

Разгледана по същество и по реда на чл. 197 и сл. от АПК жалбата се приема за основателна. Доводите за това са следните:

За административните производства пред органите на НОИ по отпускане, изменение, спиране, прекратяване и отказ на пенсии и други осигурителни плащания се прилага КСО и съответните издадени по законова делегация подзаконови нормативни актове, като общите правила на АПК се прилагат субсидиарно за неуредените тях въпроси.

В разпоредбата на чл.117, ал .1, т. 2 от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с правомощията си дадени му с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. В конкретната хипотеза разпореждането за отказ попада в кръга на разпорежданията, посочени по- горе, които задължително следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. След като на съдебен контрол,както се посочи по- горе е Решението на Директор на ТП на НОИ, макар същото да не е постановено по съществото на спора. С него се прегражда развитието на административното производство по подаденото второ заявление за отпускане на пенсия, поради което постановеният отказ да се издаде индивидуален административен акт, поделжи на съдебен контрол по реда на чл.197, ал.1 от АПК.

В случая с Решение № 1012 -04-107#/ 10.12.2019г. на Директор на ТП на НОИ, с което е отменено Разпореждане № 2113-04-1068# 2/17.9.2019г. на ръководител „Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ В.Търново и е оставено без разглеждане заявление вх.№ 2113-04-1068/5.7.2019г. на жалбоподателката за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е прекратено административното производство, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК и е отказал да образува административно производство по подаденото второ заявление, с което оспорващият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да достигне до този извод административния орган се е позовал, че е налице влязло в сила Разпореждане № 2113-04-147#8/06.12.2017 г. на ръководител ПО, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като заявителят не отговаря на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КС С разпореждане №

Разпечатката съдържа 27 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ebe8762c-d98f-40dc-9db6-f941c40dd9b5