Решение № 3420 от 28.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3420 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100510673 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.03.2022 год., постановено по гр.дело №1201/2021 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в, „П.Н.“ ЕООД е осъдено да заплати на М. Б. М. по искове с правно основание чл.

49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикувани на 22.07.2020 год., 26.07.2020 год. и 27.07.2020 год. статии в сайта www.pik.bg, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2020 год. до окончателното й изплащане и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикувана на 23.07.2020 год. статия в сайта www.retro.bg, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2020 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 693.20 лв. като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени от по 10 000 лв., предявени като част от вземания с цял размер от по 50 000 лв. и ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК направените разноски по делото в размер на 988.80 лв.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, у подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „П.Н.“ ЕООД.

Жалбоподателят поддържа, че СРС не бил обсъдил всички доказателства по делото, като не бил взел предвид доводите на ответника. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че процесните статии съдържат обидни думи и клеветнически твърдения, като не бил разграничил кои от изявленията са обидни и кои от тях са клеветнически. За ангажиранeто 1 на гражданската отговорност на едно лице за клевета, трябвало да е налице ясно, точно и конкретно твърдение за осъществен факт от действителността, като в настоящия случай СРС избирателно бил анализирал само част от изявленията, но след това бил присъдил обезщетение за всички цитати, посочени в исковата молба. Съдебната практика била единодушна, че предположенията, създаването на различни версии и аналогии, изводите, интерпретациите и други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното и чутото, изказани мнения, съждения, оценки и внушения не консумирали състава на клеветата. Налице било изведено от теорията и практиката разграничение между обидата и клеветата, като същото се правело преди всичко във връзка с обекта на обществените отношения, които се засягали, като при обидата се засягали личната чест и достойнство на лицето и тя се осъществявала чрез нецензурни епитети или изрази, докато при клеветата се накърнявала положителната оценка или мнение на обществото за него. За обидата било без значение дали обидните реплики отговарят на действителността, докато при клеветата се изисквало установяване, че твърденията са неистински. Не било възможно с едни и същи словесни изрази да бъдат осъществени едновременно и съставът на обидата, и съставът на клеветата. По делото не било доказано, че ищцата била понесла неимуществени вреди в размера, присъден от съда. От събраните гласни доказателства не били установени никакви конкретни неимуществени вреди – претендирани от ищцата. Обидата се осъществявала чрез използване на унизителни от гледна точка на морала епитети, отразяващи отрицателни качества, унизителни съждения за качествата на пострадалия. При клеветата било налице съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму. Не можело да се приеме за клеветническо твърдение, което се основавало на истински факти, като съответно изразяването му не било противоправно. Като клевета, съответно като противоправно, следвало да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.

Единствено фактическите твърдения, за които се твърдяло, че са клевета, можело да бъдат проверявани за вярност. Ако те били верни, не представлявали клевета, дори да позоряли адресата, и не били основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника.

Оценъчните съждения не можело да се проверяват за тяхната вярност – те представлявали коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Първоинстанционният съд не бил мотивирал извода си, че конкрените публикации не представлявали нарочни оценъчни съждения. За т.нар. “оценъчни съждения”, разпространявани в ннтернет, свободата на словото щяла да получи презюмираната защита ако били налице достатъчни “фактически основания” за такива оценки, т.е ако те осъществявали реално истината. Истинността на оценъчните съждения не подлежала на доказване, поради обстоятелството, че те сочели субективни възприятия. В случая се касаело за коментар и мнение на журналиста по отношение на факти, субективна интерпретация на възприети от журналиста факти, по повод извършеното добросъвестно журналистическо разследване, които факти били изнесени и преди това в медийното пространство, поради което отговорността на ответника не следвало да бъде ангажирана.

2

Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждали отговорност, ако не засягали достойнството на личността. Статиите били поднесли на публиката гледната точка на журналиста и представлявали негова лична интерпретация на фактите, а не били твърдения за осъществени факти. Нито едно от изявленията в процесните публикации не било нито клеветническо, нито обидно. В публикациите липсвало посочване на конкретни факти, определени по време и място. Освен това твърденията за влошаване на здравословното и психологическото състояние на ищцата не можело да се доказват чрез свидетелски показания, а подлежали на установяване със съответните медицински документи, съответно съдебно-медицинска експертиза, каквито доказателства не били ангажирани. Целта на обезщетението за неимуществени вреди била да облекчи, макар и не в пълна степен, обективно претърпени вреди от страна на увреденото лице и не следвало да се превръща в средство за неоснователно обогатяване. Претендираното от ищцата обезщетение било прекомерно. Освен това, видно било от публикация във фейсбук профил на ищцата от 08.01.2021 год., че същата била изнесла информацията, че съди ответника и други медии с основния довод, че са „кални“ сайтове и я клеветят, както и че евентуално присъденото обезщетение ще дари за значими обществени каузи. В случая не се касаело за претърпени от ищцата вреди, а за целенасочено нейно решение да заведе множество дела на медията във връзка със статии, в които се споменава нейното име. Последното било допълнително доказателство за липсата на каквито и да било претърпени болки и страдания от страна на ищцата. Отделно от това вредите не можело да бъдат разграничени и не било доказано по безспорен начин, че претендираните от ищцата вреди с настоящата искова молба са настъпили именно от процесната статия на сайта Ретро БГ. След извършване на журналистическото разследване, от медията било установено, че всички обстоятелства, които били изнесени в процесиите материали, били представени и известни в общественото пространство от други лица и медии. В този смисъл информацията, получена при журналистичческото разследване на ответника, била потвърдена. Именно и поради това в крайна сметка е изнесен процесният материал. Т.е. информацията, изложена в процесните материали от ответника не била публикувана за пръв път или оповестена в обществото, а представлявала изнасяне на изнесена преди това информация от други лица в общественото пространство. Следвало да се има предвид, че ищцата била публична личност и обществена фигура. Съдебната практика била константна по отношение на обстоятелството, че държавните органи, политиците, обществените фигури и държавните служители следвало да търпят критика в по-голяма степен от обикновените граждани, респ. личните данни на тези категории лица били защитени в много по-занижена степен от тези на обикновените граждани. Приемало се, че това важи особено за политическите длъжности, тъй като те „съзнателно и неизбежно са се изложили на близко наблюдение от пресата и обществото“.

Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответницата по жалбата М. Б. М. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че в практиката на ЕСПЧ било прието, че 3 освен да поднасят вярна и прецизна информация журналистите били длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразявали сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен субект. Напълно логично било с оглед заглавията на процесните статии, че те били засегнали с висок интензитет личността на ищцата и мнението на обществото за нея. Безспорно било установено по делото, че ответникът не бил спазил правилата за добра журналистическа практика, не бил проверил информацията, която излага, а извършил недопустимо нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Самите заглавия на статиите били клеветнически и провокативни, целели заостряне на вниманието на читателите, като ги насочвали именно към личния живот на ищцата. Ясно било, че описаното в материалите, ще доведе до негативната реакция на обществото, ще създаде изключително трайни и отрицателни емоции у читателите към личността на ищцата и ще накърни нейната репутация. Самите заглавия на статиите насърчавали формирането на укорими реакции към ищцата, както бил посочил СРС. Налице били предпоставките по чл.

45, ал. 1 ЗЗД, като ответникът трябвало да докаже истинността на своите публикации, което той не бил направил в процеса. Възможно било едни и същи изрази да бъдат и обидни и да покриват състава на клеветата. От съдържанието на статиите било видно, че по отношение на ищцата били използвани квалификации като „мъжемелачка“, „че си ляга с шефа на държавата“, „че може да постигне каквото си иска“ и др., които безспорно били обидни, позорящи и неприемливи от гледна точка на общоприетите морални разбирания.

Последните не само обиждали ищцата, то и внушавали на обществото определени негативни качества на нейната личност – безскрупулност, нисък морал, корист, алчност и др. Доказано било и настъпването на твърдените неимуществени вреди въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Т. и П.В.. Въз основа на тях били установени измененията в емоционалното състояние на ищцата непосредствено след публикациите – тя била разстроена, притеснена, изпитвала страх от разтрогване на брака й, не можела да спи. По делото били представени и медицински документи, от които било видно, че при прегледите на ищцата на 27.07.2020 год. и на 07.01.2021 год. било установено замайване, прималяване, изтръпване на горни крайници, провокирано от нервно напрежение, което било в пряка връзка от процесните публикации. ЕСПЧ имал повод да се произнесе по общото приложение на чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ, като приел, че неприкосновеността на личния живот съществувала независимо от твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава, като държавата имала позитивно задължение да зачита личния живот като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от репортери. Следвало да бъде съобразено дали публикацията има принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на лицето, за какво е репортажът, последиците от публикацията. Публикуването на снимки и статии единствено с цел да се задоволи любопитството на определена група не изпълвало критерия обществен интерес. В този смисъл недопустимо било да се отправят обидни твърдения, свързани с личния живот на публична личност, които манипулирали общественото мнение и целели популяризиране на даден материал. Изнесената в процесните статии информация не почивала на обективни 4 данни, същата не попадала под закрилата на чл. 10 ЕКПЧ. Всички статии съдържали фактически твърдения, а не оценъчни съждения, тъй като не отговаряли на нито един критерий, за да се определят като оценка. Освен това се касаело за поредица от статии, което още повече засилвало негативното отношение на читателите. При преценка на общественото въздействие обосновано СРС бил взет предвид тиража на статиите, броя на лицата, до които те били достигнали, като отчел обстоятелството, че изданията на ответника се радвали на популярност сред огромен брой читатели. В този смисъл налице били предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Първоинстанционният съд бил определил справедливо обезщетение за всяка една от публикациите в размер на по 3 000 лв.