Определение № 4231 от 17.11.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4231 гр. София, 16.11.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Веска Райчева Частно касационно гражданско дело № 20228003104116 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Обжалвано е определение № 2212 от 13.06.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1231/2022 г. по описа на ОС - Варна, с което е потвърдено определение No 5136 от 15.05.2022г. по гр.д.

No 16525/2021г. по описа на РС - Варна, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба на Н. А. Н. и е прекратено производството по иск срещу „М ТЕХ“ ЕООД, за обявяване недействителността на трудов договор като недопустимо.

Частният жалбоподател – Н. А. Н., чрез назначения по делото особен представител адв. С.

И. от АК - Варна, поддържа, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложение към жалбата въпроси. Поддържа доводи за неправилност на определението и моли да бъде отменено.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.

С искова молба от 17.11.2021г. Н. Н. е поискал съдът да признае за установено на основание чл.74, ал.2 КТ за недействителен трудов договор от 14.08.2018г., сключен с „М ТЕХ“ ЕООД. С определение No 5136 от 15.05.2022г. по гр.д. No 16525/2021г. по описа на РС – Варна на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба на частния жалбоподател.

Това определение е обжалвано с частна жалба от Н. Н..

С обжалваното въззивно определение съдът е потвърдил първоинстанционното определение.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2970/2020г. по описа на РС - Варна е прието за установено в отношенията им, че между Н. Н. и „МТЕХ“ ЕООД не е съществувало трудово правоотношение в периода 14.08.2018г. – 17.08.2018г. Прието е, че с влязлото в сила решение обвързва страните с оглед обективните и субективни предели на силата на 1 пресъдено нещо ищецът извежда правния си интерес от иска за обявяване недействителността на трудовия договор с твърдения, че никога не е виждал трудовия договор и че с постановеното предходно решение не е разрешен въпроса дали изобщо между страните е възникнало трудово правоотношение. Прието е, че доколкото ищецът не е изразил съгласие да сключи трудов договор и такъв не съществува в правния мир, и несъществуването на трудовото правоотношение между страните в периода 14-17.08.2018г. е установено с влязло в сила решение, въззивният съд приема, че за ищеца не е налице правен интерес от иска за обявяване недействителността на трудов договор от 14.08.2018г.

При тези мотиви е потвърдено обжалваното определение РС – Варна.

Въззивният съд е изложил мотиви, че ответникът има право на разноски, доколкото е представил договор за правна защита и съдействие и не е могъл да знае за бъдещото преркатяване на делото. Прието е, че възражението за прекомерност е преклудирано към момента на подаване на искането за изменение на първоинстанционното определение в частта за разноските, тъй като ищцата е следвала да направи възражение за прекомерно в открито съдебно заседание, в което е постановено прекратителното определение.

В приложено към частната жалба на жалбоподателят Н. Н. изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.

284, ал. 3 ГПК , се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни въпроси от значение за спора: 1/ „Ако с влязло в сила решение е установено, че между две страни няма трудови правоотношения, но съществуват писмени доказателства, съдържащи посочените съществени паратметри на трудовия договор, то може ли да се приеме, че има такъв договор и това от своя страна позволява ли да се иска обявяването му за нищожен на основание чл. 74 КТ, където се има предвид съществуващ трудов договор, който е недействителен поради наличие на порок?“; 2/ „Допустим ли е конститутивен иск за обяваване на трудов договор за недействителен на основание чл. 74 КТ, ако е влязло в сила решение по друго дело между същите страни е постановено, че за посочения период между страните не е съществувало трудово правоотношение?“ 3/„Поради това, че на основание чл.

74, ал.6 КТ, работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани, а след неподписването на същия от една от страните не води до неговата недействителност, тъй като този порок може да се отстрани по всяко време, то допустимо ли е работникът, който не го е подписал да предяви иск за обявяване на този договор за недействителен?“ 4/ Може ли работник да иска обявяването за недействителен трудово договор с работодател, който не е подписван, но преди това е кандидадствал за настъпването на работа, положил е труд при същия работодател, изготвен е от работодателя трудов договор, а също така и заповед за прекратяването му и са регистрирани в НАП? 5/ Допустим ли е иск за обявяване на недействителност на трудов договор на основание чл. 74, ал.1 КТ, когато такъв договор не е сключен в писмена форма, но са извършени конклудентни действия – подаване на молба за работа, полагане на труд, регистрация в НАП на договор и заповед за прекратяването му? Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 ,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че определението е очевидно неправилно-основание по чл.280, ал.2 ГПК.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по 2 формулираните от жалбоподателя въпроси, които макар и пет на брой по същността си касаят предпоставките за допустимостта на иск с правно основание чл.74 КТ. В случая с обжалваното определение съдът е дал разрешение на същите в съотвествие с практиката на ВКС , обективирана и в решение по гр.д. № 4848/2014 г. на IV – г.о. , според която се приема, че страните по трудово правоотношение имат правен интерес и е процесуално допустимо да предявят иск за недействителност на трудов договор, когато трудовото правоотношение между тях не е прекратено на някое от основанията по чл. 325 - чл.331 и чл.

334 КТ. В тези случаи правният интерес и допустимостта на иска произтичат от това, че след влизането в сила на конститутивното съдебно решение за обявяването на недействителността, трудовото правоотношение вече няма да съществува, като последиците между страните ще се уредят съгласно чл. 75 КТ - с оглед това дали работникът или служителят е действал добросъвестно или не при сключването на трудовия договор.

Недействителността като правен институт в трудовото право урежда основанията за недействителност, реда за нейното обявяването, правните последици и възможността за саниране, но според разпоредбата на чл.74, ал.1 КТ само надлежно сключен трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В трудовото право не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите, а се използва общото понятие недействителност. В настоящия случай не е налице отклонение от посочената практика на ВКС, доколкото с влязло в сила решение по гр.д. 2970/2020 г. по описа на РС – Варна е установено, че между Н. Н. и „М ТЕХ“ ЕООД в периода 14.08.2018 г. – 17.08.2018 г. не е съществувало трудово правоотношение, следователно за ищеца в настоящото производство не е налице правен интерес от предявяването на иск по чл. 74 КТ. Не е налице и противоречие с практиката на ВКС посочена и от самия жалбоподател обективирана в решение по гр.д. № 2392/2013 г. на IV – г.о. в което е прието, че в случаите при които работникът е бил добросъвестен (твърди, че е подал молба или заявление за постъпване на работа или е подписал договор), дори изискването за форма на трудовия договор да не е спазено, отношенията между страните се уреждат както при действителен трудов договор. В настоящия случай не е налице отклонение от посочената практика на ВКС, доколкото по делото не е установено ищецът да е подавал молба респективно заявление за постъпване на работа, нито трудов договор между страните респективно заповед за прекатяването му да са регистрирани в НАП.

Така установената практика не е неправилна, поради което не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В обобщтение поставените за разглеждане правни въпроси въпроса не осъществяват специалните изисквания на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, поради което по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Преценката дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК.

Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК като очевидно неправилно. За да е очевидно неправилно, по смисъла на цитираната разпоредба, определението трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без 3 извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. При проверка на съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира въззивното определение да е засегнато от такива пороци.

Предвид изложените съображения съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2212 от 13.06.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1231/2022 г. по описа на ОС - Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4