Решение № 902 от 30.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000500954 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №422/14.07.2022 г. по гр. д. № 54/2021 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на Ф. Д. А., ЕГН **********, сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 17.02.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция за горницата над 7 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв., както и за законна лихва от 17.02.2020 г., като неоснователна.

Посоченото решение е обжалвано от Ф. Д. А., действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него отхвърлителна част – за сумата над 7000 лв. до пълния претендиран размер от 26000 лв. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми, принципът за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика, която цитира. Излагат се и оплаквания относно началната дата, от която е 1 присъдена законна лихва върху определения размер на обезщетението, като според жалбоподателя това следва да е 08.04.2020 г., а не 14.07.2020 г.

Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъдат изцяло уважен, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство ЗД „БУЛ ИНС“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба. В откритото съдебно заседание пред САС процесуалният представител на ЗД „БУЛ ИНС“ АД изразява становище, с което въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и съответни доказателства за тяхното извършване.

В установения от закона срок, третото лице помагач в първоинстанционното производство ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, действащо чрез процесуалния си представител, е депозирало отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на Ф. Д.

А. неимуществени вреди е уважен до сумата от 7000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е 2 сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 17.02.2020 г. – до сумата от 7000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието

(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от пострадалия болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социалноикономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – в началото на 2020 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – в размер до 10, 400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

3

От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните автотехническа експертиза се изяснява по категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП и конкретният механизъм на причиняване на увреждането на пострадалия. На 17.02.2020 г. вследствие от спирането на л. а. „МЕРЦЕДЕС“ и първоначалния удар настъпил в преден ляв калник и продължил по цялата лява част от купето, съчетано с отклоняване на автомобила в посока наляво, в центъра на тежестта на пътника Ф. А. /пътуващ на задната лява седалка/ внезапно се е породила значителна инерционна сила вектора, на която е бил насочен в посока напред н наляво. Под действието на тази инерционна сила седалището на А. се е плъзнало напред по седалката поради слабото триене на дрехите вследствие, от което колената му се опират в облегалката към седалката на водача. С достигане на колената до облегалката възникналото челно съпротивление от неподвижното препятствие, води до рязкото навеждане на горната част от тялото в посока напред и наляво последвано от ставане на пътника А. от седалка. При това движение напред на тялото главата на пострадалия е минала отляво на предпазната възглавница, монтирана върху облегалката зад главата на водача. При това движение на тялото на А. в посока напред, лявата страна на гръдния кош е достигнала до облегалката на предната седалка и силно се удря в нея. Вследствие от контакта на гръдния кош настъпват травмите описани като фрактури на 3-то и 4-то ребро и контузия на лявата половина на бял дроб в зоната на счупване. След чупенето на ребрата и травмиране на тъканите в зоната на контакт, под действието на тежестта тялото на пострадалия Ф. А. се е върнало в посока назад и е паднало върху задната лява част от седалката.

Въззивният съд кредитира също обсъдената автотехническа експертиза, тъй като тя е изготвена след преценка на всички относими документи, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.

От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на всички представени по делото медицински документи, се установява, че вследствие процесното ПТП на ищеца са причинени следните травми: получил гръдна травма - счупване на две съседни ребра без разместване, контузия на левия бял дроб и частичен подкожен емфизем, като оздравителният период за обективно установените травматични увреждания е около 2-3 месеца. Изяснява се, че ищецът е бил хоспитализиран за проведено болнично лечение за три дни с антибиотик, обезболяващи и вливания на водносолеви разтвори и последващо продължително шестмесечно домашно лечение. Категорично е установено, че между получените травматични увреждания от Ф. А. и претърпяното ПТП има пряка причинно-следствена връзка. В приложената медицинска документация липсват данни за субективни оплаквания от страна на пострадалия, както и обективно установени травматични увреждания в областта на главата и шията.

При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло 4 направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.

От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство свидетел И. П. - работодател на пострадалия и лице, което познава А. от дълъг период от време, се установява, че след процесното ПТП пострадалият е търпял болки, страдания, неразположения. Поради травматичните му увреждания се е наложило за него да бъдат полагани грижи в продължение на около един месец след произшествието, а именно полагане на грижи за домакинството му, неговото всекидневно обслужване, в това число снабдяване с храна, съдействие при обличане. След оздравителния период, който е продължил около половин година, А. при полагане на тежка физическа работа изпитва болки, а също така и при влошаване на метеорологичното време.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищеца и изживените от него болки и страдания са непосредствени.

При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 15000 лв.

Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10, 420 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл.

492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – началото на 2020 г., и наложилите се морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на увреждането; респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (счупване на две съседни ребра без разместване, контузия на левия бял дроб и частичен подкожен емфизем, при възстановителен период от 6 месеца в конкретния случай), на пострадалия в работоспособна възраст - на 41 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна 5 инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 15 000 лв. САС, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалият като пътник в лекия автомобил неминуемо е изживял силен стрес и уплаха за кратък период след инцидента е бил зашеметен.