Решение № 142 от 30.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Плевен, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600310 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на глава Двадесет и първа от НПК

Образувано е по повод въззивната жалба от адвокат П. В., защитник на подсъдимия А. П. В. от гр. К., срещу Присъда №6 от 5.03.2024 г. по НОХД №256/2023 г., с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 6, пр. 1-во НК, за което му е наложена наказание лишаване от свобода 6 месеца, редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 НК на 4 месеца, при първоначален общ режим, и глоба в размер на 2000 лв.

Във въззивната жалба основното оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание, което счита за силно завишено и прави искане за изменение на присъдата и определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК или при намаляване на размера. Развива тезата си, че при определяне на наказанието първоинстанционният съд не е съобразил чл. 54 НК и е допуснал 1 съществено нарушение на закона, защото не е обсъдил конкретиката на случая. Счита, че наложеното наказание в максимален размер не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на подбудите за извършването му, както и че чрез изтърпяването на това наказание ще се постигнат целите по чл. 36 НК. Изтъква наличието на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – тежкото му социално положение, съдействие за разкриване на обективната истина, чистосърдечно разкаяние и съжаление за извършеното, добро процесуално поведение.

В съдебно заседание адв. В. поддържа оплакванията за явна несправедливост на наказанието. Отделно от това, позовавайки се на служебното начало, което задължава въззивния съд да се произнесе по всички въпроси, свързани със законосъобразността на атакуваната присъда, прави оплакване за липса на мотиви по същество. Счита, че в атакуваната присъда седем пъти е повторен диспозитивът на обвинението, но няма никакъв анализ на доказателствата, нито съображения за налагане на най-тежкото наказание.

Приема, че минималното изискване към присъдата и при съкратено съдебно следствие е съдът да посочи доказателствата, които счита, че подкрепят самопризнанието на подсъдимия, след като това е било оповестено в определението по чл. 372, ал. 4 НПК.

Затова иска атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав или алтернативно – да бъде изменено наказанието, съобразно оплакванията във въззивната жалба.

Прокурорът счита въззивната жалба за неоснователна, като се позовава на множеството осъждания на подсъдимия. Иска присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдими А. В. – редовно призован, не се явява.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛЕВЕН, като съобрази оплакванията в жалбата и становищата на страните, и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

С обжалваната Присъда №6 от 5.03.2024 г. по НОХД №256/2023 г.

Районен съд К. е признал подсъдимия А. П. В., роден на ******** г. за виновен в това, че на 9.11.2023 г. в гр. *********, при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „С.Б.“ с рег.№*********, отказал да му бъде 2 извършена проверка по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“с фабричен номер ARPM 0771 за установяване на употребата на алкохол, след като е наказан по административен ред с НП №22-0938000535/18.02.2022 г. на Началника на сектор ПП при ОД МВР Плевен, че това, че отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол, връчено му лично на 21.05.2022 г., влязло в законна сила на 07.06.2022 г. и на основание чл. 343б, ал. 6, пр. 1-во НК и чл. 54 НК му е наложена наказание лишаване от свобода 6 месеца и глоба от 2000 лв., редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 НК на 4 месеца, при първоначален общ режим, и глоба в размер на 2000 лв.

Съдът е посочил, че съдебното производство е преминало по реда на съкратеното съдебно следствие при направено самопризнание от подсъдимия на всички обстоятелства, посочени от прокурора в обвинителния акт, за които съдът обявил по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, че се подкрепят от доказателствата по делото.

Неоснователно е в тази връзка оплакването във въззивната жалба, че съдът не е посочил такива доказателства. Описани са всички писмени доказателства (стр. 1 от мотивите, л. 41), сред които актът за установяване на административно нарушение, докладна записка, предходни наказателни постановления срещу подсъдимия, заедно с инкриминираното НП №22-0938000535/18.02.2022 г. на Началника на сектор ПП при ОД МВР Плевен, протоколите за разпит на свидетелите – очевидци Р. А. и П. Д., и други.

Съдът също така е посочил, че без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е обявил, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия.

Съдът е приел, че въз основа на това самопризнание и събраните доказателства в досъдебното производство, установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. П. В. (с подробни данни за самоличност) на 9.11.2023 г. в гр. К., ул. „*********, при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „С.Б.“ с рег.№*********, отказал да му бъде извършена проверка по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“с фабричен номер ARPM 0771 за установяване на употребата на алкохол, след като е наказан по административен ред с НП №22-0938-000535/18.02.2022 г. на Началника на сектор ПП при ОД МВР Плевен, че това, че отказал да бъде 3 изпробван за употребата на алкохол, връчено му лично на 21.05.2022 г. и влязло в законна сила на 07.06.2022г

Тази фактическа обстановка, както основателно прави оплакване защитникът адв. В., не възпроизвежда изцяло обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, в чиято обстоятелствена част е посочено още, че на 9.11.2023 г. около 1,40 часа свидетелите Р. А. и П. Д. – служители на РУ К., били на смяна по график и се движели по улица „Д.Б.“ в гр. К..

На същата улица пред дом на №33 служителите спрели за проверка лек автомобил марка и модел „С.Б.“ с рег.№********* и установили, че същият се управлява от подсъдимия А. В., който бил във видимо нетрезво състояние и затова поискали да го изпробват за употреба на алкохол.

Водачът отказал проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, за което му бил съставен АУАН с №1039436/9.11.2023 г. и му бил издаден талон за медицинско изследване с №64545 от същата дата, които били подписани от него без възражения.

Било установено чрез разпитите на полицейските служители и изисканата справка от ЦСМП – Плевен, че подсъдимият не е посетил лечебното заведение, за да предостави кръв за изследване.

Изискана била справка за водач-нарушител, от която било установено, че А. В. е извършил и друг отказ да бъде изпробван за алкохол, за което бил наказан по административен ред с описаното по-горе наказателно постановление, влязло в законна сила на 7.06.2022 г.

Тези подробни обстоятелства относно обстановката, в която е извършено деянието, обаче, не са толкова съществени, че да до доведат до извод за пълна липса на фактически обстоятелства. Това е така, защото първоинстанционният съд е посочил минимално необходимите данни за време и място на извършване на деянието, изпълнителното деяние е детайлизирано като е посочено конкретното МПС, което е било управлявано, както и каква точно проверка е отказал подсъдимият – проверка с техническо средство, което също е индивидуализирано. Предходното му наказване на същото деяние по административен ред е ясно и недвусмислено посочено, включително с указание, че наказателното постановление е било лично връчено на подсъдимия на 21.05.2022 г.

4

След като съдът е изложил какво приема за установено и то включва основните елементи на престъплението, в което е бил обвинен В., и са обхванати изпълнителното деяние, включително време и място на извършването му, както и предходната наказуемост за същото деяние, може да се направи извод, че е удовлетворено изискването на чл. 305, ал. 3 НПК, съгласно който след уводната част на присъдата следва да има описание на релевантните факти.

Доколкото престъплението по чл. 343б, ал. 6 НК е на просто извършване, в случая нямат особено правно значение всякакви други обстоятелства преди и след деянието, доколкото в нито един етап не са били изтъквани такива от защитата с оглед нормата на ал. 7.

Въз основа на тези пестеливо описани факти, първоинстанционният съд е достигнал до правните изводи, че от обективна страна А. В. е осъществил престъплението (като напълно излишно съдът е описал още веднъж фактическата обстановка), а относно субективната страна е посочил, че В. е действал при условията на пряк умисъл – съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е последиците и е искал настъпването им.

След тези умозаключения още веднъж дословно са приповторени фактическите обстоятелства, за което е направен още веднъж извод, че така подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343б, ал. 6, пр. 1 НК и затова съдът го признал за виновен по обвинението (със следващото повторение на вече установеното).

Съгласно чл. 343б, ал. 6 НК (в сила от 4.08.2023 г.) „Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди лева.“

С инкриминираното поведение е предвидено наказание за водач, който управлява МПС и откаже да бъде проверен за употреба на алкохол, и след като вече по административен ред е наказван за същото. С оглед установеното по делото може да се направи единственият верен извод, че А. В. е управлявал МПС на посоченото място, когато е бил спрян за проверка от 5 полицейския екип. Отказът му да бъде изпробван е бил документиран в акт за установяване на административно нарушение от служителите, разпитани и като свидетели. Надлежният ред е съобразно предвиденото в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в която е предвидено, че употреба на алкохол се установява с техническо средство (чл.

3), като отказът също е надлежно документиран (съгласно чл. 10), като му е бил издаден и талон за медицинско изследване, който не е използван.

Налице са писмени доказателства и това е част от самопризнанието на В., че преди този отказ на 9.11.2023 г., той е наказван по административен ред за същото деяние – отказ да бъде изпробван за алкохол, по силата на наказателно постановление, което му е било лично връчено и е влязло в законна сила като необжалвано.

С горното са осъществени всички елементи от обективна страна на престъплението.

От субективна страна отказът да бъде изпробван за алкохол е извършен при пряк умисъл – деецът, наказван за престъпления по транспорта, голяма част от тях свързани с управление на МПС след употреба на алкохол, е съзнавал обществената опасност на отказа да бъде изпробван, предвиждал е последиците от това - опасността водачи, употребили алкохол да участват в движението и по този начин да излагат на риск останалите, а контролните органи да не могат да установят това, и именно този резултат е преследвал – да попречи на контролния орган да го провери. В съзнанието на подсъдимия е имало отражение и за допълнително необходимия обективен факт – да е наказван по административен ред за същото. Знанието за това се извлича от обстоятелството, че наказателното постановление му е било лично връчено.

От това следва, че първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият А. В. е осъществил престъплението по чл. 343б, ал. 6 НК от обективна и субективна страна.