Решение № 1116 от 06.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1116 гр. Бургас, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120203695 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от Л. Д. Н. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. В. А. – БАК, с посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 22-0769-001618/05.08.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на 20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150 лева и наказание и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като се посочва, че то е незаконосъобразно. Излага се собствена версия за случилите се събития, като се достига до извод, че липсват фактическите и правни основания за налагане на административните наказания.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А. - БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че е допуснато съществено нарушение на производствените правила, доколкото във връчения на жалбоподателя екземпляр от АУАН липсва посочване на правната квалификация на извършеното нарушение, въпреки че такава е налична в екземпляра от АУАН, приложен по преписката. С оглед горното моли за отмяна на наказателното постановление изцяло и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт *, която оспорва 1 жалбата. В писмено становище заема позиция за законосъобразност на производството и правилност на издаденото НП, поради което и иска неговото потвърждаване изцяло.

Претендира присъждането на разноски, а под евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 5 гръб) НП е връчено на жалбоподателя на 13.09.2022 г., а жалбата е депозирана на 23.09.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 12.04.2022 г. около 17.20 часа жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № * в гр. Бургас, по ПП- I-9 към гр. Поморие.

Жалбоподателят бързал, понеже превозвал кислородна бутилка за болната си дъщеря.

Наближавайки кв. Сарафово пътното платно за движение в неговата посока било с две ленти. В лявата лента се движел автомобил „Опел Астра“ с рег. № *, управляван от *.

Жалбоподателят не съобразил скоростта си на движение със засиления трафик, застигнал л.а. „Опел“ и го блъснал отзад. Ударът бил лек и без сериозни щети за двата автомобила. С оглед това и предвид факта, че Н. бързал, той не спрял, за да установи какви са щетите, а продължил движението си към гр. Поморие. Водачът на другия автомобил – * решил да последва Н., като междувременно подал сигнал за случилото се на тел. 112. Когато жалбоподателят пристигнал пред адреса си на място дошъл и *, а малко след това и полицейски автомобил. Полицейските служители тествали двамата водачи за употреба на алкохол и упойващи вещества, след което ги препратили към Сектор „ПП“ Бургас, доколкото ПТП станало на територията на гр. Бургас.

На 20.04.2022 г. св. С. Ч. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ – Бургас, след като се запознал с материалите по преписката, съставил срещу Н. АУАН с бл. № 024876, описвайки горните факти, но без да им даде правна квалификация. Екземпляр от акта бил връчен на жалбоподателя. В последствие в екземпляра на АУАН, който останал опри АНО била вписана правна квалификация на нарушенията по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Въз основа на АУАН на 05.08.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая и решил, че с действията си Н. е осъществил състава на нарушенията по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и му наложил съответните наказания.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на 2 съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В случая наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 05.08.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Въпреки това в производството е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до опорочаване на административнонаказателната процедура и което налага отмяна на санкционния акт.

Това е така, доколкото както вече беше посочено - производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване и правна квалификация (чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН). От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или едва с НП да се 3 дава правна квалификация на извършеното.

В конкретния случай в екземпляра на АУАН, който е бил връчен на жалбоподателя (л.

35) актосъставителят не е дал правна квалификация на вменените нарушения. Това е съществено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и препятства осъществяването на защита на санкционирания, доколкото той не знае какво точно нарушение/нарушения му се вменяват като извършени, респективно няма как да организира защитата си.

Същевременно в приложения по преписката АУАН (л. 9) актосъставителят е вписал правна квалификация на нарушенията, като пред съда той потвърди, че почеркът е негов.

Това навежда на единствения възможен извод, че след връчване на екземпляра от АУАН на жалбоподателя, в другия, останал по преписката, актосъставителят е констатирал своя пропуск и е дописал правната квалификация на деянията. Това самостоятелно е грубо нарушение на производствените правила, доколкото обезсмисля процедурата по връчване на АУАН, щом като след това актосъставителят дописва съществени реквизити в екземпляра, оставащ по преписката.

Горните нарушения на административнопроизводствените правила не може да се приемат за техническа грешка, а се касае до особено съществен пропуск при съставяне на АУАН, който е бил опитан да бъде преодолян по също толкова незаконосъобразен начин.

Така допуснатите процесуални нарушения не биха могли да бъде „санирани” и по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Чл. 53, ал. 2 от ЗАНН обаче не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато нарушение при издаването на АУАН, свързано с пълна липса на дадена правна квалификация или пък с дописване в последствие в АУАН на особено съществен реквизит.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са били допуснати съществени пороци, довели до незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие (л. 6), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 350 лева с ДДС. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на 4 адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който (в редакцията към сключване на договора) ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. В случая е предоставена защита за две отделни наложени наказания, поради което и минималният хонорар възлиза на 2х300 лева или общо 600 лева – т.е. в конкретния случай заплатеният хонорар е дори под минималния предвиден, поради което и няма как да бъде допълнително намален от съда.