Решение № 6048 от 27.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6048 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20221100509423 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 7902/11.07.2022 г. по гр.д № 48 036/2021 г. по описа на СРС, 39 с-в по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Н. В. С. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Н. В. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1165,57 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул. *******, аб.

№ *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.05.2015 г., до окончателното изплащане, сумата от 177,86 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.05.2012 г. до 17.04.2015 г., сумата от 12,24 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2012 г.-30.04.2014 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.05.2015 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 30.10.2015 г. по гр. д. № 26 312/2015 г. по описа на СРС, 39 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 15.10.2021г.

С решението са отхвърлени като неоснователни иска за главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 1165.57 лв., до пълния претендиран размер от 1172.03 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 1 15.05.2015 г., до окончателното изплащане, иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 177.86 лв., до пълния претендиран размер от 203.52 лв., иска за дялово разпределение за периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2012 г. , както и иска за сумата от 2.69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2012 г. до 17.04.2015 г.

Подадена е въззивна жалба от 28.07.2022 г. от ответника Н. В. С. против решението в частта, с която предявените против нея искове са уважени като основателни. Излага в жалбата, че не е потребител на топлинната енергия, претендирана от ищеца за исковия период. Сочи, че исковете следвало да бъдат отхвърлени в цялост като недоказани и по размер. Излага, че районният съд неправилно е приел, че част от вземанията за исковия период не са погасени по давност.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 31.08.2022 г, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

С нот. акт № 92, том четвърти, рег. № 08841, нот. дело № 652/2008 г. от 18.04.2008 г. по описа на нот. В.Б., нот. рег. № 302 НК, К.П. е учредил в полза на ответницата и настоящ въззивник пожизнено право на ползване относно процесния топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул. *******, аб. номер *******, ИД номер 69389. Страните не са спорили, а и се установява от доказателствата по делото, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена.

Поради това съдът намира, че в исковия период именно ответникът като ползвател на имота е потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 2 предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК именно ползващото имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В случая то е потребявало доставяната до имота ТЕ и е открита партида на негово име.

В исковия период от 01.04.2012 г. до 30.04.2014 г. страните са били обвързани от Общите условия на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД от 2008 г., действали до м.

03.2014 г., както и от Общите условия от 2014 г.

В хода на първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебно –техническата експертиза, което правилно е било кредитирано като подробно мотивирано и задълбочено и компетентно изготвено. Установява се от заключението на изслушаната СТЕ, че начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия за исковия период е единствено за БГВ. Според СТЕ в имота в исковия период е имало монтиран водомер за топла вода. Показанията на водомера са отчитани регулярно на 07.05.2012 г., 29.04.2013 г. и 14.05.2014 г. Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия.

Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба. Общият топломер в АС е преминал необходимите проверки и съответства на одобрения тип в исковия период.

Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за реално доставената ТЕ за процесния период за целия имот по партидата е 1165,57 лв, до който размер правилно искът за главница е бил уважен като основателен и доказан. Установява се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че задълженията за исковия период не са заплатени.

Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на ищеца за доставка на В и К услуги съставляват периодични плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три години.

Според Общите условия на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД от 2008 г., действали до м. 03.2014 г., потребителят е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Така задълженията за м. 04.2012 г. са станали изискуеми на 31.05.2012 г.

Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 15.05.2015 г., поради което погасени по давност биха били задължения, падежирали преди 15.05.2012 г. В случая задълженията за главница за м. 04.2012 г. не са погасени по давност, като с подаване на заявлението 3 давностният срок е прекъснат. Що се отнася до останалата част от периода м.03.2014 г.

–м.04.2014 г. в сила са били други Общи условия, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца. Правилен и обоснован е формираният извод от решаващия състав на СРС, че задълженията за главница за ТЕ не са погасени по давност.

Съгласно Общите условия на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД от 2008 г. потребителят изпада в забава относно дължимите суми за доставена ТЕ с изтичане на определения срок за заплащането им, поради което правилно искът за лихва за забава върху главницата е бил уважен до размера от 177,86 лв. и за периода от 31.05.2012 г. до 17.04.2015 г.

Искът е основателен и за главницата за дялово разпределение. Съгласно чл.

22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото дружество ведно с цената на потребената ТЕ. Също така в случая именно ищецът е осъществявал услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза общият размер на дължимата сума за дялово разпределение за исковия период възлиза на 12.24 лв, до който размерът искът правилно е бил уважен за периода от 01.05.2012 г.-30.04.2014 г.

Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7902/11.07.2022 г. по гр.д № 48 036/2021 г. по описа на СРС, 39 с-в, в частта, с която по предявени от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, против Н. В. С. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул. *******, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД е признато за установено, че Н. В. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1 165,57 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2012 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул. *******, аб.

№ *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.05.2015 г., до окончателното изплащане, сумата от 177,86 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.05.2012 г. до 17.04.2015 г., сумата от 12,24 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2012 г.- 30.04.2014 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.05.2015 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 30.10.2015 г. по гр. д. № 26 312/2015 г. по описа на СРС, 39 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 15.10.2021 г.