Решение № 3497 от 28.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3497 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110101267 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от съдията Гражданско дело № 20241110101267 по описа за 2024 година установи:

Производството е по общия исков ред на ГПК, съгласно Глава ХIII.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 , пр.1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал.

1 ЗЗД и осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.6 от ЗПФУР.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, срещу М. М. М., ЕГН **********, с която са предявени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които има издадена заповед за изпълнение от 10.10.2023 г. по ч. гр. дело № 52326/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав:

4000 лв., представляваща предсрочно изискуемо от 25.07.2023 г. вземане на кредитора по Договор за кредит № ***/*** г., ведно със законна лихва за период от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането;

181,89 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за период от 05.06.2023 г. до 25.07.2023 г.;

741,29 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 05.06.2023 г. до 21.09.2023 г.

Ищецът иска също от съда да осъди ответника да заплати сумата от 1175,78 лв., представляваща такса за разглеждане по Договор за кредит № ***/*** г., за която му е било отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 52326/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата си молба ищецът „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, твърди, че вземанията му произтичат от сключен между страните Договор за кредит № ***/*** г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 4000 лв. с краен срок на погасяване - 05.05.2025 г. Поддържа, че ответникът не е извършвал погасявания по 1 договора, поради което след като не внесъл вноските с падежни дати 05.06.2023 г. и 05.07.2023 г., на основание клаузите на Рамковото споразумение за потребителски кредити – *** от ***г., подписано между страните, е настъпила предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък по кредита, вкл. лихвите. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са приети по делото. Приложено е за послужване и ч.гр.д. № 52326/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. М. М., ЕГН **********, депозира отговор на исковата молба, чрез адв. А. Д., с който оспорва частично исковите претенции. Поддържа, че процесният договор, е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Твърди, че не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Оспорва в ГПР да са включени всички разходи по кредита, респ. не били посочени по ясен и разбираем за потребителя начин разходите, инкорпорирани в ГПР. Твърди, че действителният размер на ГПР надхвърлял максималния праг, като по тази начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Също така поддържа, че договорът е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради което клаузата относно таксата за разглеждане е недействителна като неравноправна. Твърди, че оспорената клауза е следвало да бъде взета предвид при изчисляване на ГПР. Предвид недействителността на договора за кредит твърди, че следва да бъде върната само чистата стойност на непогасената главница. Моли за отхвърляне на исковете, извън този за главница в размер на 4000 лв. С отговора на исковата молба ответникът моли при постановяване на решението съдът да постанови разсрочено плащането на дължимата главница. Възразява срещу допускането на ССчЕ, като не необходима, тъй като оспорванията му касаят недействителността на договора, а не размера на вземанията.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 03.12.2024 г., страните не се явяват и не се представляват. От името на ответника е депозирано писмено становище, с което се поддържат заявените с ОИМ възражения и оспорвания касателно действителността на договора за кредит, респ. недължимостта на претендираните от ищеца договорна и мораторна лихва и таксата за разглеждане по процесния Договор за потребителски кредит № ***/*** г., и моли за отхвърляне на исковете в тази им част, надвишаваща размера на чистата главница по договора. Сочи се, че вписаният в договора ГПР от 56,50 % не е реален и верен, изчисляването му не съответства на закона. Като е посочен само цифрово ГПР, без да са посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, води до неравнопоставено положение на кредитополучателя като икономически по-слабата страна в правоотношението, като не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Последното можело да се квалифицира и като нелоялна търговска практика по см. на ЗЗП. В заключение, ответника счита, че процесния договор за потребителски кредит е изцяло недействителен и моли съда да го обяви за такъв, като осъди ответника да заплати само чистата стойност на кредита, без начислените от ищеца и претендирани в производството лихви и такса за разглеждане, която клауза в ДПК сама по себе си също е нищожна, поради противоречието й с чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки приетите по делото доказателства, основавайки се на закона и вътрешното си убеждение, намира за установено следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставките за решаване на делото с неприсъствено решение или 2 решение при признание на иска. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца.

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да докаже сключването на описания в исковата молба договор за потребителски кредит и реалното предоставяне на договорената кредитна сума, в т.ч. вземанията си по отделните пера /главница, договорна лихва, такса за разглеждане на кредита, мораторна лихва/, включително размера на дължимата лихва за забава и възнаградителна лихва, както и че оспорената клауза за такса за разглеждане е индивидуално уговорена. Относно искането си за присъждане на обезщетение за забава ищецът следва да докаже изпадането в забава на ответника и размера на дължимото обезщетение. В случай че ищецът изпълни доказателствената си тежест, на ответника е възложено да докаже, че е погасил претендираните в исковата молба негови задължения. С доклада по делото, съдът е съобщил на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто характер има и процесния Договор за кредит № ***/*** г.

По делото не е спорно, че между страните е бил сключен Договор за кредит № ***/*** г., по силата на който ищецът е отпуснал кредит на ответника в размер на 4000 лв. с краен срок на погасяване - 05.05.2025 г. Ответникът не оспорва получаването на сумата, както и че не е върнал кредита в уговорения срок.

По делото са представен във вид на заверени копия Договор за кредит № ***/*** г., ведно с Приложение № 1 към него, представляващо Погасителен план към ДПК, СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, Рамково споразумение за потребителски кредити № ***/*** г., разписка за извършено плащане № ***/*** г. за извършен превод в полза на ответника М. М. размер на 4000 лв., които са приети по делото като неоспорени от ответника и от които се установява, че „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807 като заемодател е предоставил на М. М. М., ЕГН ********** като заемател, в заем сумата от 4000,00 лева, като същата следва да бъде върната съгласно погасителен план на 24 месечни вноски с падежи в периода 05.06.2023г. - 05.05.2025г.

Договорената възнаградителна лихва била в размер на 970,90 лв., при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 22,00 %, при посочен в договора ГПР от 56, 50%. Съгласно Договора заемателят следвало да плати на заемодателя и такса за разглеждане /еднократна/ в размер на 1175,78 лева, която се дължи от заемателя при сключване на договора и се изплаща заедно с дължимите месечни вноски по погасителния план, като таксата е разсрочена по подобие на главното задължение на месечни вноски от по 49,00 лева всяка.

Така всяка месечна вноска по договора възлизала на 256,52 лева, с изключение на последната, която била в размер на 246,72 лева. По делото не е допуснато изслушване на заключение по съдебно-счетоводна експертиза, предвид липсата на оспорване от страна на ответника на усвояването на заемната сума от негова страна и липсата на погасявания по кредита.

По делото, въпреки че се твърди предсрочна изискуемост от 25.07.2023 г., не са ангажирани от ищеца доказателства да е обявена такава на длъжника /ответника/. В представеното Рамково споразумение за потребителски кредити № ***/*** г. /чл.14.2./ е изрично посочено, че „в случай, че Клиентът е просрочил плащането на някое от задълженията си по договора за кредит или е предоставил невярна информация на кредитора във вр. с искането за кредит или не е изпълнил друго задължение по договора за кредит и рамковото споразумение, Кредиторът има право да обяви всички вземания по договора за предсрочно изискуеми с едностранно изявление, изпратено до Клиента. При настъпване на предсрочната изискуемост с изявление на Кредитора по този член, последиците за Клиента, предвидени по чл.15. т.3 от същото Рамково споразумение 3

/предвиждащи в случай че клиентът има просрочие при плащането на някое от задълженията си по договора за кредит за повече от 50 дни, кредиторът има право да обяви цялото неизплатено задължение по погасителния план към договора за кредит, за предсрочно изискуемо вкл. пълния размер на неизплатената главница дължима до края на срока на договора, считано от датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/ възникват като допълнение и към цялата непогасена главница от Клиента, се начислява и обезщетение за забава, в размер на законната лихва до окончателното погасяване на дълга. В чл.14.3. страните уговорили, че уведомлението по чл.15.3. се изпраща по един от следните начини: чрез писмо по пощата/куриер на посочения от Клиента адрес с обратна разписка или чрез изпращане на електронно съобщение на посочен от Клиента електронен адрес. По делото няма доказателства Кредиторът да е уведомил по някой от посочените начини Клиента си, че счита цялото вземане по договора за кредит за изцяло предсрочно изискуемо.

Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, респ. датата на подаване на исковата молба за установяване съществуването на вземанията на кредитора, все още не е настъпил крайния падеж по договора за кредит – 05.05.2025 г., при която установеност се налага извод, че ищеца не установява в производството настъпила изискуемост на претендираните от него вземания.

Отделно от изложеното по отношение настъпилата предсрочна изискуемост, съдът счита, че в процесния договор за кредит са налице нищожни клаузи /касателно посочения ГПР и включените в него разходи, както и за таксата за разглеждане на искането за кредит/, без част от които договорът изобщо не би бил сключен, поради което наличието им в договора в този им вид, води до пълната недействителност на Договора за потребителски кредит.