Решение № 66 от 24.04.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Кърджали, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200140 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 92-02-360/12.01.2024 г., издадено от главен секретар на Агенция по вписванията, с което на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на **** АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, за нарушение на чл.63, ал.3 от ЗМИП вр. чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Жалбоподателят **** АД сочи, че не е доволен от издаденото наказателно постановление, което намира за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че учредители на дружеството и собственици на поименни акции били две юридически лица: „****“ ЕООД и „***“ ЕООД. И двете били учредени на територията на Република България.

Действителните собственици на двете еднолични дружества с ограничена отговорност били вписани в регистрите. Предвид разпоредбата на чл.63, ал.6 от ЗМИП за жалбоподателя не съществувало задължение да заяви за вписване в Търговския регистър действителните си собственици. Моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като не били нарушени посочените в същото разпоредби.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е чрез юрисконсулт писмено становищеотговор на подадената жалба, в който оспорва същата. Моли наказателното постановление 1 да бъде потвърдено, като излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнарграждение в полза на Агенция по вписванията.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.10.2023 г. по партидата на „***“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. И. С., в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел постъпило Заявление № *** от 19.10.2023 г. за вписване на следните обстоятелства: първоначална регистрация на дружеството. Заявление № *** било вписано на 23.10.2023 г. с вписване № ***. След това вписване за дружеството-жалбоподател възникнало задължение да заяви действителните си собственици, като за целта следвало да подаде декларация по образец Б7 с отразените данни по чл.63, ал.4 от ЗМИП. Това следвало да бъде сторено в 7-дневен срок от вписване на обстоятелствата, т.е. до 30.10.2023 г. Впоследствие била извършена проверка на документите по партидата на жалбоподателя, които били публични и достъпни в Търговския регистър. Констатирано било, че „***“ АД с ЕИК **** не е заявило за вписване обстоятелствата относно действителните собственици до 30.10.2023 г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. За констатираното нарушение на 07.11.2023 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.63, ал.3 от ЗМИП вр. чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, връчен същия ден на представителя на „***“ АД, който го подписал без възражение. Въз основа на така съставения акт, на 12.01.2024 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП наложил административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на **** АД с ЕИК ****, за нарушение на чл.63, ал.3 от ЗМИП вр. чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели Н. Д. и Т. Д.; Заповед № РД-01-402/29.06.2022 г.; справки от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ; Акт за установяване на административно нарушение от 07.11.2023 г.; обратна разписка.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Според разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и 2

Законът за регистър БУЛСТАТ. Другата посочена в атакуваното постановление норма чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ съответно предвижда, че всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок. От гласните и писмени доказателства по делото се установява, че жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. На 19.10.2023 г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е постъпило Заявление № *** от 19.10.2023 г. за вписване на първоначална регистрация на дружеството **** АД с ЕИК ****.

Обстоятелството било вписано на 23.10.2023 г. с вписване № ***. След тази дата за жалбоподателя е възникнало задължение в 7-дневен срок да заяви за вписване в Търговския регистър действителните собственици по чл.63, ал.6 от ЗМИП. За целта дружеството е следвало да подаде декларация по образец с отразените данни по чл.63, ал.4 от ЗМИП, но не го е сторил и така на 31.10.2023 г. е осъществил административното нарушение. Текстът на чл.63, ал.6 от ЗМИП, на който се позовава жалбоподателят, не го освобождава от отговорност. Напротив, там е предвидено, че учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал.1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал.1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2.ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България. Видно от данните в Търговския регистър, който е публичен, посочените от жалбоподателя две юридически лица не са вписани като съдружници по партидата на **** АД с ЕИК ****. Затова и за жалбоподателя е съществувало задължение да заяви за вписване действителния собственик.

С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на **** АД на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, предвиждащ да се наказва с имуществена санкция от 1 000 до 10 000 лв. юридическо лице или едноличен търговец, който извърши или допусне да се извърши нарушение на този закон извън случаите по чл.116, ал.1 или по чл.116а, ал.1 и 4 и извън случаите по чл.11, ал.46 и по чл.101, ал.1, изречение второ или на правилника за прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и 3 обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Доказано е и нарушението, тъй като в хода на цялото проведено административнонаказателно производство, а впоследствие и в съдебното производство пред въззивната инстанция, не бяха ангажирани доказателства, че жалбоподателят е изпълнил задължението си да заяви за вписване в Търговския регистър обстоятелствата относно действителния собственик на дружеството. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но изготвил писмено становище във връзка с депозираната жалба, поради което следва да се присъди възнаграждение в минимален размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Агенцията по вписванията със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 92-02-360/12.01.2024 г., издадено от главен секретар на Агенция по вписванията, с което на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на **** АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, за нарушение на чл.63, ал.3 от ЗМИП вр. чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

ОСЪЖДА **** АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Агенцията по вписванията със седалище град София, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5