Определение № 3036 от 25.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3036 гр. София, 25.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502973 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от ответника „ЛИТЕКС“ АД срещу определение № 3157/14.08.2024 г., постановено по т. д. № 1772/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-4 състав, с което е оставено без уважение искането му с правно основание чл.219 ГПК вр. с чл.367, ал.4 ГПК, за конституиране на трето лице „Обединена българска банка“ АД. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като има правен интерес от привличането на трето лице – помагач. Съгласно формираната съдебна практика интересът произтича от регламентираното в чл.223 ГПК действие на решението по отношение на третото лице установително действие в отношенията на третото лице с насрещната страна и задължителната сила на мотивите в отношенията му с подпомаганата страна.

Интерес е налице, ако страната, която иска привличане, има регресни права срещу третото лице, спрямо които правата ,предмет на първоначалните искове са преюдициални и са в причинна връзка. С оглед на това правният интерес се определя от материалноправните отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главните искове първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на чл.223, ал.2 ГПК третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение. Счита, че правният интерес не винаги следва да е свързан с пораждането на регресно право, като такъв е налице и при отричане на задължение на подпомаганата към подпомагащата страна. Излага съображения, че неправилно решаващият съд е приел, че от страна на ищеца се спори само относно обстоятелства, възникнали след сключването на договора за цесия между „Сибанк“ АД, чийто универсален правоприемник е „ОББ“ АД и които обстоятелства касаят погасяването на вече прехвърленото вземане. Поддържа, че индиректно в твърденията на ищеца, съдържащи се в 1 исковата молба, се съдържат твърдения и които са в насока какъв е обема на прехвърлените права от „Сибанк“ АД към ищеца. Изложени са твърдения, че с оглед извършените погасявания до момента, размерът на вземанията на ищеца е посоченият в исковата молба, а не друг. При евентуално уважаване на предявените искове биха възникнали регресни права на ответника срещу цедента му, поради което е налице и изискуемия правен интерес от поисканото привличане на трето лице.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника „РОС ОЙЛ“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че частната жалба е неоснователна, тъй като доводите на жалбоподателя съставляват теоретични постановки и позоваване на неотносима за спора съдебна практика на ВКС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от ищеца „ЕВРОКАПИТАЛ – БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – в несъстоятелност, както и от останалите ответници „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД - в несъстоятелност, „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД и „ПЕТРОЛ“ АД.

Съдът, след като прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

ОС - Бургас е сезиран с иск, предявен от „Еврокапитал – България“ ЕАД – в несъстоятелност срещу „Литекс“ АД, „Рос Ойл“ ЕООД, „Петрол Холдинг“ АД-в несъстоятелност, „Нафтекс Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД – за признаване за установено по отношение на ответниците, че сумата в размер на 4 524 817, 3 лв., с която е заплатено изцяло задължението по договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007 г. и анексите към него и частично до остатък от 1 189 540, 65 лв. по договор за револвираща банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012 г. и анексите към него, е недължима в полза на ответника „Литекс“ АД. Ищецът твърди, че е учредил договорни ипотеки върху свои недвижими имоти за обезпечение на чужд дълг по договори за банков кредит. По силата на сключен на 27.12.2007 г. договор за банков кредит „Стопанска и инвестиционна банка“ АД е предоставила на „Рос Ойл“ ЕООД кредит в размер на 20 000 000 лв., като солидарен длъжник по кредита е „Петрол холдинг“ АД, понастоящем в несъстоятелност. С последващи анекси съдлъжник по договора за кредит е и ответникът „Нафтекс петрол“ ЕООД.

След обявяване на вземанията по договорите за банков кредит за предсрочно изискуеми, с договор за цесия от 30.11.2015 г. банката е прехвърлила на „Литекс“ АД вземанията, които са обезпечени чрез учредените от ищеца ипотеки. Част от тези имоти са продадени в производство по индивидуално принудително изпълнение и постъпилите средства са преведени от частните съдебни изпълнители в производството по несъстоятелност на ищеца.

Предвид, че вземанията по двата договора за банков кредит са цедирани от банката на ответника „Литекс“ АД, същият е поискал да му бъдат преведени 2 постъпилите суми от продажбата на ипотекираните имоти. Ищецът твърди, че задълженията по договор за банков кредит № 925/2007 г. са изцяло заплатени, поради пълно погасяване на задължението от главния длъжник и от другите солидарни длъжници. Това води до погасяване ипотечното право. С оглед на това ответникът „Литекс“ АД няма право да се удовлетвори предпочтително в производството по универсално принудително изпълнение на несъстоятелния длъжник.

С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът „Литекс“ АД оспорва предявения иск. Излага съображения, че предявеният иск е процесуално недопустим, а в условията на евентуалност – неоснователен. Заявено е искане за привличане на трето лице – помагач по делото „Обединена българска банка“ АД. Твърди, че правният му интерес от привличане на „ОББ“ АД като трето лице – помагач по делото произтича от обстоятелството, ме ответникът е придобил вземанията си, произтичащи от договор за банков кредит 925 и договор за банков кредит 1080 от „Сибанк“ ЕАД, на основание договор за цесия от 30.11.2015 г. и допълнително споразумение № 1 към него от 30.03.2016 г. за придобиване на тези вземания е платил 2 500 000 евро. В договора за цесия „Сибанк“ ЕАД е декларирал, че отговаря за съществуването на прехвърленте вземания и че същите са обезпечени д описаните в договора и в договорите за кредит обезпечения. Същевременно в исковата молба е посочено, че вземанията на „Литекс“ АД, произтичащи от изпълнителните листове, издадени в полза на „Сибанк“ ЕАД и които вземания са прехвърлени на ответника, не съществуват. Счита, че размерът на вземанията, придобити от „Литекс“ АД от „Сибанк“ ЕАД, е по – нисък от този, който е посочен в договора за цесия и допълнителното споразумение към него. Отделно от това твърди не само погасяване, но и несъществуване на ипотечните права на описаните в исковата молба договори ипотеки, за съществуването на които „Сибавнк“ ЕАД се е задължил и е декларирал в подписаните с „Литекс“ АД договор за цесия и допълнително споразумение към него, че съществуват. На 05.02.2018 г.

„Сибанк“ ЕАД се е вляво в „ОББ“ АД В случай, че искът, предмет на делото, бъде уважен, за „Литекс“ АД би възникнало регресно притезание спрямо „ОББ“ АД за заплатената цена по договора за цесия, респ. з а чест от нея, съобразно частта на уважената искова претенция. С оглед на това счита, че за него е налице правен интерес от привличането на „ОББ“ АД като трето лице – помагач. Заявен е отвод за местна неподсъдност на делото, поради което същото е прекратено пред ОС-Бургас и е изпратено на СГС по компетентност.

С постъпилата в срока по чл.372, ал.1 ГПК допълнителна искова молба ищецът оспорва искането на ответника „Литекс“ АД за привличане на трето лице – помагач. Сочи, че липсват твърдения, че вземанията на ответника „Литекс“ АД изначално не съществуват. Както в исковата молба, така и в допълнителната искова молба, са изложени аргументи относно погасяването на всички задължения на ищеца по договор за банков кредит № 925 и 3 респективно погасяването на дадените по договора обезпечения – факти, които не рефлектират върху правата и задълженията на страните по договора за цесия.

С допълнителния отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл.373, ал.1 ГПК, ответникът „Литекс“ АД поддържа искането си за привличане на „ОББ“ АД като трето лице – помагач. Правният му интерес произтича от обстоятелството, че предмет на делото е съществуването на прехвърлените от „Сибанк“ ЕАД, чийто правоприемник е „ОББ“ АД вземания и техните обезпечения. С исковата молба се оспорва съществуването на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист. Като начална база, от която ищецът прави изчисленията си, се взема предвид друга сума, която е по – малка от тази по издадените изпълнителни листове. По този начин се оспорва размера на придобитите от ответника „Литекс“ АД вземания по процесния договор за цесия и допълнителното споразумение към него. Отделно от това се твърди несъществуване на ипотечните права по описаните в исковата молба договорни ипотеки, за съществуването на които „Сибанк“ ЕАД се е задължило и е декларирало в договора за цесия и допълнителното споразумение към него, че съществуват. В случай на неблагоприятен изход на настоящото дело за ответника, за него ще възникне право на регрес срещу „ОББ“ АД за връщане на съответната част от заплатената цена за прехвърлените вземания.

Във връзка с указания на съда ищецът е депозирал на 10.06.2024 г. молба – уточнение, с която е заявил, че петитумът на исковата молба е следният: да бъде признато по отношение на ответниците, че сумата в размер на 4 524 817, 83 лв., с която е заплатено изцяло задължението по договор за банков кредит № 925 от 27.12.2007 г. и анексите към него и частично до остатък от 1 189 540, 65 лв. по договор за (револвираща) банкова кредитна линия № 1080 от 29.08.2012 г. и анексите към него, е недължима в полза на ответника „Литекс“ АД.

С обжалваното определение решаващият съд е оставил без уважение искането на ответника за конституиране на „ОББ“ АД като трето лице – помагач. Съдът е приел, че за ответника „Летикс“ АД липсва правен интерес от привличане на трето лице – помагач, тъй като ищецът не твърди, че цедираните вземания не са съществували км момента на сключване на договора за цесия от 30.11.2015 г. ищецът не отрича и не оспорва, че процесните вземания са били придобити от ответника „Литекс“ АД, който в качеството си на цесионер е станал кредитор, а се позовава на настъпили погасявания след прехвърляне на вземанията. Приел е също така, че след като ищецът не отрича прехвърлителното действие на договора за цесия и реалното придобиване от цесионелра на цедираните от банката вземания, за ответника не е налице правен интерес от привличане на банката - цедент като трето лице – помагач.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Привличането на трето лице – помагач е средство за защита на 4 привличащата страна, която се стреми да го обвърже с установителното действие на мотивите, на основание чл.223, ал.2 ГПК. Предпоставка за привличане на трето лице – помагач е наличието на правен интерес. Такъв е налице, когато вътрешните отношения между привличащата страна и третото лице са в такава връзка, че пряко да зависят от правоотношението, предмет на делото. В този смисъл съдебното решение може да се отрази на правното положение на третото лице.

В случая търсената от ищеца защита е уточнена чрез депозираната уточнителна молба от 10.06.2024 г., посочена по – горе.

Ответникът „Литекс“ АД своевременно е заявил искане за привличане на трето лице – помагач: с депозирания в срока по чл.367, ал.1 вр. ал.4 ГПК писмен отговор на исковата молба. Същият е заявил фактически твърдения относно правния му интерес от привличане на третото лице – помагач, като е посочил как вътрешните отношения с последното зависят от спорното правоотношение - в случай, че предявеният иск бъде уважен, за „Литекс“ АД би възникнало регресно притезание спрямо посоченото трето лица за заплатената цена по договора за цесия, респ. за част от нея, съобразно увежанета част от иска. С оглед на това ответникът и третото лице имат интерес от положително за ответника решение по иска, предмет на делото.