Определение № 2567 от 14.10.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2567 гр. Бургас, 14.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501317 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл.ГПК, вр.чл.40 от ЗУЕС и е образувано по частната жалба на „БИОНИА“ ЕООД с ЕИК: 200069518, А. Х. Х., А. И. Б., Й.

А. ., Г. Г. П., Д. А. Б., И. Г. Н., И. М. Б., К. И. Г., М. Ж. Д., М. Г. Н., Д. О. Р., П. А. П. и Д. П.

Й., действащи чрез пълномощника си адв.Боян Койнов от БАК, против Определение с per.№ 3320/05.06.2025 г. по гр.д.140/2025 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д.140/2025 г. по описа на РС Бургас, образувано по предявени от жалбоподателите искови претенции с правно основание чл.40 от ЗУЕС, срещу Етажната собственост на сграда е идентификатор ***, представляваща блок „С“, находящ се в к-с „Лили Бийч Ризорт“, изграден върху ПИ е идентификатор ***, с адрес: гр.Созопол, м.„Ачмалъци“, представлявана от избрания управител „Интерконсулт - В“ ЕООД за отмяна на взетите решения на проведеното на 13.11.2023 г. общо събрание на ЕС, обективирани в протокол от същата дата.

Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че исковите претенции са недопустими, тъй като са подадени след срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Твърди се, че единственият мотив на съда в тази насока е, че ищците, ползващи сезонно собствените си апартаменти, не са ангажирали никакви доказателства, че са спазили разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗУЕС.

Твърди се, че прекратителното определение е неправилно, постановено е без да са обсъдени твърденията на ищците и подкрепящите ги писмени доказателства, при необсъждане на въведените от тях защитни възражения срещу доводите на ответното дружество, свързани с приложението на чл.13, ал.2 ЗУЕС, при липсата на каквато и да било преценка на събраните при размяна на книжата доказателства, и при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неосигурена възможност в хода на делото да се съберат и други, своевременно поискани доказателства, касаещи спазването на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС.

Сочи се, че тези нарушения са довели до погрешни фактически констатации и правни изводи на първата инстанция, което на практика е равнозначно и на липса на мотиви.

Посочва се, че обжалваното определение е и вътрешно противоречиво, доколкото при допускане на обезпечение на предявената от „БИОНИА“ ЕООД иск, същия този състав на съда е приел, че на етапа на исканото обезпечение, искът е допустим, като този въпрос е подробно обсъден и по в.ч.гр.д.388/2025 г. на БОС, с което определението на първоинстанционния съд е потвърдено.

Твърди се, че с писмения отговор са представени писмени доказателства, които обаче с нарочно становище, вх.№ 22990/27.05.2025 г. изрично са оспорени от ищците и в 1 тази връзка е поискано събиране на гласни доказателства, т.е.и към момента на постановяване на обжалваното определение не са съществували никакви нови доказателства, от които да бъде изведен извод за недопустимост на исковата молба. Посочва се, че със становището с вх.№ 22990/27.05.2025 г., в изпълнение на дадените от съда указания, ищците са уточнили, че не пребивават постоянно в процесната етажна собственост, която е за сезонно ползване; оспорили са възраженията на ответника, че срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС е започнал да тече от 16.11.2023г. (датата, на която е било поставено съобщение на входната врата на процесната сграда „С“ за проведеното на 13.11.2023 г. ОС) и, че ищците не били посочили електронен адрес, на който да бъдат уведомявани за свикани общи събрания, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗУЕС; и са изложили подробни аргументи и доказателствени искания, които не са обсъдени от съда.

Изложени са твърдения по фактите, а именно наличие на договор за поддръжка на недвижим имот, сключен на 24.03.2022 г., по силата на който „БИОНИА“ ЕООД е възложило на „Интерконсулт - В“ ЕООД да осъществява техническо и административно управление на ваканционно селище „Лили Бийч Ризорт“; за едностранно разваляне на сключения договор „БИОНИА“ ЕООД, считано от 30.09.2024 г. поради неизпълнение от страна на изпълнителя „Интерконсулт - В“ ЕООД. Твърди се, че все още действащ към датата на провеждане на процесното общо събрание индивидуален договор за поддръжка, по инициатива на „Интерконсулт - В“ ЕООД е било свикано и проведено на 13.11.2023 г. ОС, на което „Интерконсулт - В“ ЕООД е било избрано за управител на ЕС на сграда „С“, т.е. след проведеното на 13.11.2023 г. ОС, по отношение на процесния комплекс са действали паралелно два режима на управление: договорен и такъв по реда на ЗУЕС, каквото съвместяване е правно немислимо.

На следващо място се твърди, че от представените по делото доказателства – електронна кореспонденция, се установява, че покана за свикване на процесното общо събрание не е била поставяна нито на общодостьпно място на входа на сградата, нито по който и да е било от предвидените в чл.13, ал.2 и ал.3 ЗУЕС начини, нито е било съобщавано за изготвен протокол по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените по-горе факти, като по този начин необосновано е достигнал до извод, че били спазени императивните изисквания на ЗУЕС. Твърди се, че след като всички етажни собственици са представили на дружеството изпълнител по сключените преди това и действащи договори по чл.2 от ЗУЕС за управление своите адреси и ел.пощи, са неправилни изводите на съда, че етажните собственици са били уведомени за провеждането на ОС и за изготвения протокол чрез простото залепване на съобщение (който факт е и оспорен).

Излагат се твърдения, че първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил представената като доказателство имейл кореспонденция между страните (от 25.11.2023 г. от комплексния управител на комплекса Радост Петкова до собствениците с покана за подписване на индивидуални договори, в които писма е посочено, че управлението и поддръжката на общите части в комплекс „Лили Бийч Резорт“ се осъществява на основание сключени между отделните собственици и „Интерконсулт - В“ ЕООД договори за поддръжка на недвижими имоти; от 09.01.2024 г. от Радост Петкова до ищцата И. Г. Н. по повод свикано събиране на собствениците на 20.01.2024 г., което не следва да се тълкува като Общо събрание по смисъла на ЗУЕС, в което отново е посочено, че „Управлението в к-с „Лили Бийч Резорт“ към настоящия момент се извършва на основание подписани договори със собствениците на имоти“; имейл, изпратен от собствениците на 17.01.2024 г., в отговор на отправената покана за работна среща за 20.01.2024 г.; отговор от 22.02.2024 от собствениците на писмото от 31.01.2024 г., изпратено до тях от комплексния управител, с който се коментират сключените с всички собственици индивидуални договори за поддръжка; имейл от 28.02.2024 г., изпратен от комплексния управител до собствениците, в който отново се коментират параметрите на сключените индивидуални договори за поддръжка; имейл от 28.02.2024 г., с който е изпратена проформа фактура за дължимите такси поддръжка не към етажната собственост, а към „Интерконсулт - В“ ЕООД - като изпълнител по сключените договори за поддръжка; нарочна покана, връчена на „Интерконсулт - В" ЕООД на 24.04.2024 г. чрез ЧСИ Д. Н., от собствениците в сграда А, В и С до инвеститора за нарочна среща, на която да бъдат обсъдени важни за управлението на комплекса въпроси.

Твърди се, че изброените доказателства представляват признание на обстоятелството, че управлението и поддръжката на общите части в комплекс „Лили Бийч 2

Резорт“ се осъществява на основание сключени между отделните собственици и дружеството „Интерконсулт - В“ ЕООД договори за поддръжка и че към датата на процесното общо събрание тези договори са били действащи.

На следващо място се посочва, че предвид факта, че инициатор на общото събрание е бил „Интерконсулт - В“ ЕООД, което дружество е било страна по всички индивидуални договори за управление и поддръжка, в които са посочени имейл адреси и телефонни номера за предоставяне на информация между страните по тях, дружеството е могло да изпрати поканата за свикване на общото събрание поне по имейл на някой от собствениците на сграда „С“ като се има предвид и обстоятелството, още повече, че става въпрос за първо общо събрание, при липсата на формирани органи на управление за да бъде упражнено правото на съответния собственик по чл.13, ал.2 ЗУЕС.

Предвид изложеното се твърди, че е разколебана тезата, че изобщо е било провеждано общо събрание, че за него е било съобщено по надлежния ред и, че е било поставяно съобщение за изготвен протокол по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Цитират се мотивите на Бургаския окръжен съд в определение по в.ч.гр.д.388/2025 г. на БОС, с което е оставена без уважение подадената от ответника частна жалба срещу Определение № 606/29.01.2025 г.по гр.д.140/2025 г. на БРС, за които мотиви се твърди, че са в същия смисъл.

Допълва се, че независимо, че потвърдителното определение на въззивната инстанция е постановено преди постъпването на писмения отговор, следва да се отбележи, че с този отговор не са приложени никакви доказателства опровергаващи изложеното, не е оспорено съществуването към датата на процесното ОС на индивидуални договори за управление и поддръжка на комплекса, признава се, че управлението и поддръжката в комплекса се осъществява посредством индивидуални договори, не се оспорва, че в тези договори са посочени имейл адресите на всички собственици в процесната сграда, не е оспорена разменената електронна кореспонденция между страните, нито са въведени нови обстоятелства, свързани с допустимостта на иска.

Твърди се, че от изложено следва извод, че решения от проведено на 13.11.2023 г.

ОС на сграда „С“; процесният протокол ги отразява невярно, а дори и да се е състояло такова ОС, то за него не е било съобщено по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че за ищците срокът за предявяване на иск по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на процесиите решения не е започнал да тече от залепване на уведомлението, а от датата на която са узнали за тях. В тази връзка са изложени твърдения, че ищецът „БИОНИА“ ЕООД се е снабдил с процесния протокол след извършена справка в ЕПЕП, след предоставен по подадено на 10.12.2024 г. заявление за ел.достъп на адв. Б.Койнов по гр.д.7918/2024 г. на БРС, като справката в ЕПЕП е направена на 10.12.2024 г., а исковата молба по гр.д.140/2025 г. на БРС е подадена на 09.01.2025 г., т.е.в срока по чл. 40 ЗУЕС. По отношение на ищците по гр.д.869/2025 г. на БРС се твърди, че са узнали за съществуването на процесния протокол от ищцата И. Г. Н., която е разбрала за него на 17.01.2025 г., на която дата й е връчен препис от предявената срещу нея искова молба, подадена от ЕС за неплатена такса поддръжка.

На следващо място се твърди, че обжалваното определение е постановено преждевременно, тъй като производството е прекратено преди да бъдат проверени спорните по делото факти и обстоятелства, отнасящи се за срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, още повече, че ищецът е оспорил и факта на поставяне на съобщението за изготвен протокол, с твърдението, че такова съобщение не е било поставено. Посочено е още, че от представените по делото доказателства се установява, че „Интерконсулт – В“ ЕООД е комуникирало с ищците само чрез посочените в индивидуалните договори имейл адреси (с изключение на свикването на процесното ОС), т.е. нямало е никаква пречка ищците да бъдат уведомени по същия този начин - чрез имейли, и за процесното ОС при знанието на ответника, че ищците не пребивават постоянно в процесната етажна собственост, която е за сезонно ползване.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължава на съдопроизводствените действия по него.

Заявено е особено искане - с оглед дадените в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, да се приемат приложените към жалбата писмени доказателства: „предизвестия за прекратяване/отказ от договори“, изпратени от „Интерконсулт - В“ ЕООД до част от ищците, с които на 29.03.2025 г. (след предявяване и на двете искови молби) посочените ищци са били уведомени, че дружеството прекратява сключените между тях индивидуални договори за поддръжка.