Определение № 2347 от 11.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2347 гр. Варна, 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20243100100400 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от Д. Ф., искове, както следва:

1./ срещу И. Д. за заплащане на сумата от 95 624, 65 лв. с ДДС, претендирана като неизплатено възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ срещу В. Д. за заплащане на сумата от 18 740 лв. с ДДС, претендирана като неизплатено възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението;

Претендират се и сторените по делото съдебно - деловодни разноски.

В исковата молба са направени искания: 1./ за прилагане на писмени доказателства; 2./ за изискване на т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС;

В отговора на исковата молба, ответниците И. Д. и В. Д. са направили следните доказателствени искания: 1./ за прилагане на писмени доказателства; 2./ за изискване от АК Варна на цялата преписка по издаване на решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с 1 решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, образувана по молба на адв. Ф. по реда на чл. 192 ГПК; 3./ за допускане до разпит на трима свидетели “за установяване твърденията на ответниците”;

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на облигационни правоотношения по договори за поръчка с всеки един от ответниците, по което е определен размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. Сезиран е компетентен съд, като претенциите са допустими и уточнени по основание и размер.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявените искове са за реално изпълнение, производството по делото следва да бъде разгледано по общия ред.

По допустимостта на производството

В отговора на исковата молба се изтъкват съображения за недопустимостта на образуваното по нея производство, тъй като ищецът не е спазил разпоредбата на чл. 37 ЗА, която предвижда възможност адвокатът да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, което той не е сторил.

Уредената в чл. 37 ЗА възможност адвокатът да реализира възнаграждението си по реда на чл. 410 ГПК, не изключва правото му с оглед собствените си виждания за процеса и позицията на ответниците, да заяви претенциите си и по общия исков процес, посредством осъдителни искове, което ищецът е сторил с подаване на настоящата искова молба, поради което образуваното производство е процесуално допустимо.

Искането за разделяне на предявените искове и изпращане на този с цена на иска под 25 000 лв. На Районен съд - Варна, не може да бъде удовлетворено с оглед императивните разпоредби на чл. 104, т. 6 вр. чл. 210, ал. 2, изр. последно ГПК.

По възраженията за прихващане

В отговора на исковата молба и последващо постъпила уточняваща молба, ответниците са релевирали следните възражения за прихващане, ако вземането на Д. Ф. се окаже основателно за сумата от 95 624, 65 лв. да се прихване с вземане на И. Д. за сумата от 95 624, 65 лв., представляваща обезщетение за вреди от лошо/неточно изпълнение на договора за поръчка или за всеки друг размер, до който първоначалния иск бъде уважен, както и ако вземането на Д. Ф. се окаже основателно за сумата от 18 770 лв. да се прихване с вземане на В. Д. за сумата от 18 770 лв., представляваща обезщетение за вреди от лошо/неточно 2 изпълнение на договора за поръчка или за всеки друг размер, до който първоначалния иск бъде уважен.

Вземанията заявени под формата на възражения за прихващане, не следва да бъдат приети за съвместно разглеждане, наред с първоначалните искове, тъй като липсват надлежни твърдения тези вреди действително да са настъпили, т.е. патримониума на ответниците да е намалял със сумите, заявени с първоначалните искове. Напротив, твърденията на ответниците са, че те биха претърпели имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на изпълнение на задълженията си по договорите за поръчка, само в случай, че първоначалните искове бъдат уважени. Следователно, твърди се бъдеща и хипотетична възможност от настъпване на имуществени вреди, което се явява недопустимо.

Отделно от изложеното, едновременното уважаване на първоначалните искове и вземанията, заявени по формата на възражения за прихващане, е изключено.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати.

СЪДЪТ намира, че искането за изискване на т.д. № 1537/2017г. на СГС е относимо и допустимо и следва да бъде уважено, както и искането за изискване от Висшия адвокатски съвет на преписката по издаване на решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, образувана по молба на адв. Ф. по реда на чл. 192 ГПК, ведно с предупреждение за неблагоприятните последици в случай на неизпълнение.

С Ъ Д Ъ Т намира, че следва да укаже на ответниците в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да посочат конкретни обстоятелства, които целят да установят посредством гласни доказателства, по което ще се произнесе в закрито заседание.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн. чл.140, ал.2 ГПК.

За събиране на допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Д. Ф., искове, както следва:

1./ срещу И. Д. за заплащане на сумата от 95 624, 65 лв. с ДДС, претендирана като неизплатено възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ срещу В. Д. за заплащане на сумата от 18 740 лв. с ДДС, претендирана като неизплатено възнаграждение по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението;

НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ заявените от ответниците в условие на евентуалност възражения за прихващане, както следва: ако вземането на Д. Ф. се окаже основателно за сумата от 95 624, 65 лв. да се прихване с вземане на И. Д. за сумата от 95 624, 65 лв., представляваща обезщетение за вреди от лошо/неточно изпълнение на договора за поръчка или за всеки друг размер, до който първоначалния иск бъде уважен, както и ако вземането на Д. Ф. се окаже основателно за сумата от 18 770 лв. да се прихване с вземане на В. Д. за сумата от 18 770 лв., представляваща обезщетение за вреди от лошо/неточно изпълнение на договора за поръчка или за всеки друг размер, до който първоначалния иск бъде уважен.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:

В исковата молба, ищецът Д. Ф. твърди, че е адвокат, вписан в АК – Варна, а ответниците са съпрузи.

Поддържа се, че И. Д. е сключила с “А.” АД договор за цесия, по силата на който е прехвърлила на цесионера вземанията си в общ размер на 762 318, 84 лв., произтичащи от два договора за преференциален депозит, сключени от “КТБ” АД /в несъстоятелност/, а В.

Д. вземане в размер на 47 000 евро, също произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит, сключен със същата банка.

В качеството си на адвокат, ищецът е сключил с всеки един от ответниците неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г., без 4 страните по тях да са уговаряли възнаграждение в писмен договор.

При сключване на договора, адв. Д. Ф. се е задължил да осъществи процесуална защита на интересите на всеки един от ответниците в производството по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в което И. Д. и В. Д., са били конституирани като трети лица - помагачи на страната на ответника “А.” АД, на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК срещу което дружество са предявени от “КТБ” АД /в несъстоятелност/, субективно и обективно съединени искове с правно осн. чл. 59, ал. 5 и чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност с предмет прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключените договори за цесии, измежду които и тези на ответниците.

В изпълнение на всяка една от поръчките, ищецът, снабден с представителна власт, считано от 01.10.2019г., е осъществил процесуална защита на интересите им до окончателното приключване на делото, като е депозирал молби, становища, явявал се е в съдебно заседание във всяка една инстанция, лично и чрез надлежно преупълномощен от него адвокат, изразил е становище по същество на спора, представил е писмена защита, изготвил и депозирал е въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, както и отговор на подадената срещу решението на САС касационна жалба от “КТБ” АД /в несъстоятелност/.

Производството по делото е приключило с благоприятен за ответниците изход, тъй като предявените от „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ искове са отхвърлени с решение по в.т.д.

№ 2350/2020г. по описа на САС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение по т.д. № 2684/2021г. на ВКС.

Изтъква се, че делото, в което ответниците са били представлявани се е отличавало с изключителна правна и фактическа сложност, тъй като подготовката за него е изисквала познаване на множество нормативни и подзаконови нормативни актове, тълкуването и прилагането на разпоредби от ЗБН. Отсъствието на съдебна практика е довело и до двукратни сезиране на Конституционния съд на РБ и отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Поддържа се, че ищецът е изпълнил с грижата на добър стопанин възложените му правни действия, охранявайки интересите на доверителите си пред три съдебни инстанции, поради което настоява да му бъдат заплатени възнаграждения в претендираните размери, определени с решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, което ответниците отказват да сторят, въпреки отправената им покана.

Изложеното е обусловило и правния интерес от предявяване на осъдителни претенции.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците И. Д. и В. Д., са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявените искове по основание и размер.

Признават се следните обстоятелства, както следва: ответниците са били конституирани като трети лица - помагачи на страната на “А.” АД в производството по т.д.