Решение № 79 от 19.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100511361 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11361/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. Х.Х. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20137739 от 14.06.2021 г по гр.дело №35546/2020 г на СРС , 56 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ срещу „Л.С.“ ЕАД ЕИК **** гр.София ; за отмяна на уволнението на Х. със заповед №100 от 13.07.2020 г на изпълнителния директор на ответника ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ръководител Отдел „Пътническа агенция“ към Дирекция „Наземно обслужване“ , както и да се осъди „Л.С.“ ЕАД да му заплати сумата от 15 026,64 лева обезщетение за оставане без работа за периода 13.07.2020 г до 13.01.2021 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е заемал ръководна длъжност по смисъла на § 1 т.3 от ДР на КТ и е незаконосъобразно уволнението му по чл.328 ал.2 КТ . Пряко е подчинен на директора на Дирекция „Наземно обслужване“, не взема управленски решения и от него не зависи дейността на дружеството .

Допълнителното споразумение на изпълнителния директор от 04.05.2020 г не представлява нов договор за управление , защото В.Р. е управлявал дружеството с предходен 3 годишен мандат от 2017 г и не са променени съществени условия на договора за управление .

Същият изпълнителен директор е увеличил заплатата на ищеца през 2017 г по време на предходния договор за управление т.е.включил го е в екипа си . по делото не е доказано 1 изпълнителният директор да е приел за изпълнение конкретна бизнес задача и бизнес програма . Представената по делото извадка от Бизнес план за 2020 г и текуща издръжка към него не представляват бизнес план с конкретни показатели . Към датата на уволнението ищецът е бил в болнични и връчването на заповедта за уволнение е незаконосъобразно .Според вътрените правила на ответника всяко прекратяване на трудово правоотношение се извършва след решение на СД на дружеството , а такова решение липсва .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не взема становище .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.08.2021 г , поради което възивната жалба от 13.08.2021 г е подадена в срок .Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че между страните е било налице трудово правоотношение , като ищецът е заемал длъжността ръководител Отдел „Пътническа агенция“ към Дирекция „Наземно обслужване“ . Като ръководител на отдела ищецът ръководил , организирал и контролирал работата на служителите от отдела .

Изпълнителният директор В.Р. е управлявал дружеството с предходен 3 годишен мандат от 2017 , след което с протокол на министъра на транспорта от 04.05.2020 г е преизбран за член на СД за още една година считано от 05.05.2020 г . На тази същата дата СД на ответника го преизбрал за изпълнителен директор . С договор от 05.06.2020 г на В.Р. е възложено управлението на ответника .По делото са представени Бизнес план за 2020 г и текуща издръжка към проект за бизнес план за 2020 г със средства от летищни такси . Със заповед на министъра на транспорта от 28.04.2020 г е одобрен бизнес плана на дружеството за 2020 г .

Според СРС Отдел „Пътническа агенция“ към Дирекция „Наземно обслужване“ се състои от ръководител и други служители . Брутното трудово възнаграждение на ищеца е било 2077,63 лева.

Според СРС съгласно чл.328 ал.2 КТ във вр. § 1 т.3 от ДР на КТ служители „ от ръководството на предприятието“ са тези , от чиято трудова функция на изпълняваната от тях работа пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена , с оглед постигането на съответните производствени цели от предмета на дейност на работодателя .

В случая според представената трудова характеристика , задачите , правомощията и 2 отговорностите се установява , че длъжността на ищеца е ръководна . Не следва друго факта , че ищецът не е пряко подчинен на изпълнителния директор на ответника , а е пряко подчинен на директора на Дирекция „Наземно обслужване“ . На ищеца е възложено ръководство на трудовия процес .

Според СРС допълнителното споразумение от 04.05.2020 г между МТ и изпълнителния директор Рапонджиев е нов договор за възлагане на управлението . Възнаграждението на Рапонджиев е формирано при поставени конкретни финансови изисквания и показатели за постигане от дружеството . Не е необходимо бизнес програмата да е напълно нова и със завишени изисквания , а има одобрен бизнес план за 2020 г с конкретни показатели . Спазен е 9-месечния срок по чл.328 ал.2 КТ . Без значение е дали са спазени вътрешните правила изискващи одобрение от СД за уволнение на ищеца като началник отдел , защото такова одобрение не е част от фактическия състав на чл.328 ал.2 КТ .

СРС е отхвърлил изцяло исковете.

Решението на СРС е частично неправилно . Не могат да се споделят водещите мотиви на първоинстанционния съд , според които ищецът е част от „ от ръководството на предприятието“ по смисъла на чл.328 ал.2 КТ във вр. § 1 т.3 от ДР на КТ служители .

Според трайната практика на ВКС служители от „ръководството на предприятието” по смисъла на чл.328 ал.2 КТ вр. § 1, т. 3 ДР на КТ са служители от чиято трудовата функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя. В производството по иска с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ при уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ във всеки конкретен случай съдът следва да преценява дали заеманата от уволнения служител длъжност е ръководна, като съобразява данните по делото относно съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика, мястото на длъжността в йерархията на длъжности в рамките на съответното предприятие, независимо от наименованието на длъжността. По принцип ръководството на трудовия процес е възможно да се осъществява от лицето, заемащо съответната длъжност, както в рамките на цялото предприятие, така и в поделение на предприятие. Но както е прието решение №272 от 14.10.2016 г по гр.д.№1691/16 г на ВКС , IV ГО , решение №442 от 08.06.2010 г по гр.д.№1621/09 г на ВКС , III ГО , решение №249 от 04.07.2013 г на ВКС по гр.д. № 1358/2012 г на ВКС IV ГО, решение №111 от 12.03.2012 г по гр.д.№726/11 г на ВКС , IV ГО, не е част от ръководството според цитираните по-горе норми лице , което осъществява ръководство спрямо други служители , но същевремонно е организационно подчинено още и на служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т.е., съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно-йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. В хипотезата на чл.328 ал.2 КТ съдът е длъжен да изследва специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на 3 поставената бизнес цел .

Основният принцип в практиката на ВКС е , че като изключение от общите правила и с цел защита на работниците и служителите , чл.328 ал.2 КТ вр. § 1, т. 3 ДР на КТ трябва да се тълкуват стриктно /ограничително/ спрямо лицата , които наистина са част от ръководството респ.от екипа на управляващия на предприятието . Основанието за уволнение по чл.328 ал.2 КТ дава възможност на съответния ръководител да си избере „ръководен екип“ , но същото е неприложимо спрямо служителите извън този екип /пряко подчинени на ръководителя и директно подпомагащи го в управлението /. В противен случай би отпаднала защитата срещу уволнение на КТ за неограничен брой лица , което не е целта на нормата .

В случая ако се следва логиката на СРС чл.328 ал.2 КТ не би се приложил само за лица , които са преки изпълнители и които нямат дори един подчинен , който да „ръководят“ .

Работодателят би имал право да уволни почти всички служители по чл.328 ал.2 КТ от процесното предприятие /началници на отдели , подотдели , сектори , направления , групови ръководители и пр./ , което е абсурдно .

Ищецът не е част от ръководството на предприятието – видно от наименованието на длъжността му , от длъжностната характеристика и от поименното длъжностно разписание ищецът е началник на отдел и е пряко подчинен на директора на Дирекция „Наземно обслужване“ , който от своя страна е подчинен на изпълнителния директор на дружеството.

Липсва първата и най-важна предпоставка за уволнение по чл.328 ал.2 КТ и само на това основание същото е незаконосъобразно .

Без значение е , че са налице други предпоставки по чл.328 ал.2 КТ – подписан договор за управление , макар и за нов мандат на същия изпълнителен дирекктор , както и одобрен Бизнес план за 2020 г . Принципно изпълнителният директор е имал право да уволни ищеца , независимо от вътрешните правилата на дружеството изискващи решение на СД и фактът , че ищецът впоследствие се е снабдил с болничен лист. Предварителната закрила по чл.333 КТ не касае основанието по чл.328 ал.2 КТ , а и заповедта е връчена при отказ т.е. ищецът е бил на работа по време на връчването . Уволнението на ищеца трябва да се отмени и същият да се възстанови на работа .

Искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр.чл.225 КТ за обезщетение за оставане без работа е частично основателен . Настоящият съд счита , че брутното трудово възнаграждение на ищеца по чл.228 КТ е било в размер на 2077,63 лв , според представените фишове и служебна бележка от 16.10.2020 г . Неоснователно е искането на ищеца в базата за определяне на обезщетението да се включат и 380 лева ваучери за социални придобивки /храна/ . Съгласно чл.17 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват основната работна заплата за отработеното време; възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на 4 работодателя , които имат постоянен характер.

В случая ваучерите за храна за посочени в чл.55 ал.6 КТД , но не като уговорени като допълнително трудово възнаграждение , а като социално-битово обслужване . Освен това в чл.55 ал.1 от КТД изрично е уговорено , че придобивките , включително ваучерите за социални придобивки /за храна/ се предоставят при възможност на работодателя /при добри финансови резултати/ т.е. липсва безусловна обвързаност на работодателя да ги предоставя .

Режимът на въпросните ваучири е по-близък до този на премиите , ДМС и пр. изплащани като правна възможност , а не безусловно при постигнати резултати .

При липса на правна обвързаност на работодателя да предоставя ежемесечно ваучери за социални придобивки /за храна/ за прослужено време , не може да се приеме , че същите имат постоянен характер , независимо дали за определен период са били фактически предоставяни и то всеки месец /сравни решение №282 от 08.01.2016 г по гр.д. № 229/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС , решение №159 от 13.08.2018 г по гр.д.№3836/17 г на ВКС , IV ГО , решение №540 от 07.07.2010 г по гр.д.№895/09 г на ВКС , IV ГО , решение №55 от 12.03.2014 г по гр.д.№4256/13 г на ВКС , IV ГО, решение №257 от 20.10.2014 г по гр.д.