Решение № 245 от 07.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20241001000067 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника – Сдружение „Българска федерация по шахмат“, ЕИК 121331360, чрез президента А. К. срещу решение № 260089 от 18.01.2021г., поправено с решение № 260249 от 12.02.2021г., постановени по т.д. № 345/2020г. по описа на СГС, т.о. VІ - 21 състав, в частта, с която по исковете на Ж. И. Ж. са отменени взетите решения на Общото събрание на Сдружение „Българска федерация по шахмат“, проведено на 18.01.2020 г. - за приемане на Шахматен клуб „Пол Мърфи“ и Шахматен клуб „Емануил Ласкер“ за нови членове на федерацията и за прекратяване на членството на Сдружение „Спортен шахматен клуб Кракра Пернишки -2009“ и Сдружение „Шахматен клуб – Булмекс–шах / по т.2/., за освобождаване на А. А. К. като член на Управителния съвет и за освобождаването му от отговорност / по т.4/ и за избора на А. А. К. за член и председател на Управителния съвет за нов мандат / по т.5/, и ответникът е осъден да заплати на ищеца 120 лева разноски по делото.

Въззивникът/ответникът - Сдружение „Българска федерация по шахмат“ счита, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, както и неправилно поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, и необоснованост. Твърди, че решението е недопустимо поради неприключило производство по оспорване на съдебния протокол по реда на чл. 151 ГПК. Освен това, първоинстанционният съд е постановил решението при накърняване правото на защита, тъй 1 като заседанието за поправка на протокола било насрочено със съобщението за връчване на препис от решението и не бил спазен седмодневния срок по чл. 56, ал. 3 ГПК. Освен това, били лишени от възможността да представят писмени защити по делото, което бил самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение, съгласно постановките на т. 11 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. Съдът не бил властен да разглежда искания по хода на делото, когато вече е постановил решение по същество на правния спор. Съдът разглеждал искова молба, която била подписана от пълномощник с оспорена представителна власт. Неправилно било отхвърлено искането по чл. 176 ГПК, за представяне в оригинал на пълномощното на ищеца – Ж. Ж., който според ответника не знаел за съществуването на делото. На следващо място твърди, че ищецът Ж. Ж. не разполагал с активна процесуална легитимация, защото не бил член на сдружението. Неправилно съдът не е съобразил, че възраженията за нищожност на неговия избор като член на управителния съвет на СНЦ „БФШ“, не можел да бъде релевиран по пътя на възражението в съдебен спор, по аргумент от чл. 32, ал. 3 ЗЗД. Нещо повече, ответникът е приложил осем съдебни решения на СГС, САС и ВКС, че член на управителния орган на сдружението, който не е член на сдружението, нямал правен интерес да обжалва решенията на неговото общо събрание. На следващо място твърди, че липсвала безпристрастност на съда и неговия отказ да уважи исканията за отвод, водело до неправилност на съдебното решение. Според ответника, били допуснати процесуални нарушения за отказ от събиране на относими и допустими доказателствени средства. Според него, било налице неяснота и непълнота на съдебния доклад, групирайки по странен начин оспорените от ищеца решения на ОС на БФШ от 18.01.2020г., с което накърнил правото на защита на ответника и третото лице помагач. На следващо място твърди, че решението е неправилно, защото доказателствата по делото водели до различни изводи от възприетите от съда в решението – събранието било редовно проведено, приетите решения били законосъобразни и съгласно изискванията на устава на сдружението. Законосъобразно е и решението за изключване на клубовете – СК „Кракра Пернишки-2009“ и ШК „Булмекс-шах“, които не отговаряли на уставните изисквания, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗЮЛНЦ. Неправилно били смесено отпадането на членство, което е различно от изключването, тези дружества години наред не са внасяли членски внос и решението по т. 2 било декларативно и само констатирало факта, но не внасяло правна промяна в ничия правна сфера, затова нямало как да бъде отменено от съда. Освен това, делегирането на права от ОС към УС на сдружението, не изключвало правомощие на ОС на сдружението да изключва негови членове. Освен това, следвало да се има предвид, че приемането на ШК „Пол Морфи“ и ШК „Емануил Ласкар“ били приети на 12.12.2019г. от УС на СНЦ БФШ, което означавало, че точката от протокола за тяхното приемане имала само декларативен характер. Счита, че решението е явно необосновано в частта, с която е отменено освобождаването на А. К. като член на УС и освобождаването му от отговорност, тъй като от показанията на свидетеля В. се установявало, че физическото лице не е участвало при гласуването на решението и не го засягало. Освен това, неговото участие при вземането на тези решения не било в лично качество, а в качеството на представляващ СНЦ „Шахматен клуб Спартак“, съгласно чл. 28 от ЗЮЛНЦ – участник в ОС е самото ЮЛ, 2 представлявано от самото конкретно физическо лице. На последно място твърди, че с отмяната на процесните решения било недопустимо от законова гледна точка, защото не можело НПО да няма представляващ, още повече когато се касаело до национална шахматна федерация в обществена полза. Представя писмени бележки, в който преповтаря доводите си от въззивната жалба. Моли въззивния съд да обезсили като недопустимо обжалваното решение, в условията на евентуалност да го отмени в обжалваната от него част и да постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции и за пред ВКС.

Въззиваемият/ищецът – Ж. И. Ж., е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба на ответника, чрез адв. Л.. Оспорва с подробни аргументи всяко едно от твърденията в жалбата.

Твърди, че е абсурдно твърдението направено за пръв път с въззивната жалба, че не било вземано решение за изключване на посочените два клуба, като ОС само констатирало отпадането им по право, поради системно невнасяне на членски внос. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил доводите за незаконосъобразност на обжалваните решения, поради противоречие със закона и устава на сдружението, а е взел становище само в частта, относно начина на свикване и провеждане на общо събрание на сдружението и нямал право по-късно да представя доказателства, на основание чл. 133 ГПК. Счита жалбата за неоснователна, моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната от ответника част като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е въззивна жалба и от ищеца – Ж. И. Ж. срещу решение № 260089 от 18.01.2021г., поправено с решение № 260249 от 12.02.2021г., постановени по т.д. № 345/2020г. по описа на СГС, т.о. VІ - 21 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете му срещу взетите решения на Общото събрание на Сдружение „Българска федерация по шахмат“/БФШ/, проведено на 18.01.2020 г. - за приемане на нов устав на сдружението/т. 3/, избор на нови членове на Управителния съвет/т. 4/ и избор на А. К. за председател(президент) на БФШ.

Въззивникът/ищецът - Ж. И. Ж. счита, че в обжалваната от него част решението е неправилно и необосновано, постановено при съществено противоречие с материални и процесуални правни норми, както и със събраните по делото доказателства. Твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд за изпращане на покана до УС на сдружението чрез Телепоща, тъй като искането е следвало да бъде депозирано до адреса на управление – град София, бул. „***“ № **, който неправилно е отразен като преместен. На следващо място твърди, че поканата за свикване на общото събрание не е била поставена на табло в сградата най-малко един месец преди неговото провеждане. Счита, че неправилно са кредитирани показанията на свидетеля Н. Н., който бил в приятелски отношения с г-н К. и е заинтересован в негова полза. Според ищеца, поставянето на поканата върху табло в заключена сграда, до която нямало достъп, нарушавало смисъла на закона, тъй като следвало да се постави върху самата сграда. На следващо място твърди, че събранието не било проведено на посочените в поканата място и време, тъй като тези обстоятелства били установени от показанията на заинтересовани свидетели – Н. и В., които не били преценени 3 по реда на чл. 172 от ГПК. Счита, че в протоколи с № 1 и № 2 от 18.01.2020г. се съдържали неверни данни, което се установявало от показанията на свидетелите г-жа Т. и г-н С..

Протоколът бил изготвен и подписан в друг момент и самото провеждане на събранието е опорочено и противозаконно. Освен това, липсвал актуален списък на членовете на сдружението към датата на свикване на общото събрание, който да е заверен от представляващия сдружението. Протокол № 2 бил подписан от А. К., в качеството му на председател на Сдружение „Шахматен клуб Спартак“ и от Б. В. и В. В., които не били членове на Сдружение „Българска федерация по шахмат“. На следващо място твърди, че отмяната на стария устав и приемането на нов, било в нарушение на закона поради липса на разискване и гласуване за предложените конкретни изменения в устава и това представлявало нарушение на процедурата, което води до незаконосъобразност на това решение. Освен това, в протокола било посочено, че това решението било прието единодушно, но нямало данни за спазване на чл. 29, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, предвиждаща мнозинство от 2/3 от присъстващите за приемането на решение за промяна и допълнение на устава. Бил нарушен и чл. 8 от устава, тъй като шахматен клуб „Пол Морфи“ и шахматен клуб „Емануил Ласкер“, не отговаряли на условията посочени в чл. 7, т.т.: 2, 3, 4, 5, и 6 от устава, поради което нямали право да участват в общото събрание на сдружението. Счита за неправилен извода на съда, че решението по т. 4, в частта, с която са освободени изп. директор Н. В. и членовете на УС: Н. Н., Ж. Ж. и Г. Н., както и за неосвобождаване от отговорност на Н. В., Ж. Ж. и Г. Н.. Тази точка от дневния ред била приета единодушно анблок, поради което това решение подлежало изцяло на отмяна на основание чл. 28, ал. 2 от ЗЮЛНЦ. По същите съображения незаконосъобразно било и решението по т. 5 на общото събрание, за избор на Б. В. и В. В. за членове на УС на сдружението. Неправилно съдът не е отменил решението за избор на А. К. за председател(президент) на БФШ, при наличието на предпоставките на чл. 28, ал., 2, т. 1 от ЗЮЛНЦ.

Въззиваемият/ответникът – Сдружение „Българска федерация по шахмат“, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба на ищеца. Оспорва с подробни аргументи всяко едно от твърденията в жалбата, като преразказва доводите си от своята въззивна жалба. Твърди, че е абсурдно твърдението направено за пръв път с въззивната жалба, че не било вземано решение за изключване на посочените два клуба, като ОС само констатирало отпадането им по право, поради системно невнасяне на членски внос. Счита въззивната жалба на ищеца за неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение, и да потвърди решението в обжалваната от ищеца част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Постъпила е частна жалба от ответника - СНЦ „Българска федерация по шахмат“, срещу определение № 261854 от 12.10.2023г., по т.д. 345/2020г. по описа на СГС, с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на решението в частта за разноските.

Насрещната страна/ищецът - Ж. И. Ж. не е подал отговор на частната жалба.

Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: