Решение № 880 от 29.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Русе, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520201446 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Енержи – 2009“ ООД, чрез процесуален представител, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-0004054/06.02.2023г. на Директора на

РД ”АА” -гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.11.2022 г. директор ът на РД „АА“ – Русе възложил на св. И. С. И. и св. И. Д. И.

– служители на РД „АА“ – Русе със Заповед № РД-12-3310/17.11.2022 г. да извършат проверка на пункт за извършване на проверка за техническата изправност на ППС на фирма "Енержи-2009" ООД. Поводът за това бил, че в системата на ИААА били отразени само старите свидетелства за проверка на димомера и газоанализатора, не били отразени новите сертификати за проверка на тези уреди, с които е следвало задължително да работи пунктът.

При извършена проверка на място на пункта за технически преглед, стопанисван от "Енержи-2009" ООД, се установило, че тези уреди са преминали проверка на 16.07.2022 г., но ИААА не била уведомена в законоустановения 7-дневен срок за тези обстоятелства. По 1 време на проверката в пункта било представено свидетелството за проверка на димомера от 16.07.2023 г. Установените в него ден нарушения били общо три, за димомера, за газоанализатор и за спирачен стенд. Още в деня на проверката дружеството жалбоподател подало необходимата информация ведно със заверено копие от свидетелството за проверка на газанализатор МАНА MGT- 5 с № 021033 от 16.07.2022г. до директора на РД „АА“ – Русе. За констатираното нарушение, изразяващо се в неуведомяване на Директора на РД “АА“-гр.Русе, че газанализатора е преминал през периодичен преглед в седмодневния срок по чл.24 ал.1 от Наредба № Н -32/16.12.2011г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от св.И. С. И., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание за нарушение по чл.24 ал.1 от Наредба № Н -32/16.12.2011г. на МТИТС вр.чл.178а ал.4 т.1 пр.1 от ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 1 000 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в него, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Съдът не споделя изложените от защитата съображения за неяснота в наказателното постановление относно това, защо е била посочена датата 25.05.2022 г. В наказателното постановление е изрично посочено, че на тази дата за последен път жалбоподателят е изпратил данните, които е следвало да предостави съобразно задължението си по чл. 16 от Наредба № Н-32/2011 г. на МТИТС и това обстоятелство се потвърждава и от актосъставителя по време на неговия разпит в съдебно заседание, който заявява, че при извършена справка в информационната система на ИААА се е установило, че последно обстоятелства са били заявени на 25.05.2022 г. Това не следва да се тълкува, както е направил жалбоподателят, като извод на административнонаказващия орган, че издаденото свидетелство за проверка е било с валидност само от 2 месеца. Съставът на санкционната разпоредба по чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 ЗДвП изисква лице, получило разрешение по чл. 148, ал. 2 ЗДвП – да извършва периодични технически прегледи за техническата изправност на пътни превозни средства, да не изпрати уведомление, свързано 2 с дейността по извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Задължението на лицето, получило разрешение по реда на чл. 148, ал. 2 ЗДвП, произтича от чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н32/2011 г. на МТИТС. Не е спорно обстоятелството, че дружеството жалбоподател разполага с разрешение по чл. 148, ал. 2 ЗДвП, като това е отразено и в оспореното наказателно постановление. Чл. 24 от Наредбата предписва задължение на лице, получило лиценз за извършване на технически прегледи на превозни средства по смисъла на чл. 16 от Наредбата, да уведоми писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 7-дневен срок от извършването на промяната или от узнаването, като приложи документите, които я удостоверяват относно обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6 – 10 от Наредбата. Изложените от жалбоподателя аргументи, че същият е нямал задължение да уведомява ИААА относно обстоятелствата, свързани с преминала последваща проверка на димомера, са неоснователни. С чл. 9, ал. 7, т.

2 от Наредба Н-32/2011 е вменено задължението за ежегодна проверка на газоанализатори и димомери. Чл. 9, ал. 6 не намира приложение по настоящия казус, тъй като в т. 10 на чл. 18 е посочено да бъде представена декларация за съответствие, която декларация за съответствие всъщност е идентичен документ с документа, който се изисква по чл. 9, ал. 6, но за разлика от стеснения обхват на ал. 6, ал. 7, касае всички случаи на извършена валидизация на уредите за измерване. В чл. 808 и следващите от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол са уредени методите, основанията и реда за извършване на проверките на съответните уреди. В чл. 841, ал. 1 е посочено, че "... последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава втора... ". В този смисъл идентични обстоятелства удостоверява декларацията за съответствие, както и свидетелството за проверка по чл. 9, ал. 6 от Наредбата. Неоснователно е и възражението, че в чл. 18, т. 10 са изредени за представяне списъци на уредите, съоръженията и средствата за измерване, но не е налице изрично задължение за лицата по чл. 16 за представяне на документи, удостоверяващи периодичната валидизация на измервателните уреди. Такова задължение е предвидено в тази разпоредба, всеки списък следва да бъде придружен с декларацията за съответствие с одобрен тип. Ежегодната проверка и валидизация на уредите е от съществено значение за извършване на дейностите осъществявани по Наредба № Н-32 и в този смисъл, както и предвид задължението по чл. 9, ал. 7, т. 2, същата валидизация се явява промяна в обстоятелството, за която промяна лицето по чл. 16 от Наредбата е длъжно да уведоми съответния административен орган в преклузивния 7-дневен срок по чл. 24, ал. 1 от Наредбата. Следва да се обърне внимание на чл. 9, ал. 10 от Наредба № Н-32/2011г. на МТИТС, според която лицата, извършващи първоначален или последващ контрол на средствата за измерване по чл. 9, ал. 2 и 3 съгласно Закона за измерванията, изпращат до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" информация за всеки уред или средство, вписани в регистъра по чл. 15, и информация за 3 всяка извършена първоначална или последваща проверка. С други думи, Наредбата предвижда задължение за лицата, извършващи техническа проверка на използваните уреди за измерване от пунктовете за технически преглед на превозни средства – димомер и газанализатор, да изпратят информация за извършената от тях първоначална или последваща проверка. Това тяхно задължение обаче не дерогира задължението на лицата, които разполагат с разрешение за извършване на периодични технически прегледи на превозни средства по чл.148, ал. 2 ЗДвП да представят необходимата информация по чл. 24, ал. 1 от Наредбата, като това противоправно бездействие е наказуемо съгласно чл.178а, ал.

4, т. 1 ЗДвП.__

Наказанието е от категорията на абсолютно определените и в този смисъл същото не подлежи на индивидуализация.

По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38 – 0004054/06.02.2023г. на Директора на РД ”АА”- гр.Русе, с което на „Енержи – 2009“ ООД му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.178а ал.4 т.1 пр.1 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4