Решение № 69 от 03.04.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Сливен, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20252200600756 по описа за 2025 година Производството е въззивно и делото се разглежда по реда на чл. 313 и сл. от НПК

Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител и граждански ищец – М. М. М., подадена чрез процесуалния му представител – адв. С. М. М. от АК Стара Загора, против Присъда рег. № 41/10.11.2025г. по НЧХД № 343/2024г. по описа на РС Нова Загора.

С обжалваната присъда подс. И. С. Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за това че на 07.04.2024 г., в гр. Р., общ.

Р., на ул. “И. Г. С.“ № ** е причинил на тъжителя М. М. М. с ЕГН ********** от гр. Р., леки телесни увреждания, изразяващи се в болка и страдание без разстройство на здравето, като съдът оправдал подс. И. Н. по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от НК, за деяние извършено в съучастие със С. А. Н. от гр.Р., и на основание чл. 130, ал.3 от НК, тъй като тъжителя М. М. М. с ЕГН ********** от гр.Р., ул.“Г. М.“ № *, е отвърнал на дееца със същата такава телесна повреда, съдът го освободил от наказание.

С присъдата подс. С. А. Н. е признат за невиновен за това, че на 07.04.2024г. в гр. Р., общ. Р., на ул. “И. Г. С.“ № **, заедно с И. С. Н., като съизвършител, е причинил на тъжителя М. М. М. с ЕГН ********** от гр. Р., леки телесни увреждания, изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като е 1 оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от НК.

С обжалваната присъда съдът е осъдил подсъдимия И. С. Н. да заплати на гражданския ищец М. М. М. с ЕГН **********, сума в размер на 2 000 лева (с равностойност 1 022,58 €), обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от 07.04.2024 г., както и да заплати по бюджетната сметка на районния съд държавна такса в размер на 80 лева (с равностойност 40,90 €), дължима върху уважения размер на гражданския иск, както и 603.04 лева (с равностойност 308,33 евро) за съдебно-медицинска експертиза.

По делото е постъпило становище по въззивната жалба от защитника на подс. С. А. Н. и подс. И. С. Н. – адв. М. З. от АК Стара Загора.

След запознаване с въззивната жалба, възражението и материалите по приложеното НЧХД № 343/2024г. на РС – Нова Загора, се установи, че няма процесуални пречки за образуване на съдебно производство пред въззивната инстанция. В жалбата към нея не са направени искания за събиране на доказателства по делото.

Иска се да се отмени обжалваната присъда като незаконосъобразна и вместо нея да се постанови нова, с която съдът да признае подсъдимите И. С.

Н. и С. А. Н. за виновни в извършването в съучастие на деяние по чл. 130 ал.1 от НК спрямо частния тъжител, като им се наложат съответно наказание при приложение на чл.78а от НК, да се уважи така предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск и да се осъдят да платят на частния тъжител обезщетение в претендирания размер и да се присъдят сторените от него в производствата разноски.

В с.з. повереникът на жалбоподателя – тъжител, адв. Св. М. настоява за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни в извършеното деяние, за което е подадена тъжбата от пострадалото лице, да им бъде наложено наказание и да бъде уважен приетия за съвместно разглеждане граждански иск в размера, в който той е предявен, като справедлива репарация за нанесените на доверителя му 11 индивидуални телесни увреждания. Поддържа изложените във въззивната жалба доводи и аргументи, като се позовава на цитираната съдебна практика, актуална по казуса.

Защитникът на подсъдимите – адв. М. З. моли да бъде отхвърлена подадената въззивна жалба, като счита, че обжалваната присъда не страда от визираните в жалбата пороци. Поддържа становище за извършен от контролирания съд правилен анализ на всички събрани доказателства и аргументирани мотиви по поводо кредитираните и невъзприети като достоверни доказателства. Настоява, че са изложени ясни мотиви относно вида и характера на причинените телесни увреждания, като се позовава на изложените в съдебно заседание от експерта разяснения за това, че единствено техния брой му дава основание да даде заключение, че в случая е налице 2 разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Счита, че съдът правилно не е възприел тези доводи, поради невъзможност за разграничаване механизма на причиняване на отделмните телесни увреждания – от удар или при падане и което, счита, че обосновава наличието на основание за приложения от съда институт на реторсия, предвид телесните увреждания, причинени на подс. И.

Н.. Настоява, че по отношение на другия подсъдим в съответствие със събраните доказателства правилно съдът е постановил оправдателна присъда, като счита, че липсват твърдения в показанията на свидетелите за нанесени от този подсъдим удари на пострадалия.

Въззивният съд в настоящия му състав, като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, като взе предвид събраните доказателства, при извършване на проверка относно правилността и законосъобразността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал.1 от НПК, намира за основателна жалбата на повереника на частния тъжител по отношение на искането за отмяна на присъдата, преценявайки, че са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Районният съд, при разглеждане на делото и при постановяване и обосноваване на присъдата, е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в частност правото на частния тъжител да разбере въз основа на какви доказателства са направени изводите за невиновност на единия от подсъдимите – Ст. Н. и е приложен института на реторсията по повод на причинените му от другия подсъдим – Ив. Н. телесния увреждания.

Липсва всестранен и пълен анализ на доказателствата и е налице протИ.речие в аргументите, обосновали извода на контролирания съд, че на другия подсъдим – Ив. Н., са били нанесени от тъжителят телесни увреждания.

Липсата на разбор на доказателствата и наличието на протИ.речия са оставили без отговор наведените доводи и аргументи представени преди съда в подкрепа на отстояваната пред първата инстанция теза за виновност на подсъдимите. По същество тези нарушения се свеждат до следното:

В мотивите към съдебния си акт първоинстанционният съд е изложил констатации, че на 07.04.2024г. около 19.00 часа тъжителят отишъл до дома на бившата си съжителка - А. С.а Н.а, да върне малолетното им дете което, съгласно определения режим на свиждане, на тази дата било при него. Детето било посрещнато от своята прабаба, но то не пожелало да отиде при нея и понеже се разплакала, той настоял майката А. Н.а да дойде да го прибере, като още тогава между семейството на бившата му съжителка/семейството на подсъдимите и тъжителя възникнало спречкване, но въпреки това до по сериозни конфликти не се стигнало. Тъжителя М. си тръгнал, като по пътя се отбил в магазин за хранителни стоки на ул. „И. Г. С.“ №**, който магазин бил квартален и за подсъдимите. Малко след като в М. влязъл в магазина в същия магазин отишли за покупки по молба на св. М. Н.а - съпруга на подс. С. Н. и майка на подс. И. Н.. Влизайки в магазина подсъдимите отново си разменили 3 реплики с тъжителя М., след което и възникнало спречкване между М. и подс.

И. Н.. За да предотврати по голяма разправия и конфликт вътре в магазина подс. С. Н. в опит да разтърве сина си и М. хванал и двамата и се опитал да ги избута/издърпа извън помещението, като с гръб отворил вратата държейки двамата /М. и Ив. Н./ и предвид наличието на стъпала на входа на магазина паднал по гръб, а двамата върху него и до него. В последствие били разменени удари и от двете страни, като никой от свидетелите според първоинстанционния съд не може да посочи кой и какви удари е нанесъл и по кого и в коя част на тялото. Всички свидетели сочели, че е било налице сборичкване. Почти веднага след това подсъдимите напуснали пространството пред магазина с личния си автомобил, а тъжителя М. останал на място и сигнализирал органите на реда.

В мотивите не е посочено въз основа на кои доказателства съдът е приел за установени именно тези факти, като от прочита на свидетелските показания и обясненията на подсъдимите е видно, че изложената в мотивите фактическа обстановка кореспондира само с обясненията на подсъдимите и отчасти с показанията на св. М. Н.а, която е съпруга на единия и майка на другия подсъдим. В аспекта на родствената връзка съдът не е извършил съпоставка на показанията й с други доказателства и не е посочил, защо ги кредитира и възприема за достоверни обясненията на подсъдимите.

На следващо място съдът е посочил, че е невъзможно да се изведе със сигурност извод относно механизма на причиняване на телесните увреждания, причините и вида на констатираните наранявания на всеки един от участниците в инцидента като се е позовал единствено на показанията на св. Т.

Н. посочен в мотивите на обжалваната присъда като първи очевидец на мястото.

Последователно и безпротИ.речИ. в съдебната практика се приема, че невъзможността за разграничаване авторството на отделните удари и точния механизъм на причиняването им от различни лица не обосновава извод за недоказаност на обвинението за причинени телесни повреди в съучастие и в условията на съизвършителство. По повод на това съдът напълно е дискредитирал показанията на единствените двама очевидци – св. Д. А. и св.

М. Х. с довод за собственото на съда разбиране, че било житейски неоправдано като приятели на тъжителя те да не се намесят и да наблюдават инцидента, без да излязат от автомобила, в който са се намирали и който е бил паркиран в близост до магазина. Изцяло в мотивите е игнориран резултата от извършената между тези свидетели очна ставка. Както в показанията им, така и при извършената очна ставка са изнесени безпротИ.речИ. данни, че и двамата подсъдими са нанасяли удари на тъжителя. Св. Д. А. е заявил:

„...изкарваха го от магазина, започнаха да го налагат с шутове и ритници“, „Изкараха го, ритаха го, налагаха го“, „М. беше на земята, изправени над него, въргаляха го….Тенко дойде, когато дойдоха полицаите“, „Тези хора, които го биха си тръгнаха с кола, с тяхната кола..“. Св. М. Х. също е заявил пред съда: „не ги познавам хората, отдясно на мен, дърпайки го, някой го 4 събори и започна да го бие“, „Като се обърнахме, видяхме, че го изкарват и започват да го бият“, „Пред магазина го биха. Събориха го на земята, започнаха да го ритат. Единия мисля, че приклекна, но не знам, кой беше, по младия или по стария…“, „Двамата го удряха. Не мога да кажа, кое нараняване, от кого е“.

БезпротИ.речИ. и допълващо се в показанията си и двамата свидетели са дали логично обяснение за това, защо не са се намесили – „за да не стане полошо“, както и че е имало други лица, които да разтърват сбИ.ето. Тези обяснения не са анализирани в процеса на формиране на решаващата воля на съда да дискредитира показанията на св. Д. А. и М. Х.. Безкритичното дискредитиране на показанията на тези свидетели и възпроизвеждането на фактическа обстановка по начин, кореспондиращ само с обясненията на подсъдимите е дало повод на съда да постанови изцяло оправдателна присъда по отношение на подс. Ст. Н., приемайки, че „Нито един от свидетелите не посочи същият да е нанасял удари на тъжителя, поради и което съдът изцяло го оправда.“ Твърдението, че този подсъдим не е нанасял удари и само се е опитал да разтърве тъжителя и другия подсъдим – Ив. Н., се съдържа само в обясненията на подсъдимите, които са помежду си син и баща. Липсва изобщо анализ по отношение на протИ.речията между обясненията на подсъдимите и показанията на св. Д. А. и М. Х.а, като по отношение на показанията на останалите свидетели, съдът е посочил единствено, че те по никакъв начин не допринасяли за изясняване на действителната фактическа обстановка и обективната истина по делото. Не става ясно от мотивите, защо след като кредитира показанията на останалите свидетели, съдът е в невъзможност да направи извод относно обективната и субективна страна на деянието и авторството на деянието. Приемайки, че е налице такава невъзможност за изясняване на фактическата обстановка от показанията на останалите свидетели, обаче, съдът е приел, че тъжителят също е нанесъл удар или удари на подс. Ив. Н., при все, че в показанията на нито един от разпитаните свидетели не се съдържат твърдения за нанесени от тъжителя удари.