Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 15.02.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3782/2022
Вид
Решение № 156
Подписан
15.02.2023
В сила
27.07.2023
Състав
Мария Ненова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пазарджик, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Ненова при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от М. Ненова Гражданско дело № 20225220103782 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 от ГПК – развод по исков ред.

Ищцата М. Б. Т. чрез пълномощника си адвокат Г. е предявила против ответника К. К. Т. иск за прекратяване на сключения помежду им на ***** г. граждански брак с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината, съединен с исковете за местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и издръжката на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете И. К. Т., фамилното име на съпругата след развода и ползването на семейното жилище. Като причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака изтъква неразбирателство между съпрузите, непрекъснати разправии и скандали между тях, отправяне на заплахи и обиди от ответника и физическа агресия от негова страна.

Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К. К. Т. чрез пълномощника си адвокат М. намира исковата молба за неоснователна и моли за отхвърляне на иска. Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

Твърди, че след раждането на дъщеря им ищцата се променила, станала нервна, вдигала скандали, не се грижила за детето, излизала с приятелки и не се прибирала по цели нощи. През месец ноември 2022 г. след поредния скандал между тях тя си събрала багажа и се изнесла от дома им, а детето останало при ответника. Той много пъти я молил да дойде да види детето и го водил в дома на баба й, за да го види, но въпреки това ищцата не се интересувала от детето. В средата на месец декември 2021 г. ищцата 1 започнала да прави опити да вземе детето при себе си, в което намесила дори и полицията. Отрича да е упражнявал физическо насилие спрямо ищцата.

Счита, че неразбирателството между тях не е трайно и окончателно и двамата биха могли да възстановят в пълна степен нормалните си съпружески отношения. Поради това моли за отхвърляне на иска като неоснователен. В случай, че се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съдът да се произнесе по въпроса за вината, да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, местоживеенето на детето да бъде определено при него, да бъде определен режим на лични отношения на ищцата с детето, да бъде осъдена ищцата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250 лв. и да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Белово. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Страните са съпрузи, сключили граждански брак на ***** г. в гр.

Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак № 0141 от ***** г.

Преди брака съпругата е носила фамилното име Б..

От брака страните имат едно ненавършило пълнолетие дете – И. К. Т., ЕГН **********, родена на 03.10.2021 г.

Ищцата работи като барман в „Атамар 72“ ЕООД, гр. Белово с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв.

Ответникът е работил като техник компютърни системи с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 800 лв.

Съгласно представените по делото социални доклади, изготвени от ДСП Септември, към момента на изготвянето им детето се отглежда от бащата. Жилището се намира в гр. Белово и представлява двуетажна къща, собственост на дядото по бащина линия. Първият етаж се обитава от бащата и детето. Състои се от коридор, кухня-хол, спалня и санитарни помещения.

Вторият етаж се състои от кухня-хол, спалня и детска стая. Жилището е обзаведено съвременно и функционално, поддържа се отлична битова хигиена. Личното пространство за детето е сигурно и обезопасено и е в съответствие с възрастта му. Предоставя добри условия за отглеждането му.

Към момента бащата не упражнява трудова дейност поради пряката си ангажираност с отглеждането на детето. До края на лятото е работил като компютърен специалист. Бабата по бащина линия работи в Германия в дом за стари хора с увреждания, а дядото – в „Коловаг“ АД, гр. Септември. Бащата може да разчита на помощ от страна на близките си при отглеждането на детето. Според бащата между него и детето има изградена силна емоционална връзка. Майката живее в дома на баба й и дядо й по бащина линия – М. и С.

А.. Същият представлява двуетажна къща. Първият етаж се състои от коридор и кухня, а вторият – от хол, спалня и детска стая, която предстои да бъде ремонтирана и преобзаведена по данни на майката. Майката и детето, 2 когато е при нея, обитават спалнята, която е изцяло обновена. За детето има закупено ново детско креватче. В жилището се поддържа добра битова хигиена. Майката ползва отпуск по майчинство и получава обезщетение в размер на 780 лв. месечно. Не се подпомага от ДСП Септември. Майката не възпрепятства срещите на детето с разширения семеен кръг. При отглеждането на детето може да разчита на подкрепа от баба си по бащина линия. Майката споделя, че между нея и детето има изградена емоционална връзка. Детето има изградена връзка и с прабаба си – М. А..

Свидетелката А. А. И., без родство със страните, установява, че те са разделени от месец ноември миналата година. Преди да се разделят свидетелката често им гостувала в дома им в Белово и помагала с домашните задължения и с детето. Присъствала на спор между тях, точно след кръщенето на детето, когато ответникът защитил приятелите си вместо ищцата. Ищцата й разказвала, че била подложена постоянно на психически тормоз с обиди и физически тормоз, когато ответникът й скъсал герданчето и я дръпнал за палтото. Вечерта, когато ищцата напуснала семейното жилище, двете говорили по телефона. Ищцата плачела. Детето спяло и тя не могла да го вземе. Първоначално отишла у баща си, после била на квартира, а след това при баба си. След като си тръгнала от семейното жилище, ищцата правила много опити да види детето, но ответникът не й го давал и го криел. Дори викали полиция, но полицаите казали, че всичко ще се реши в съда. След това двамата се разбрали. Ответникът започнал да й дава да вижда детето за часдва, но не я оставял сама с него. По време на коледните и новогодишните празници детето било и при единия, и при другия. С ищцата не били излизали по нощни заведения. Два пъти ходили до бензиностанцията за по половин час да си вземат цигари и един път излезли до Варвара по женски. Тогава ищцата приспивала детето и го оставяла на ответника да го гледа. Ищцата била добра майка. Детето било привързано към нея и я търсило. Ищцата много страдала, когато била разделена с детето.

Свидетелят Б. Й. Б., баща на ищцата, установява, че с ответника са разделени от около 2-3 месеца. Ищцата му споделяла, че ответникът я тормози и я притеснява. Ревнувал я от нейните приятелки, че излиза с тях.

Много пъти напускала дома си и отивала при баба си. После пак се връщала.

Последният път отишли с нея да видят детето, но ответникът я изгонил, не й позволил дори да влезе в къщата и не й дал да види детето. Според ответника тя била виновна за проблемите им, защото ходила натам-насам. По празниците, когато детето било при майка си, тя била винаги там и го гледала.

Детето било привързано към нея. Казвало й „мама“. Ищцата се грижила за детето, като баба й помагала. След раздялата ищцата била по-спокойна. Не се оплаквала, че грижите за детето й тежат.

Свидетелката М. П. А., баба на ищцата, установява, че страните са се разделили преди няколко месеца, когато започнали да се карат постоянно.

Ответникът не й обръщал внимание и се чудел как да се скара с нея. И двамата излизали с приятели, а накрая ищцата се оказала виновна, че излиза с 3 приятелки. Свидетелката много пъти чувала как ответникът вика силно на ищцата и видяла, че я дърпа. Скъсал й синджирчето. Веднъж ответникът й се развикал, много силно, като на животно, защото си бил оставил маратонките и тя се спънала в тях. Няколко пъти се случвало ответникът да я гони, но те все я спирали. Свидетелката ходила нощно време да им помага с детето, защото то не можело да спи. Докато ответникът работел, ищцата се грижела за детето. Гледала детето много хубаво – хранила го, къпела го, обличала го пет пъти на ден, за да бъде хубаво, а ответникът го обличал като цигане. Той дори не искал сам да го гледа. Веднъж ходили при стринка му да го искат. По време на коледните и новогодишните празници детето било у тях и те се грижили за него. Ответникът идвал всеки ден да вижда детето, но ги излъгал, взел детето и не го върнал. На следващия ден отишли да искат детето, но той ги изгонил и казал, че няма да им го даде. Когато детето било при майка си, спяло на втория етаж с нея. Там имало три стаи. Отвън, до самата кухня имало баня и тоалетна. Сега щели да правят и вътре. Два пъти в къщата оставали да нощуват приятелки на ищцата, който й били най-близките приятелки. Тогава детето било горе при майка си.

Свидетелката Й. Г. Г., майка на ответника, установява, че в началото отношенията между страните били добри, но впоследствие между тях се появили недоразумения. Започнали да се карат за дребни несериозни неща, до момента, в който ищцата започнала да търси под вола теле и да обвинява ответника в неща, които не били верни. Започнала да става по-агресивна спрямо него. Не искала да чуе неговото мнение. Започнала да се налага. След раждането на детето, заради коликите пак започнали да се изнервят. Ищцата започнала да излиза през нощта с приятелки и се връщала след 2-3 часа. След кръщенето на детето през месец октомври свидетелката разбрала, че ищцата е напуснала семейното жилище. След една седмица отношенията им се оправили, но после ищцата подала молба за развод. Напуснала дома си и живеела с нейна приятелка, която също имала дете. Не се интересувала от детето. Ответникът искал да направи нещо, за да дойде ищцата да види детето, но тя му казала, че насила няма да отиде. След 15 дни дошла с баба си да види детето. Стояла около 10-15 минути, показала детето по телефона на нейна приятелка и без да си поиграе с детето, си тръгнала. Когато напуснала дома им, взела абсолютно всичко – памперси и дрешки за детето. Наложило се ответникът да купува нови. Ответникът винаги много се интересувал и се грижил за семейството на ищцата. По Коледа дядо й бил болен и той дал на ищцата пари за лекарства, но се оказало, че тя била в Пловдив и не се интересувала от здравето на дядо си. Затова ответникът му купил лекарства.

Ответникът й споделил, че когато са се карали с ищцата тя го изритала по болното коляно, което му било оперирано. Свидетелката идвала в България 67 пъти в годината и през това време живеела в семейното им жилище.

Виждала, че основно ответникът се грижи за детето. Хранил го, четял му приказки, играел си с играчки, сменял му памперсите. Детето било изключително привързано към него. Ответникът винаги бил с детето. Никога 4 не излизал от дома си без детето. Докато били заедно ищцата къпела детето, правила му масаж и през деня го оставяла на баба си, а вечерта отново излизала с приятелки.

Свидетелката Е. Д. Т., стринка на ответника, установява, че лично не е присъствала на техни разправии, но разбрала, че нещо не е наред, защото ищцата и внучка й често излизали заедно. Ходели по кафенета и по дискотеки. По цели нощи ги нямало. Ищцата се държала грубо. Веднъж била довела някакви хора да бият ответника. Дори баба й се оплаквала, че ищцата се държи лошо с нея и налита да я бие. Докато ищцата живеела при ответника, тя гледала детето, но излизала често и през деня, и през нощта.

Ответникът много добре се справял с отглеждането на детето. Оставял го на свидетелката, за да отиде да му вземе храна, но детето било свикнало с него и плачело, когато го няма.

В обясненията си, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, ищцата отрече бракът й с ответника да е грешка, както и детето. Детето било желано, но впоследствие разбрала, че не може да живее с ответника. За отглеждането на детето получавала майчинство. Била финансово подпомагана от баща си и от баба си.