Решение № 138 от 20.11.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Н., 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Г.а Ал. Иванова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Административно наказателно дело № 20253620200205 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. В. С., гр. Н., ул. „***“ №*, против наказателно постановление № 25-0307-000229/23.04.2025г. на Началник група в РУ-Н. при ОД на МВР гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят незаконосъобразно. моли съда да отмени наказателното постановление като

Административнонаказващият орган намира жалбата за допустима, но я оспорва като неоснователна по същество.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, чрез който поддържа депозираната жалба по изложените в нея мотиви. Оспорва осъществяване на административното нарушение от обективна страна по съображения, че е изпълнявал полицейско разпореждане и е съдействал на полицията по предаване на дърва, които са били предмет на престъпление по чл. 194 от НК, като в тази връзка счита, че деянието не е било общественоопасно. Второто съображение на жалбоподателя е, че в хода на съдебното следствие се е установило от показанията на св. С.а, че се е движил по черен път, който не е отворен за обществено ползване. Навежда доводи, че административното нарушение е несъставомерно и от субективна страна, доколкото жалбоподателят, въпреки че е получил писмо, с което се съобщава на сина му, че автомобилът му е с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“, не го е отварял, не го е чел, а и не било негова работа да го прави.

В условията на евентуалност и в случай, че съдът не приеме доводите на защитата, моли да 1 бъде прието, че случаят е маловажен и покрива критерия на чл. 9 от НК.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган не се явява в съдебно заседание, представя писмено становище. Счита административното нарушение за доказано от обективна и субективна страна като акцентира, че от събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, в това число и представените от общинска администрация гр. Н. и Агенция по геодезия, картография и кадастър, че имотът, от който жалбоподателят е тръгнал да управлявал автомобила, за който не е имало сключена застраховка гражданска отговорност, находящ се в гр. Н., ул. „***“ №*, граничел на север с път, отворен за обществено ползване, а не с черен път, както твърдяла св. С. Г. С.а.

Представя и споразумение, сключено на основание чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН, с което жалбоподателят се е съгласил с това, че на ***г. е управлявал лек автомобил, марка и модел „***“ с рег. № ***-собственост на сина му Г. С. В., за което не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което е нарушение на чл.

638, ал. 3 от КЗ. Счита, че именно то е доказателство за наличието на знание у жалбоподателя, че автомобилът не е бил регистриран, съответно наличие на умисъл за осъществяване на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а наказателното постановление потвърдено като на ОД на МВР гр. Шумен бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН( наказателното постановление е връчено на 25.04.2025г. , а жалбата е депозирана при административнонаказващия орган на 05.05.2025г. ) от лице, имащо правен интерес от обжалване на наказателното постановление и отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 320 от НПК.

Районна прокуратура- Шумен, редовно призована за съдебното заседание на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, се установи следното от фактическа страна:

На ***г. св. Т. Н. К.-служител на РУ-Н. имал за задължение да окаже съдействие на служители от ДГС-Провадия и ДГС-Н.-свидетелите Т. И. Т., Н. К. Е. и А. Л. Х., за предаване на дървен материал, предмет на престъпление, разтоварен в землището на ДГС-Н. и поконкретно в местността „***“. Дървеният материал следвало да бъде предаден от св. Г. С. В., който знаел къде точно се намира. Тъй като в този ден св. В. бил извън пределите на гр. Н., около 09,00 часа съобщил на св. К., че неговият баща-жалбоподателят С. В. С., ще ги съпроводи до мястото, където се намира дървения материал. Уговорили се жалбоподателят да ги чака до чешма, намираща се по пътя, водещ до местността „***“. Жалбоподателят С., който живеел в имот, находящ се в гр. Н., ул. „***“ №*, се придвижил до чешмата с лек автомобил, марка и модел, „***“ с рег. № ***, за който знаел, че е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Автомобилът бил паркиран в двора на дома му и след като св. В. съобщил на жалбоподателя, че следва да съдейства за намирането на дървения материал, той изкарал автомобила от двора през врата, водеща към парк, представляващ УПИ-I по Регулационния план на гр. Н. с идентификатор ***. През парка се придвижил по черен път, който водел до асфалтиран път, на който се намирала чешмата, където го очаквали свидетелите К., Т., Е. и Х..

2

Във връзка с действия на св. Г. С. В., а именно кражба на дърва, осъществени в съучастие с жалбоподателя С., който към момента на осъществяване на деянието работел като ***, *** в *** към РУ-Н. при ОД на МВР гр. Шумен, със заповед №*72з-***/***г. на директора на ОД на МВР гр. Шумен, било образувано дисциплинарно производство. След приключването му част от материалите от същото, в които се съдържали данни за евентуално осъществено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК от жалбоподателя С., били изпратени в Районна прокуратура-Шумен с оглед образуване на наказателно производство.

С постановление от 29.01.2025г. прокурор при Районна прокуратура-Шумен образувал досъдебно производство №*/2025г. , преписка вх. №*39/2025г., за това, че през периода от ***г. до ***г. в гр. Н. и околностите му било управлявано моторно превозно средство-лек автомобил „***“, което не било регистрирано по надлежния ред-престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Разследването било възложено на разследващ полицай от състава на РУ-Н..

След приключване на разследването материалите от досъдебното производство били предадени на Районна прокуратура – гр. Шумен с оглед данни за осъществено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.03.2025г. на прокурор от РП-гр. Шумен, постановено по ДП №*/2025г. по описа на РУ-Н., преписка вх. №*39/2025 г. по описа на посочената прокуратура, било прекратено наказателното производство поради наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, а материалите – изпратени отново на РУ-Н. по компетентност. Преписката постъпила в РУ-Н. на 09.04.2025 г., видно от положения вх. №**** от 09.04.2025 г. върху писмото на прокурора, с което я изпратил и въз основа на същата срещу С. В. С. било издадено процесното НП № 25-0307-000229 от 23.04.2025 г., а именно за това, че на *** г. около 09.30 часа в гр. Н., на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в посока местността „***“ като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, управлявал същия автомобил, който не е регистриран, тъй като е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което водачът е знаел, тъй като преди това е бил уведомен от собственика.

Наказателното постановление било издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на доказателствата, събрани в хода на разследването по ДП №*/2025г. по описа на РУ-Н., преписка вх. №*39/2025г. по описа на РП-Шумен, приключила с постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.03.2025г., образувано и водено за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С процесното наказателно постановление на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите Т. Н. К., Т. И. Т., Н. К. Е., А. Л. Х., Г. С. В. и С. Господинова С..

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, при правилно приложение на материалния административен закон, доколкото от събраните в хода на съдебното следствие 3 доказателства-устни и писмени, се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил предвидените в административния състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП признаци от обективна страна, като съображенията на настоящата инстанция са следните:

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1-во от ЗДвП/ изм. ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./, законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, че жалбоподателят С. е управлявал моторното превозно средство по „път отворен за обществено ползване“ в гр. Н..

От всички разпитани в съдебно заседание свидетели, безспорно се установява, че на посочената в наказателното постановление дата-***г. С. е управлявал автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***. От приобщените по делото писмени доказателства- уведомление по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и справки от Информационния център на Гаранционен фонд, се установява, че към 10.11.2024г. автомобилът, управляван от жалбоподателя, не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Тези факти не се и оспорват от С..

Спорни по делото са обстоятелствата относно мястото, където е управлявал жалбоподателя лекия автомобил, било ли е то път, отворен за обществено ползване и знаел ли е жалбоподателят, че автомобилът, който управлява не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Основно значение за установяване мястото, където е управлявал С. лекия автомобил, имат показанията на неговите съпруга и син-свидетелите С. С. и Г. В.. От техните показания се установява, че след като С. е напуснал дома си, находящ се в гр. Н., ул. „***“ №* през порта / врата/, водеща към парк, по черен път, достигнал до мястото, където се е срещнал със останалите свидетели-чешма, находяща се на асфалтиран път, водещ към местността „***“.

Свидетелите Т. Н. К., Т. И. Т., Н. К. Е. и А. Л. Х. не сочат да са видели жалбоподателя да е управлявал автомобила на мястото, посочено в наказателното постановление- гр. Н., на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“- в посока местността „***“.

Горните констатации водят до извод, че в хода на съдебното следствие се установят факти, различни в сравнение с направените от административнонаказващия орган в наказателното постановление, без обаче това да рефлектира върху съставомерността на деянието и които не надхвърлят предмета на административното обвинение. Различните факти са, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил в рамките на гр. Н., но не на улиците, посочени в наказателното постановление. Събраха се доказателства, че С. е управлявал лекия автомобил в парк, представляващ УПИ-I по Регулационния план на гр. Н. с идентификатор ***, по черен път, който съдът счита, че е бил такъв, отворен за обществено ползване. Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗДвП път отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, като съгласно ал. 2 на същия член всеки има право да се движи по тези пътища, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва установените правила за движение в този закон. А съобразно §6, т. 1 от ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.