Решение № 29 от 10.03.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Р., 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №

20235520100117 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 28 ЗЗакрД.

Образувано е по молба от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Р. /ДСП –Р./ с искане по чл. 4, ал. 1, т. 5 вр. чл. 25 ЗЗакрД за настаняване на детето Н. А. А. в Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр. Р. – социална услуга – резидентен тип.

В молбата е посочено, че детето Н. А. А. е родено на ххххх г. и че майка на детето е Р. Н. Д., а негов баща е А. З. А.. Твърди се, че майката и бащата съжителствали на семейни начала и от тази връзка се родило детето Н., което има още четири братя и сестри – В.Р. Д., А А. А., С.Р.Д и Ю.Р. Д., която е настанена в ДМСГД гр. С.З. веднага след раждането й.

Твърди се, че родителите често се събират и разделят, взаимоотношенията им са конфликтни и към момента отново не живеят заедно, като децата им не са имали сигурна и стабилна среда на отглеждане. Посочва се, че през 2015 година детето Н. А. е било настанено в приемно семейство в гр. Първомай, тъй като родителите са били в невъзможност да полагат грижи за него, а през 2016 година е било реинтегрирано в семейството си. На 24.05.2019 година спрямо Н. и останалите деца в семейството е предприета от ОЗД/ДСП К. мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДетето. На 29.10.2019 година майката Р. Д. е посетила ОЗД Ч. заедно с трите си деца: Н. А. А., А А. А. и С.Р.Д и е заявила, че не може да полага грижи за тях и желае да бъдат изведено от семейството й, за което подала заявление. Майката е била в невъзможност да полага адекватни грижи за децата и е съществувал риск от нарушаване на физическото, психическото и емоционалното им развитие, предвид на което ОЗД/ДСП Ч. предприема нова мярка за закрила спрямо детето Н. А. – спешно настаняване в ЦНСТДБУ гр. Р., както и спрямо другите две деца – А и С. за което е издадена Административна заповед на Директора на ДСП Ч. № ЗД/Д-СТ-Ч-31/29.10.2019г., 1 потвърдена с решение № 810/30.12.2019г. на РС-К..

След изтичане на шестмесечния срок от настаняването на детето Н. в ЦНСТДБУ гр.

Р. е изпратено писмо до ДСП-Ч. с искане да бъде извършено проучване относно възможностите на майката Р. Д. за отглеждане на детето в семейна среда, както и информация за социално-икономическия статус на майката. От отговора на ДСП-Ч. се установява, че майката е извън страната. Изпратено е писмо и до ДСП-К. с искане за проучване на възможността детето да бъде отглеждано в семейна среда от бащата А. А.. Г-н А. е показал незаинтересованост към децата си и е отказал да съдейства на социалните работници от ОЗД/ДСП – К.. Предвид резултатите от социалното проучване, реинтеграцията на детето Н. в биологичното му семейство била невъзможна, а и родителите й не са предприели никакви действия, с което да удостоверят, че имат желание и възможност да си я върнат в семейството. През време на пребиваване на детето в Центъра контактите с родителите й са нередовни, детето е оставало често разочаровано от неизпълнени обещания, дадени от майката и бащата, от неосъществени срещи и разговори с тях.

С цел осигуряването на най-добрия интерес на детето, същото е вписано в регистъра за пълно осиновяване са заповед на Директора на РД „Социално подпомагане” гр. С.З. с изх.

№ 24-ЗДЗД-0774/17.07.2020г.

На 31.08.2021г. в ОЗД/ДСП-Ч. е постъпила молба от майката на детето – Р. Н. Д. за реинтеграция на децата Н. А. А., А А. А. и С.Р.Д, като същата е заявила, че пребивава в РФранция от дълго време и желае да вземе децата си с нея в чужбина. Разяснена й била процедурата по връщане на децата й в биологичното семейство и необходимостта да поддържа контакти с тях. При направена справка в РУ-Ч. се установило, че майката е заминала за чужбина на 17.09.2021г. и до 09.03.2022г. няма регистрирани връщания в страната, не е била открита на адреса й в гр. Ч., ул. „К.” № 18. Тъй като майката не била в РБългария, ОЗД/ДСП-Ч. не е работило с нея по постъпилата молба за реинтеграция и считат, че към онзи момент връщането на децата Н., А и С. в семейството на майката Р. Д. било невъзможно и работата по реинтеграцията била преустановена. Предвид прекратената процедура по реинтеграция, на 23.03.2022г. детето Н. А. собственоръчно попълнила заявление с вх. № СЛ/Д-СТ-Р/306-080/24.03.2022г., с което заявила своето нежелание да бъде осиновена със желание да даде още един шанс на майка си да я върне в биологичното й семейство.

За пореден път, на 28.04.2022г. майката Р. Н. Д. е подала до ОЗД/ДСП-Ч. второ заявление за реинтеграция на децата и била насочена към Център за обществена подкрепа гр. Ч., с цел оценка на родителския капацитет. Водещият социален работник от социалната услуга е извършил две посещения в дома на майката, при които същата отново не била открита и по данни на нейни близки Р. Д. отново е заминала за Франция. След направена справка за задгранични пътувания на майката в РУ-Ч. се установила, че майката е напуснала страната на 30.04.2022г. и работата по реинтеграцията отново била прекратена. На 26.09.2022г. в ЦНСТДБУ гр. Р. била проведена екипна среща, на която на децата Н., А и С. била разяснена процедурата по осиновяване и ползите от него и на която децата изразили 2 своето разочарование от несериозното отношение на майката, след подадените няколко заявления за реинтеграция. Н. А. собственоръчно попълнила Заявление с вх. № СЛ/Д-СТР/306-096/26.09.2022г., в което заявила своето желание да бъде осиновена.

На 15.01.2023г. срокът на настаняване на детето Н. А. А. в ЦНСТДБУ гр. Р. изтекъл и с оглед осигуряване най-добрият интерес на непълнолетното дете е издадена Административна заповед на Директора на ДСП гр. Р., с изх. № ЗД/Д-СТ-Р-001/16.01.2023г., за временно настаняване на детето в ЦНСТДБУ гр. Р..

Искането е с правна квалификация чл. 26 от Закона за закрила на детето, като в това производство в тежест на сезиращия съда орган - дирекция „Социално подпомагане” гр. Р. е да докаже наличието на предпоставките за настаняване на детето извън семейството му, а именно предоставяне на социална услуга – резидентен тип.

В откритото съдебно заседание за молителя ДСП – Р. се явява директора С.Д. която изразява становище, че в интерес на детето е да бъде уважена молбата за настаняването му в ЦНСТДБУ-Р..

Представителят на РП-С.З.-ТО-Р. взема становище в съдебно заседание, като счита молбата на ДСП-Р. за основателна и за което излага съображения.

В съдебно заседание се явява майката на детето Р. Н. Д. и представя молба, с която заявява, че няма възражения срещу представената от ДСП – Р. молба и че счита същата за допустима и основателна. Заявява, че желае да вземе и отглежда както детето си Н. А. А., така и останалите си две деца С. и А, които също са настанени в ЦНСТДБУ гр. Р.. Счита, че вече се е устроила, има необходимите доходи и условия за отглеждане на децата във Франция, но желае да вземе децата при себе си едва след приключване на учебната година.

Предвид изложеното на този етап моли исковата молба на ДСП-Р. да бъде уважена. В хода на устните състезания същата заявява, че желае да си върне децата и, че не е съгласна нейните деца да остават тука. Заявява, че когато една майка не се интересува от децата да й ги вземат, но че тя не е от тях и се интересува от децата си, и иска да си ги върне децата.

В съдебно заседание не се явява бащата на детето и не взема становище по молбата на ДСП гр. Р. за настаняване на дъщеря му Н. А. А. в ЦНСТДБУ - гр. Р..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за раждане от 29.10.2019 г. /дубликат на л.4/, издадено от община Ч., въз основа на акт за раждане № 796/13.11.2009 г. се установява, че детето Н. А. А., ЕГН **********, е родено на ххххх г. в гр. К. от майка Р. Н. Д. и баща А. З. А..

От представените по делото социални доклади и оценяване на случай, изготвени от ДСП – Р., се установява, че детето Н. А. А. е на 13 години, което има още четири братя и сестри още от съжителството на родителите му, а именно – В.Р. Д., А А. А., С.Р.Д и Ю.Р. Д., която е настанена в ДМСГД гр. С.З. веднага след раждането й. Установява се, че родителите често се събирали и разделяли, взаимоотношенията им били конфликтни и към момента отново не живеят заедно, като децата им през годините не са имали сигурна и стабилна 3 среда на отглеждане. Установява се, че през 2015 година детето Н. А. е било настанено в приемно семейство в гр. Първомай, тъй като родителите са били в невъзможност да полагат грижи за него, а през 2016 година е било реинтегрирано в семейството си. На 24.05.2019 година спрямо Н. и останалите деца в семейството е предприета от ОЗД/ДСП К. мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДетето. На 29.10.2019 година майката Р. Д. посетила ОЗД Ч. заедно с трите си деца: Н. А. А., А А. А. и С.Р.Д и заявила, че не може да полага грижи за тях и желае да бъдат изведени от семейството й, за което подала заявление. Майката е била в невъзможност да полага адекватни грижи за децата и е съществувал риск от нарушаване на физическото, психическото и емоционалното им развитие, предвид на което ОЗД/ДСП Ч. предприема нова мярка за закрила спрямо трите деца Н. А. А., А Р. Д. и С.Р.Д – спешно настаняване в ЦНСТДБУ гр. Р.. За това настаняване на детето Н. е издадена Административна заповед на Директора на ДСП Ч. № ЗД/Д-СТ-Ч-31/29.10.2019г., потвърдена с решение № 810/30.12.2019г. на РС-К.. След изтичане на шестмесечния срок от настаняването на детето Н. в ЦНСТДБУ гр. Р. е изпратено писмо до ДСП-Ч. с искане да бъде извършено проучване относно възможностите на майката Р. Д. за отглеждане на детето в семейна среда, както и информация за социално-икономическия статус на майката. От отговора на ДСП-Ч. се установява, че майката е извън страната. Изпратено е писмо и до ДСП-К. с искане за проучване на възможността детето да бъде отглеждано в семейна среда от бащата А. А.. Г-н А. е показал незаинтересованост към децата си и е отказал да съдейства на социалните работници от ОЗД/ДСП – К.. Предвид резултатите от социалното проучване, реинтеграцията на детето Н. в биологичното му семейство била невъзможна, а и родителите й не са предприели никакви действия, с което да удостоверят, че имат желание и възможност да си я върнат в семейството. През време на пребиваване на детето в Центъра контактите с родителите й били нередовни, детето е оставало често разочаровано от неизпълнени обещания, дадени от майката и бащата, от неосъществени срещи и разговори с тях. С цел осигуряването на най-добрия интерес на детето, същото е вписано в регистъра за пълно осиновяване са заповед на Директора на РД „Социално подпомагане” гр. С.З. с изх. № 24-ЗДЗД-0774/17.07.2020г. На 31.08.2021г. в ОЗД/ДСП-Ч. е постъпила молба от майката на детето – Р. Н. Д. за реинтеграция на децата Н. А. А., А А. А. и С.Р.Д, като същата е заявила, че пребивава в РФранция от дълго време и желае да вземе децата си с нея в чужбина.

Разяснена й била процедурата по връщане на децата й в биологичното семейство и необходимостта тя, като майка да поддържа контакти с тях, но при направена справка в РУЧ. се установило, че майката отново е заминала за чужбина на 17.09.2021г. и до 09.03.2022г. нямала регистрирани връщания в страната, не била откривана на адреса й в гр. Ч., ул. „К.” № 18. Тъй като се установило, че майката не пребивавала в РБългария, ОЗД/ДСП-Ч. не е работило с нея по постъпилата поредна молба за реинтеграция и като са счели, че към онзи момент връщането на децата Н., А и С. в семейството на майката Р. Д. било невъзможно и работата по реинтеграцията била преустановена. Предвид прекратената процедура по реинтеграция, на 23.03.2022г. детето Н. А. собственоръчно попълнила заявление с вх. № СЛ/Д-СТ-Р/306-080/24.03.2022г., с което заявила своето нежелание да бъде осиновена, със желание да даде последен шанс на майка си да бъде върната в биологичното си семейство.