Решение № 458 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: МИ. Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Д.

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора И. Н. Б. като разгледа докладваното от Кирил Г. Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100603407 по описа за 2026 годИ.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда рег. № 422 от 10.07.2025 г. по НОХД № 6804/2024 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, подс. Ц. И. Г. е призната за виновна в това, че на 26.08.2023 г., в гр. София, ж.к. „Разсадника“, на ул. „Алеко Туранджа“ до блок № 11, без надлежно разрешително по чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държала високорисково наркотично вещество, включено в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветерИ.рната медицИ.” - Приложение № 1 към чл. 3 т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - метамфетамин, с общо нетно тегло 0,26 грама, с процентно съдържание на активно действащия компонент - 65 %, на стойност 18.20 лв. и случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, 1 поради което на основание чл. 54 НК е осъдена на наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. На основание чл. 354а, ал. 6 НК предметът на престъплението – остатъчно количество наркотично вещество, е отнет в полза на държавата, като е поставено същият да бъде унищожен. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Г. е осъдена да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт сумата от 86.83 лева, представляваща разноски по делото, както и 5 лева, представляваща държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимата, в която е изложено, че атакуваният съдебен акт е необоснован, тъй като не са съобразени противоречията в показанията на св. С.Т.. Твърди се, че именно с оглед заявеното от последния в хода на първоинстанционното съдебно следствие, следва да се приеме, че инкриминираното наркотично вещество е попаднало в чантата на подсъдимата без нейно знание, поради което и вмененото й деяние се явява несъставомерно. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени обжалваната присъда, като оправдае подсъдимата по повдигнатото й обвинение.

С определение рег. № 1976/26.05.2026 г., постановено в разпоредително заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и вещи лица, като е допуснал до разпит св. Р. С. Д., като се изискани и актуална справка за съдимост и преписи от бюлетините за съдимост на подсъдимата.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимата не се явява, без да изложи уважителни причини, като делото е разгледано в нейно отсъствие.

Служебният защитник на подсъдимата пледира пред въззивния съд за уважаване на жалбата, с която е атакувана първоинстанционната присъда.

Счита, че от всички събрани по делото доказателства не се установява по един безспорен и категоричен начин подс. Ц. Г. да е извършила престъплението, за което е предадена на съд. Твърди се, че по делото не е доказано, че подсъдимата е държала наркотични вещества или техните аналози, а напротив, от доказателствата се установявало, че намереното вещество не е било държано от Ц. Г. по смисъла на закона, а е попаднало в чантата й без 2 нейно знание. В тази връзка, според защитника, по един ясен и последователен начин от свидетелските показания на разпитания пред първата инстанция свидетел С.Т., става ясен механизмът на попадане на наркотичното вещество метамфетамин в чантата на подсъдимата. Същият описва начИ. и действията, които е предприел, а именно, че возейки се на електрическа тротинетка и стоейки в гръб спрямо подсъдимата, където се е намирала и нейната чанта, без тя самата да забележи, същият е поставил пакетче с метамфетамин, каквото той преценява на 0.2-0.3 грама, без самата подсъдима да е наясно с това действие. В тази връзка е изложено, че следва да се прецени обстоятелството, че към този период свидетелят С.Т. е употребявал и държал наркотични вещества, като същият заявява, че е употребявал метамфетамин, което съвпада с намереното наркотично вещество, а и установява начИ., по който го е поставил в чантата на подсъдимата без нейното знание. От друга страна е посочено, че подсъдимата е категорична, че не е разбрала за това действие на свидетеля Т., а че към тогавашния момент не е употребявала подобни наркотични вещества, а единствено е имала хапчета „Ривотрил“, които се различават съществено от установеното вещество. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да уважи подадената жалба и да признае подсъдимата за невиновна по повдигнатото й обвинение, като бъде оправдана.

Представителят на СГП намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, като моли да бъде потвърдена. Изложени са съображения, че присъдата е постановена въз основа на събрани по делото категорични доказателства, сочещи на авторството и механизма на деянието. Твърди се, че доказателствата по делото сочат, че на инкриминираната дата и място подс. Г. без надлежно разрешително е държала високорисково наркотично вещество метамфетамин, поставен в пластмасова капачка в несесер, носен от нея.

Безспорно е установено, че наркотичното вещество е предадено доброволно от подсъдимата, за което е съставен и съответният протокол от полицейските служители. Представителят на държавното обвинение счита, че обясненията на подсъдимото лице представляват защитна теза, доколкото се опровергават от целия събран доказателствен материал – разпитите на полицейските служители, протокола за доброволно предаване, приетата ФХЕ, поради което моли да не бъдат кредитирани от съда. Релевирани са доводи, че показанията на свидетеля Т. следва да се анализират критично, доколкото в съдебното заседание е заявил, че с подсъдимата живеят на съпружески начала, което 3 обуславя заинтересованост, а на следващо място те се опровергават и от останалите, изброени от прокурора доказателствени източници, които почиват на обективни, незаинтересовани източници. Твърди се, че наложеното наказание е справедливо, поради което се иска от въззивния съд да потвърди изцяло обжалваната присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.

314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при верен анализ на събраните доказателствени материали, без превратно тълкуване на същите, като по същество контролираната инстанция е стигнала до вярно установена фактическа обстановка. Единственият упрек от страна на въззивната инстанция е във връзка със заличаване в качеството на свидетел на св. Р. Д., който е очевидец на извършената проверка, в каквато връзка и последният бе разпитан в хода на въззивното съдебно следствие. Показанията на същия не променят установената от районния съд фактическа обстановка, а потвърждават същата.

Съобразно гореизложеното, въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Ц. И. Г. е родена на **** г. в гр. Плевен, българка, български гражданин, неомъжена, със средно образование, безработна, осъждана, живуща в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. ****, ЕГН **********.

С влязло в сила на 06.10.2020 г. протоколно определение по НОХД № 4041/2020 г. по описа на Районен съд-Бургас е одобрено споразумение, с което за извършено от подс. Г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години.

С влязло в сила на 23.08.2021 г. протоколно определение по НОХД № 850/2021 г. по описа на Окръжен съд-Бургас е одобрено споразумение, с което за извършено от подсъдимата престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца при 4 първоначален общ режим на изтърпяване и наказание „глоба“. С определение по същото дело, Окръжен съд-Бургас е привел в изпълнение и наказанието по НОХД № 4041/2020 г. по описа на РС-Бургас. Подсъдимата е изтърпяла наложените й наказания „лишаване от свобода“ през 2021 г. и 2022 г.

На 26.08.2023 г., около 11.00 часа, в района на „ул. „Алеко Туранджа“ при бл. 11 в гр. София подсъдимата и свидетелят С.Т. били спрени за полицейска проверка от полицаи от 03 РУ-СДВР – свидетелите Р. С. Д. и И.И.Н.. В хода на проверката полицейските служители попитали подсъдимата и свидетелят Т. дали съхраняват в себе си забранени от закона вещества, в отговор на което подсъдимата заявила, че в носен от нея несесер, в пластмасова капачка, има вещество, което представлява „кристал“, като се съгласила да го предаде доброволно.

След това с протокол за доброволно предаване от 26.08.2023 г. на място подсъдимата предала на полицай Р. С. Д. посоченото от нея вещество, съхранявано в пластмасова капачка, и вписала в протокола за предаване, че веществото е нейно и за лична употреба.

От заключението на извършената в хода на разследването физикохимична експертиза, обективирано в Протокол № 773-Х/2023 г. на ОЕКД-СДВР, се установява, че изследваният обект - кристално вещество, предадено от подсъдимата с протокол за доброволно предаване от 26.08.2023 г., представлява метамфетамин, с нетно тегло 0,26 грама и с процентно съдържание на активния наркотичен компонент метамфетамин от 65 %.

Метамфетаминът е високорисково наркотично вещество, включено в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветерИ.рната медицИ.“ - Приложение №1 към чл. 3 т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Нормативно определената в Постановление № 23/1998г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойност на иззетото наркотично вещество възлиза на 18.20 лева.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява по 5 безспорен и непротиворечив начин от събраните в хода на първоинстанционното и въззивното производство доказателства и доказателствени средства, включително и способите за доказване, както следва: обяснения на подс. Ц. Г. (л. 81-82 от първоинстанционното производство); показанията на свидетелите И.И.Н. (л. 82-83 от първоинстанционното производство, вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.

5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на л. 19-20 от ДП), С.В. Т. (л. 83-84 от първоинстанционното производство, вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.

4, вр. ал. 1, т. 1 НПК на л. 21 от ДП) и Р. С. Д. (дадени в хода на въззивното съдебно следствие, вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на л. 17-18 от ДП), протокол за доброволно предаване от 26.08.2023 г. (л. 9 от ДП), протокол за оценка на наркотични вещества (л. 34 от ДП), заключението на физикохимична експертиза (л. 28-29 от ДП), справка за съдимост и преписи от бюлетини за съдимост на подсъдимата.

Въззивният съд счита, че събраните в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие доказателства по категоричен начин установяват факта, че на 26.08.2023 г. на инкриминираното с обвинителния акт място подс. Г. е държала процесното наркотично вещество метамфетамин с нето тегло от 0.26 грама. В тази връзка са показанията на разпитаните полицейски служители – свидетелите И.Н. и Р. Д., както и протоколът за доброволно предаване. Макар и при разпита си в хода на първоинстанционното съдебно следствие (св. Н.) и въззивното съдебно следствие (св. Д.) да демонстрираха липса на спомен за процесния случай, подробните им показания, дадени в хода на досъдебното производство, бяха приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК по отношение на св. Н. и по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК касателно св. Д., като и двамата свидетели заявиха, че поддържат същите след приобщаването им по делото. Показанията от досъдебната фаза и на двамата свидетели са еднопосочни, че при извършената на място проверка на св. Т. и подс. Г., които са се возили на електрическа тротинетка, последната им споделила, че носи в намиращ се в нея несесер прозрачна пластмасова капачка, в която се намира наркотично вещество, по нейни твърдения „кристал“. В този смисъл е и приложеният на л. 9 от ДП протокол за доброволно предаване, от съдържанието на който се установява, че подс. Г. е предала на полицейските служители 1 брой прозрачна пластмасова капачка с безцветно вещество 6