Определение № 65 от 04.02.2026, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Силистра, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. В.

Добринка С. Стоева като разгледа докладваното от Теодора В. В. Въззивно частно гражданско дело № 20263400500039 по описа за 2026 година

Настоящото дело е образувано по въззивна частна жалба, предявена от Х. М. Х., ЕГН ********** , чрез адв. П. П. АК Варна, против определение № 395/14.11.2025 г., постановено по гр. дело № 294/2023 г. на Тутраканския районен съд, с което съдът е ВЪЗОБНОВИЛ производството по гр. д. № 294/2023 г. на Районен съд – гр.Тутракан и е ВЪРНАЛ като недопустима исковата молба по предявените от Х. М. Х. срещу ищцата И. В.

Д. искове за установяване на собствеността му до размера от 2/3 ид. ч. от 1.Дворно място, находящо се в с. Преславци, общ. Тутракан, обл. Силистра, ул.

„Първа“ № 11, с площ 1,577 (хиляда петстотин седемдесет и седем) кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот IV-61 (четири римско – шестдесет и едно арабско) в кв. 3 (три) по плана на с. Преславци, одобрен със Заповед № РД-02-14- 1543/14.08.1999 г. на МРРБ, ЧИ на регулационния план, одобрен със заповед № 295/12.09.2001 г. на Община Тутракан, при граници: улица – УПИ V-62, УПИ VIII-59, УПИ IX-64 и УПИ III-60, заедно с построените в имота

2. Жилищна сграда на 1 (един) етаж, площ 69 (шестдесет и девет) кв. м. и 3. Второстепенна постройка на 1 (един) етаж с площ 64 (шестдесет и четири) кв. м.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата, поради което моли съда да го отмени изцяло, като постанови връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от Районен съд - Тутракан за събиране на необходимите доказателства и съобразяване с фактическата обстановка.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на жалбата от И. В. Д., ЕГН:

**********, чрез адв. Ю. Н. Й. от ВАК, с който заявява, че счита жалбата за неоснователна, а обжалваното определение – правилно, поради което моли да бъде потвърдено.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното:

От изложените в хронологичен ред обстоятелства в обжалваното поределение и преповторени в отговора на въззивната жалба, депозирант от И. Д. чрез процесуален 1 представител, става ясно че между страните е приключило с влазло в сила съдебно решение Решение № 187/29.09.2023 г. по гр. д. № 83/2023 г., с което е признато за установено спрямо ответника Х. М. Х. , че ищецът И. В. Д., притежава правото на индивидуална собственост, придобито чрез договор за покупко - продажба, по време на брака с ответника при липса на принос на ответника за придобиването, върху процесните имоти.

В хода на това предходно гр. производство е бил предявен насрещен установителен иск по чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК от настоящия въззивник срещу въззиваемата Д..

Тъй като срокът по чл. 211 ГПК е бил пропуснат , насрещният иск е бил отделен в друго производство, по което е било образувано настоящото дело и същото е било спряно с определение № 177/23.06.2023 г. до приключването на гр. д. № 83/2023 г.

Двете дела са между едни и същи страни, имат за предмет установяването на собственически права върху едни и същи имоти, които права взаимно се изключват (И. В. Д. твърди, че е изключителен собственик на имотите, а Х. М. Х. - че притежава 2/3 ид. ч. от собственическите права).

С постановяването на решение № 187/29.09.2023 г. по гр. д. № 83/2023 г., с което е признато за установено спрямо ответника Х. М. Х., че ищецът И. В. Д., притежава правото на индивидуална собственост, придобито чрез договор за покупко - продажба, по време на брака с ответника при липса на принос на ответника за придобиването, върху процесните имоти, е формирана сила на пресъдено нещо и по отношение на спорния предмет по настоящото дело, доколкото установяването на факта, че И. В. Д. е индивидуален собственик на имотите изключва наличието на собственически права у Х. М. Х. .

Предвид гореизложено, ОС счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Изхождайки от принципното правило на чл. 299 от ГПК, съгласно който спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго РС правилно е постановил недопустимост на исковите претенции, предмет на гр. дело № 294/2023 г. на Тутраканския районен съд и е върнал като недопустима исковата молба, предявена от Х. М. Х. против И. В. Д..

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Въззиваемата претендира разноски за тази инстанция, които възлизат на 204,52 евро и следва да и бъдат присъдени.

Водим от горното ОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 395/14.11.2025 г., постановено по гр. дело № 294/2023 г. на Тутраканския районен съд.

ОСЪЖДА Х. М. Х., ЕГН **********, да заплати на И. В. Д., ЕГН: **********, направените от нея разноски под елотоп ред тази инстанция за адв. хонорар в размер на 204,52 / двеста и четири евро и 52 евроцента/евро.

Определението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едноседмичен срок то получаването му от страните по делото

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3