Решение № 1217 от 01.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1217 гр. Бургас, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501958 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна жалба подадена от С. Й. В. с ЕГН **********, против Решение № 280/15.08.2022 г. по гр.д. № 787/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е уважил молбата подадена от Х. С. С., действаща лично и като законен представител на малолетните С. В. и Х. В., за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на нея акт на домашно насилие на 14.07.2022г. от лицето, с което живее на семейни начала – С. Й. В., чрез налагане на следните мерки за защита: задължаване на С. Й. В. да се въздържа от извършване на домашно детето си насилие спрямо Х. С. С., ЕГН ********** и малолетните деца С. С. В., ЕГН ********** и Х. С. В., ЕГН **********; забранено е на С. Й. В., за срок от десет месеца, да приближава на по-малко от 100 метра: Х. С. С., С. С. В. и Х. С. В., обитаваното от тях жилище в гр.*** кв.*** ул.*** ** вх.* ет.* ап.**, местата им за социални контакти и отдих; наложена е глоба в размер на 200 лв. на С. Й. В.. Със същото решение ответникът е осъден да заплати разноските по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се за неговата отмяна и отмяна на заповедта за защита. Твърди се, че първоинстанционният съд е кредитирал доказателства, които били опровергани в съдебно заседание чрез разпити на свидетелите Н. и св. М.. От предявеното веществено доказателство – запис се виждало, че малтретиран физически бил въззивникът, а не молителката С..

1

Оспорва се достоверността на обстоятелствата, изложени в молбата за защита и Декларацията по чл. 9 , ал. 3 ЗЗДН. По отношение на децата не се доказвало абсолютно никакъв вид насилие.

Постъпил отговор на въззивната жалба подаден от Х. С. С. чрез служебно назначеният процесуален представител адв. Светла ГонковаТрайкова. В него се оспорват твърденията във въззивната жалба. Излагат се съображения, че решението е постановено след обстоен анализ на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, при точно прилагане на материалния закон. Моли за потвърждаване на Решението на районния съд.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството е образувано по молба, подадена от подадена от Х. С.

С., действаща лично и като законен представител на малолетните С. В. и Х.

В., в която са изложени твърдения за извършен спрямо нея акт на домашно насилие на 14.07.2022г. от лицето, с което живее на семейни начала – С. Й. В..

В молбата се сочи, че докато били на почивка в хотел „Парадайз бийч“ гр.

Свети Влас, ответникът започнал да обижда молителката с думите „курва“, „проститука“, „боклук“, „отрепка“, обърнал се към общата им дъщеря с думите „виж майка ти какъв боклук е“, заплашвал я, започнал да я души и да я удря с юмрук в скулата и в ребрата.

Ответникът С. Й. В., лично и чрез своя процесуален представител, развива подробни съображения за липса на извършено от него домашно насилие. Твърди, че той е жертва на домашно насилие и е имал наранявания във връзка с процесния случай.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че приетата от първостепенния съд фактическа обстановка е правилно установена и се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява доказателствено средство за нуждите на производството по ЗЗДН. Специфичната доказателствената стойност на декларацията е предвидена в закона, защото в много от случаите актът на домашно насилие е осъществен в присъствието единствено на страните по делото, поради което други преки доказателства няма как да съществуват. Съдът не е длъжен да кредитира декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в случаите, в които за изложените от молителя факти в този документ липсват други косвени и непреки доказателства. Настоящия случай не е такъв. Достоверността на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се подкрепя непротиворечиво от целия 2 събран доказателствен материал. Анализът извършен от първоинстанционния съд е логически обоснован и настоящата инстанция напълно споделя и препраща към него на основание чл. 272 ГПК.

Следва да се подчертае верния извод направен в атакуваното решение, че наличието на наранявания по тялото на В. не е обстоятелство, което може да изключи неговите действия, а наличието на такива наранявания е косвено доказателство, което потвърждава декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като потвърждава, че е бил налице физически конфликт между него и В..

Поради това и наведеното в тази насока възражение във въззивната жалба се явява неоснователно.

Абсолютно правилен е изводът на районния съд, че В. с действията си е извършил актове на психическо и физическо насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН спрямо С., като я е обиждал в присъствието на децата с изразите „курва“, „проститутка“, „боклук“, „отрепка“. Обърнал се към детето С. В. и му казал „Виж майка ти, какъв боклук е“. Заплашвал Х. С. с думите „Ако съм сигурен, че ще ми дадат 5 години затвор, ще те оставя на място и ще те излежа“, „Ще ти изпратя хора“, „Ще ти запаля колата“, „Ще ти взема децата“, душил я, ударил я с юмрук в областта на скулата и в ребрата. По този начин той е осъществил акт на домашно (психическо) насилие и спрямо децата по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, тъй като действията са извършени в тяхно присъствие.

С тези съображения настоящия въззивен състав намира молбата за защита от домашно насилие за основателна, а възраженията във въззивната жалба за неоснователни. Районния съд е мотивирал достатъчно подробно мерките за защита, които следва да бъдат наложени на ответника, като липсват оплаквания във въззивната жалба относно техния вид и срок определен от първостепенния съд.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите изложени в обжалвания съдебен акт, поради което последният следва да бъде потвърден в цялост.

Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 280/15.08.2022 г. по гр.д. № 787/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4