Решение № 250 от 18.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Тетевен, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100430 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от М. Х. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „улица“ № 29, ет. 7, ап. 28, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за потребителски кредит № ******* от 16.02.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

Излага се в исковата молба, че на 16.02.2022 г. М. Г. с сключила договор за паричен заем № ******* с „Изи Асет Мениджмънт” АД. Страните се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 600.00 лева, видът на вноската е седмична, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен.

Ищцата заявява, че в чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер па трудовото възнаграждение да е в размер па минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

Сочи, че на датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищцата и „Файненшъл България” ЕООД сключили договор за предоставяне па гаранция № *******, по силата на който „Файненшъл България” ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Aceт Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 426,06 лева, която 1 била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Заявява, че съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „Файненшъл България” ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено било овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

Предвид това, именно „Файненшъл България“ ЕООД е материално легитимирало да отговаря по процесната претенция. Ищцата заявява, че е погасила изцяло процесния кредит.

На следващо място се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ищцата Г. като заемател, възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Сочи, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството имало правото да отпуска кредити със средства, които не са набрали чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Изхождайки от това, то следвало, че с характеристики на потребителски договор бил и Договорът за предоставяне на поръчителство № *******, сключен между ищцата и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието па поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, било обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл. 4 и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.

Сочи се в исковата молба, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност па кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

На следващо място заявява, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят па горепосочените кумулативно поставени изисквания) или байкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството па сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че 2 последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (600 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма па обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес - „Файненшъл България“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД е сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Моли съда да прогласи Нищожност на Договор за потребителски кредит № ******* от 16.02.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума, в размер на 5.00 лева, частична от 71.94 лева.

В съдебно заседание, проведено на 31.10.2024 г., по молба на ищцата и с оглед депозирана справка от ответното дружество за постъпили плащания, съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК изменение на иска - увеличение на размера на осъдителния иск до сумата от 58.06 лева за заплатена лихва по кредита.

Позовава се на писмени доказателства, приложени към исковата молба.

Моли, за присъждане на всички направени по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение на основание договор за правна помощ.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на ИМ от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона с правна квалификация чл.

26, ал. 1 предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожна, като противоречаща на закона на клауза, предвиждаща такса за разглеждане по Договор за потребителски кредит № ******* от 16.02.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5 лева, частичен иск от 71.94 лева представляваща недължимо платена от ищцата по процесния договор за потребителски кредит, изменен по реда на чл. 214 от ГПК до размер на 58.06 лева.

В открито съдебно заседание страните не се представляват.

По делото са приети писмени доказателства представени от ищеца, които не са оспорени, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Районен съд - Тетевен, четвърти състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 16.02.2022 г. между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 3

******* при фиксиран лихвен процент 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) 47,36 %. В изпълнение на договора, на ищеца е предоставена сумата от 600 лева, като последният е следвало да върне същата на ответника, заедно с уговорената лихва или общо сумата в размер на 671,94 лева, на 6 месечни вноски. В чл. 4, от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер па трудовото възнаграждение да е в размер па минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Съгласно посоченият член от договора ищцата и „Файненшъл България” ЕООД сключили договор за предоставяне па гаранция № *******, по силата на който „Файненшъл България” ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Aceт Мениджмънт“ АД задълженията на Г., като същата следвало да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 426,06 лева, която сума била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Изложените факти, при които се иска прогласяването нищожност на част или целия договор, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за нищожност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Когато са предявени искове за нищожност на една договорна клауза, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията за нищожност, подредени според тежестта на порока. По настоящото дело се касае за твърдяна нищожност на процесната клауза на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.