Решение № 5114 от 09.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2488/2022
- Вид
- Решение № 5114
- Подписан
- 09.10.2023
- В сила
- 14.11.2023
- Състав
- Галя Вълкова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38а · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16 · Закон за общинската собственост
РЕШЕНИЕ
№ 5114 гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100102488 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът П. Ц. Х. посочва, че на 21.12.2021 г. се намирал пред дома на К.Х. в с. Бистрица, ул. „******* Температурата била -4° и имало снежна покривка. Вървейки по ул. „******* дол“ към дома на К.Х. на непочистен от сняг и лед участък на улицата ищецът паднал на дясната си страна. Бил приет в УМБАЛ „Св. Анна“ АД гр. София, където при преглед поставили на ищеца диагноза „фрактура малеоли фибуларис декстри“. Било проведено оперативно лечение чрез наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Изписан бил с предписание за щадящ режим без натоварване. Твърди се ищецът да бил в невъзможност да посреща обикновени битови потребност, нуждаел се от помощ на свои близки. Изпитвал силни болки, които трудно се повлиявали от обезболяващи. Станал раздразнителен и тревожен, трудно приемал периода на лечение и съпровождащите го трудности. За оперативното лечение ищецът заплатил разноски в общ размер 1498 лв.
Ищецът сочи, доколкото увреждането е настъпило на пътен участък на територията, за поддържането на която отговарял ответникът, е налице противоправно бездействие от страна на ответника. Задължението за изпълнение на дейностите по чл. 31 ЗП било детайлно уредено от § 1, т. 14 .
1
По изложените съображения на основание чл. 49 ЗЗД ищецът П. Ц. Х. претендира осъждане на ответника С.О. да му заплати сумата от 26000 лв., частично от 40000, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1498 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът С.О. не е подала отговор на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ш., поддържа предявените искове. Ответникът не изпраща представител и не заявява становище по спора.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.Б.Х.. Свидетелят сочи, че е двамата с ищеца са приятели от години. През 2020 г. или 2021 г., около 16:00-18:00 ч. отишли заедно до къщата на ищеца в с. Бистрица, за да вземат инструмент „канго“. Ищецът слязъл от колата, стъпил на пътното платно, подхлъзнал се и паднал. В този участък имало заледяване, а отгоре бил навалял сняг, пътят не бил опесъчен. След това дъщерята на ищеца го закарала до болницата.
Свидетелката Ц.П.Х., дъщеря на ищеца, посочва, че през м. декември 2020 г., преди празниците, баща й позвънил и я помолил да излезе от дома им в с. Бистрица, ул. „*******и да му помогне, защото е паднал на пътното платно, пред портата на къща. Пътят бил с дупки, имало лед и отгоре било заскрежено. Ищцата го закарала до Окръжна болница. Ищецът престоял в болницата 4-5 дни, след това бил изписан. Около месец ищецът се придвижвал с проходилка, впоследствие с патерици. Притеснявал се да стъпи на крака си, тъй като имало пирони. Гипсът бил свален след 2-3 месеца.
Свидетелката карала баща си на рехабилитация. През м. март ищецът започнал отново да шофира.
Видно от Епикриза от УМБАЛ „Св. Анна“ АД в периода 22.12.2021 г. – 29.12.2021 г. ищецът е бил настанен за болнично лечение с водеща диагноза фрактура на фибулния малеол. Приети са фактури на стойност 180 лв. и 1480 2 лв., издадени от МБАЛ „Св. Анна“ – София АД с отразяване за заплащане на медицински изделия съответно на 23.12.2021 г. и 29.12.2021 г.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. Е. К.. Експертът дава заключение, че при инцидент на 21.12.2021 г. ищецът е получил фрактура на фибуларния малеол (малък пищял) в дясно, съпътствана от сублуксация (частично изкълчване) на дясна глезенна става. Налице са и данни за увреждане на мекотъканните структури, разположени между двете кости (голям и малък пищял) и образуващи т.нар. синдесмоза. Фрактурата е довела до реализиране на медикобиологичния признак трайно затруднение в движенията на десен долен крайник за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Проведено е оперативно лечение в УМБАЛСМ „Света Анна“ АД, изразяващо се в открита репозиция на фрактурата на десния фибуларен малеол и вътрешна фиксация (остеосинтеза) със заключваща плака (16 отвора), осем заключващи винта и един супрасиндесмален винт (за стабилизиране на сублуксацията на глезенната вилка). Предприетото лечение е било правилно и необходимо за отстраняване на уврежданията, претърпени от ищеца във връзка с инцидента. При извършен клиничен преглед вещото лице констатира оперативен цикатрикс с дължина 13,5 см, зараснал първично, без хипо и хиперпигментация и данни за възпалителни промени. Налице е лек до умерен оток на десния глезен в сравнение със здравия ляв. Няма видими данни за хипотрофия на мускулите на дясна подбедрица и ходило. Активните движения в дясна глезенна става и ходило са безполезнени , липсват клинични данни за сетивни и циркулаторни смущения в дисталните отдели на десен долен крайник. Налице са рентгенови данни за пълна консолидация на фрактурата с възстановяване на всички анатомични параметри на глезенната става, констатирано е остатъчно ограничение в обема на движенията на ставата. Според експерта не са налице увреждания, които трайно или до живот ще съпътстват пострадалия. Разходите за закупуване на медицински изделия са в причинно следствена връзка с получената от ищеца фрактура и са били необходими за лечебния процес.
В съдебно заседание експертът допълва, че интензивни болки ищецът е изпитвал в първата седмица след операцията, след това болката е намаляла с 50%. Общият период на болка се определя 2-3 месеца поради необходимостта от втора операция за изваждане на винт и плака. Всички вътреставни 3 фрактури се влияят от промяна на времето. Няма промяна в трудовата заетост на ищеца, който е споделил, че след инцидента се е пенсионирал, но е продължил да работи като шофьор.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия (ищеца). 2. Вредите да са причинени от лице, за което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа. 3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. 4. Работникът да има вина за причинените вреди.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорният по чл. 49 ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. Границите на отговорността по чл. 49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа. Ако в процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа, отговорността по чл. 49 е всякога налице. (Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС).
За да прецени дали е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки - противоправно бездействие на ответника, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 16 ЗОбС, вменяващо на общината поддръжка на вещите и имотите, общинска собственост, както и чл. 35 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на С.О., според който дейностите по зимно поддържане на общинските пътища, в това число снегопочистване и опесъчаване, са задължение на С.О.. По делото не се спори, че инцидентът е 4 настъпил в участък на пътя, част от общинската пътна мрежа към С.О. (§7, т.
4 ЗМСМА).
От събраните по делото доказателства (писмени, гласни, както и съдебномедицинска експертиза) еднопосочно се установява, че при пресичане на пътното платно в с. Бистрица, пред ул. „******* поради наличие на неопесъчен заледен участък от пътя ищецът се е подхлъзнал, паднал е и е получил травматични увреждания: фрактура на фибуларния малеол (малък пищял) в дясно, съпътствана от сублуксация (частично изкълчване) на дясна глезенна става. За възстановяване на фрактурата в рамките на извършената операция на ищеца са поставени медицински изделия на обща стойност 1660 лв., заплатена от пострадалия.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди. По отношение на последните съдът съобразява изводите на вещото лице твърдяните и доказани разходи за лечение да са необходими.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения, възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите, като изходна база е размерът на минималната работна заплата.
Съдът отчита, че ищецът е изпитвала интензивни болки първата седмица след инцидента, като болките постепенно са намалявали с общ период, през който са търпени – до 2-3 месеца, включващ и необходимостта от повторна операция за изваждане на медицински изделия. През този период 5 ищецът е ползвал помощни средства за придвижване – проходилка, патерици, с помощта на трети лица се придвижвал до болнично заведение за провеждане на рехабилитация. След третия месец ищецът се е върнал на работа и е продължил да работи като шофьор. Няма данни за усложнения във възстановителния период. Фрактурата е изцяло зараснала с остатъчни ограничения в движението на крайника. С днешна дата ищецът изпитва болка при смяна на сезоните.
Като се вземе предвид всички горепосочени обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 15 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 2 6 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен (подобно и Определение № 2556 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4180/2022 г., I г. о., ГК). Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на имуществени вреди. Върху главниците ответникът дължи заплащане на законна лихва считано от настъпване на деликта – 21.1.2021 г.
По разноските:
Ищецът е частично освободен от заплащане на държавна такса за сумата над 50 лв., не е освободена от заплащане на разноски. Сторените разноски са в общ размер 500 лв., от които в тежест на ответната страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложи сумата от 290 лв.