Решение № 511 от 03.06.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. С., 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530102110 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът Е. твърди в поправената си искова молба, че че на 16.01.2012 г. бил подписан договор за потребителски кредит № FL622686, между Ю. (с предишно наименование Б.), в качеството на кредитор, и ответникът. За усвоения кредит последният дължал на банката, през първата една година от срока на издължаването му, променлива годишна лихва, която била формирана от сбора на БЛП на банката за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на -5,70 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката бил в размер на 13,200 процента. За периода след изтичане на първата година до крайния срок на издължаване по кредита ответникът се задължил да заплати на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 0,800 пункта. Кредитът бил отпуснат при годишен процент на разходите в размер на 13,59 %. С договора било уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, бил 18.05.2021 г., като ответникът се задължил да погаси кредита на 112 равни (анюитетни) месечни вноски, които били посочени като брой и размер в погасителния план към договора за кредит. На 01.07.2013 г.

1 бил сключен анекс № 1 към договора за потребителски кредит, по силата на който страните се споразумели, че считано от следващият падеж до 01.07.2014 г., ответникът дължал променлива годишна лихва, която била формирана от сбора на БЛП на банката за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на -5,7 %. Към момента на сключване на анекса, БЛП на банката за потребителски кредити в лева бил в размер на 13,20 %. През този дванадесетмесечен гратисен период ответникът дължал само лихвата върху кредита, съгласно погасителния план. Кредитът бил усвоен изцяло на 18.01.2012 г. по банковата му сметка с -: -. Ответникът неизпълнил поетите от него задължения по договора за кредит, като неизплатил задълженията си по последния. След усвояване на кредита неизпълнил задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора, поради което били останали непогасени суми по него в размер на 12 573.76 лева главница, с 1112.49 лева договорна лихва и 136.30 лева такси, от които ищецът претендирал сумата от 4000 лева частично, както следвало:

2887.51 лева частично претендирана главница от общо дължима главница от 12 573.76 лева, с 1112.49 лева договорна лихва, която била начислена за периода 16.01.2012 г. (дата на сключване на договора за кредит) до 18.05.2021 г. (падеж на задълженията по договора за кредит). На 18.01.2016 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между Ю. (с предишно наименование Б.), и ищеца. По силата му, задължението на ответника, което произтичало от договора за потребителски кредит, било изкупено от ищеца. В изпълнение на чл. 99 ЗЗД, на 16.09.2022 г., на ответника било изпратено писмено съобщение за извършената цесия, от посочения в исковата молба пълномощник на цедента, с което го уведомявал, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него, по отношение гореописаното парично вземане, бил ищецът. Писмото било изпратено до посочения в договора за кредит постоянен/настоящ адрес - -, като същото било върнато на изпращача, като неполучено, с отбелязване: „непотърсено“.

Било видно от приложеното копие на пощенската пратка, че поради невъзможност за фактическо предаване на пратката, на адреса на ответника бил залепен стикер на 21.09.2022 г. и на 30.09.2022 г. с информация за отправена до него пратка. След като пратката не била потърсена в срок от 20 дни, била върната на подателя като непотърсена. Със същата на ответника било изпратено и писмено известие, с което му бил предоставен 15-дневен 2 срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит. Независимо, че посочената пратка реално не била доставена на адресата, последният бил надлежно уведомен за цесията.

Според разпоредбата на чл. 20 от договора за кредит: всички уведомления и изявления във връзка с договора трябвало да бъдат направени в писмена форма и щели да се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнели до адресите на страните, посочени в началото на договора, освен ако в същия не било предвидено друго. По отношение на ответника адресът за получаване бил вписания в началото на договора настоящ адрес. В случай, че някоя от страните променяла адреса си, посочен в началото на договора, тя била длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочела новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес, щели да се считат за получени. Тази клауза регламентирала т. нар. фингирано връчване, и било налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия. До момента не било налице уведомление от същия, с което да информирал относно промяна на адреса си. С направения опит за уведомяване на ответника, кредиторът бил упражнил правата си добросъвестно, при полагане на дължимата грижа за осъществяване на уведомяването, поради което, макар и да не било достигнало фактически до знанието на ответника, съдържанието на изпратените уведомления и съобщения, то било налице валидно уведомяване на длъжника относно извършеното прехвърляне на вземания. В случай, че съдът не приемел основателността на гореизложеното, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, както и при спазване на установената съдебна практика, следвало да приеме, че по отношение на ответника било налице валидно уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което било извършено с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които уведомление за цесия, както и че на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето на задължението било породило действие за длъжника. Ищецът бил придобил от Ю. (с предишно наименование Ю.), едно ликвидно и изискуемо парично вземане. Поради липса на доброволно изпълнение, нито към стария, нито към новия кредитор, и поради факта, че към момента задължението на ответника било изцяло падежирало, както и липсата на обстоятелство, което да го погасявало, същото мотивирало ищеца да пристъпи към принудително събиране на 3 вземането си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 545 по описа за 2023 г. на Районен съд С.. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал възражение. Към момента погасяване на задължението му по договора, не било осъществено. На ищецът не било известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да било отпаднало. В случай, че такова било налице, в тежест на ответника било да го докаже, чрез допустими и относими в настоящото производство доказателствени средства. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2887.51 лева за главница от съдебно предявена част от невърнат кредит по договор за потребителски кредит № FL622686/16.01.2012 г. и анекс № 1/01.07.2013 г. към него, с 1112.49 лева договорна лихва от 16.01.2012 г. до 18.05.2021 г., и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 545 по описа за 2023 г. на С. районен съд. Претендира за сторените в заповедното и настоящото производства разноски.

Ответникът - оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, и му присъди сторените по делото и в заповедното производство разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена от пълномощника му писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 06.02.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 545 по описа за 2023 г. на С. районен съд, по което на 07.02.2023 г. е издадена исканата заповед по чл. 410 ГПК, срещу която на 07.04.2023 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по същата, поради погасяването му по давност, поради което на 4

22.05.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 06.02.2023 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На 16.01.2012 г. ответникът е сключил с Ю./сега Ю., представения по делото договор за потребителски кредит № FL622686/16.01.2012 г. по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, изменен на 01.07.2013 г. с представения анекс № 1 към него. По силата му банката предоставила на ответника 12 390 лева потребителски кредит, за погасяване на друг негов кредит, посочен в чл. 1, ал.

1 от договора, който предоставен кредит му превела по посочената в чл. 2, ал.

1 от договора негова банкова сметка, а той се задължил да й го върне с уговорените в него и анекса му възнаградителни лихви, или общата сума от 22 978.20 лева, в срок до 18.05.2021 г., разсрочено, на 112 броя равни месечни анюитетни вноски, включващи само вноски по 77.44 лева за погасяване на лихвата за първата година от 18.02.2012 г. до 18.01.2013 г., а след това вноски по 241.20 лева за периода от 18.02.2013 г. до 18.05.2021 г., всяка от които дължима до 18-то число на съответния месец, с падежи и размери, посочени в погасителния план, неразделна част от анекса към договора (л. 6-15). В чл. 19, ал. 1 от договора е уговорена и изрична възможност за банката да цедира по всяко време вземанията си по него на трето лице, като ответникът е удостоверил с подписа си под същия договор, че е получил екземпляр от него и е запознат с условията му (л. 8 и 13).

Страните не спорят, а е видно и от представеното с исковата молба усвояване на кредит и т. 1 на заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, че на 18.01.2012 г., Ю. е изпълнило задължението си по договора за кредит и превело на същата дата уговорения кредит от 12 390 лева по посочената в договора банкова сметка на ответника (л. 16 и 129).

При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил своето насрещно парично задължение по този договор, и е върнал този кредит с уговорените лихви, на уговорените в същия и погасителния план към анекса му разсрочени анюитетни вноски, точно и без забава, лежи върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). В тази насока, от т. 3 на ЗСИЕ се установи по делото още, 5 че за погасяване на задълженията си по този кредит ответникът е извършил 27 плащания на Ю. до 02.12.2014 г., до която дата е платил за погасяването му общо 2648 лева. След това е преустановил плащанията си по него и не е извършвал такива до приключване на съдебното дирене, нито на Ю., нито на ищеца (л. 129). Поради това е останал да дължи по същия кредит, към релевантната дата на приключване на съдебното дирене, сумата от 12 573.76 лева главница, със 7017.38 лева договорна лихва, с 296.30 лева такси и 422.80 лева законна лихва за забава от подаване на заявлението в съда на 06.02.2023 г. до 12.03.2024 г., за погасяване на които няма данни по делото да е извършвал и други плащания до приключване на съдебното дирене (л. 129130).