Протокол № 563 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 563 гр. Пазарджик, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Д. П. Бозаджиев

Цветелина Н. Т. при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Н. Т. Въззивно гражданско дело № 20265200500627 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:09 часа се явиха:

Жалбоподателят Община Велинград, редовно призовани, не изпращат представител. За тях се явява адв. Д. Д., редовно преупълномощен от адв. С.

М.. Представя пълномощно.

Ответникът Н. В. Ц., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.

М. П., надлежно упълномощен.

Третото лице помагач ОУ „Георги Бенковски“ – Велинград, редовно призовани, не се явява представител.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

Подадена е въззивна жалба против Решение № 120/24.04.2026 г. постановено по гр. дело № 20255210100780 по описа на РС – Велинград, с което решаващия състав е осъдил на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, Община Велинград, да заплати на Н. В. Ц. сумата от 332,34 евро /равностойността на 650 лв./, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 1

7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м., за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане, както и сумата от 128,11 евро /сто двадесет и осем евро и единадесет цента, равностойността на 250,57 лв./ лихва за забава, за периода от 17.07.2022 г. до 17.07.2025 г., на основание чл. 86 ЗЗД.

Отхвърлен е обратен иск на Община Велинград с правно основание чл.

59 от ЗЗД срещу ОУ „Георги Бенковски“, за осъждане на ответника да плати сумата от 332,34 евро /равностойността на 650 лв./ главница за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 128,11 евро /равностойността на 250,57 лв./ мораторна лихва върху главницата, за периода от 17.07.2022 г. до 17.07.2025 г.

Осъдена е Община Велинград да заплати на Н. В. Ц. сумата от общо 153,38 евро, разноски по делото за ДТ и хонорар за вещо лице.

С въззивната жалба се атакува първоинстанционния съдебен акт като неправилен, противоречащ на закона; постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди се, че ищеца при пълно и главно доказване не успял да докаже че между страните е съществувала съсобственост върху имота през процесния период (от 01.11.20211. до 30.1 1.2021 г.) при посочените в исковата молба квоти (2/3 идеални части за Н. Ц. и 1/3 идеална част за Община Велинград), който факт бил оспорен с отговора на исковата молба.

В съдебното решение съдът неправилно бил приел, че е налице идентичност между Парцел 11-2480 в кв. 424 по плана на гр. Велинград и Имот пл.№ 7696 в кв. 424 по план на гр. Велинград. По делото били са събрани доказателства в посочената по-горе насока. От страна на ищеца Н. Ц. не бе направено искане за допускане изслушването па съдебно- техническа експертиза, като именно с помощта на нея да се установят посочените погоре факти. Следвало да се има предвид, че норматаа на чл. 195 ГПК дори задължавала съда, когато е налице неяснота по съществен за правния спор факт, съдът служебно да допусне събиране на доказателства за този факт, когато за установяването му се изискват специални знания.

Твърди, че не се установил и другия елемент на чл. 31 ал. 2 ЗС, а именно да е отправена писмена покана, която редовно да е достигнала до знанието на ответника, в която писмена покана да е формулирано искането за заплащане на обезщетение. Възражение в подобен смисъл било формулирано в писмения отговор. Считам, че исковата молба от 21.07.2003 г. приета като доказателство не може да послужи като материално-правна предпоставка за покана по смисъла на чл. 31 ал. 2 ЗС.

Твърди се, че не бил доказан и другия елемент от хипотезата на чл. 31 ал. 2 ЗС, а именно че Община Велинград през периода от 01.11.2021 г. до 31.11.2021г. е ползвала имота или е ползвала площ по-голяма от съответстващата на правата в собствеността.

2

Твърди се, че Община Велинград не е ползвала имота самостоятелно (еднолично) или пък е ползвала повече от нужното, и счита че е налице процесуално нарушение от съда, като същия не е обсъдил всички възражения на страните, като по част от тях липсвали мотиви в съдебния акт. Фактът за лишаване или възпрепятстване не бил доказан по безспорен начин, а доказателствената тежест била върху ищеца Ц..

Не се събраха каквито и да били доказателства, че ответникът Община Велинград през периода ог 01.1 1.2021 г. до 30.11.2021г. сама или чрез другиго е ползвала имота; не се събраха доказателства и в насока, че ищецът Н. Ц. е ходил и е искал да ползва имота си, но ответникът Община Велинград не го е допуснал, като по този начин го е лишил от това му право. Трябвало да се обърне внимание и на фактът, че реално ищецът Ц. е разполагал и с други правни възможности - например да предяви иск за реално ползване; да предяви иск за делба; отделно по предявения иск по чл. 108 ЗС (по което дело е издадено съдебното решение,което легитимира ищеца Ц. като собственик на 2/3 идеални части) е била налице възможност да поиска да му бъде предадено владението; имал в правната възможност да се снабди с изпълнителен лист и да поиска от съдебен изпълнител да извърши действие по въвод във владение, като това не е сторено; а и не се твърди дори да са извършвани такива действия, като по този начин реално и фактически на ищецът Ц. не са му накърнени правата и същия не е лишен от възможността да осъществи фактическа власт - именно в тази част липсвали.

Община Велинград имала активна позиция и многократно във времево отношение е предлагала ползването и не се е противопоставяла никога ищецът Н. Ц. ( в качеството му на наследник по закон на Стефка Мандова) да упражнява правата си в пълен обем. В случая само и единствено от пасивната позиция па ищеца се е достигнало до твърдяния от него факт, който изрично не е доказан, че е бил лишен от възможността да упражнява правата си в пълен обем.

Твърди се, че претендираното с исковата молба обезщетение е било изначално погасено по давност. Задължението било за трайно изпълнение, защото длъжникът трябвало да престира повече от един път в течение на определен срок. Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционния съд е постановил едно неправилно съдебно решение.

Първоинстанционното решение било неправилно и в частта, с която е оставена без уважение обратната искова молба срещу Основно училище „Георги Бенковски” гр. Велинград, с която е предявен иск по чл. 59 ЗЗД.

Съдът в мотивите е приел, че иска е неоснователен понеже не е налице причинно-следвена връзка между обедняването на Община Велинград и обогатяването на Основно училище „Георги Бенковски" гр. Велинград, тъй като ползването на имота от учебното заведение е станало въз основа на фактът, че е било предоставено правото на безвъзмездно ползване на имота.

Тези изводите на съда били изцяло погрешни и несъобразени с 3 доказателствата по делото.

Иска да бъде постановено решение, е което да бъде уважена въззивната жалба срещу Решение № 120 от 24.04.2026г. по Гражданско дело № 780 по описа за 2024г. на Районен съд гр. Велинград, в частта с която е уважена искова молба с вх. № 5171/18.07.2025г. депозирана от Адвокат М. В. П. вписан в АК гр. София като пълномощник на Н. В. Ц. и да се постанови ново решение, отхвърляйки изцяло искова молба.

Иска се алтернативно, ако исковата молба се счете за основателна, да бъде уважена въззивната жалба срещу Решение № 120 от 24.04.2026г. по Гражданско дело № 780 по описа за 2024 г. на Районен съд гр. Велинград, в частта с която е оставена без уважение предявената обратна искова молба с като неправилно, противоречащо на закона, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано като бъде отменено и бъде постановено ново решение, с което да бъде осъден ответника по обратния иск - Основно училище „Георги Бенковски“ гр. Велинград да заплати на Община гр. Велинград сумите както следва: 650 (шестстотин и петдесет) лева - обезщетение за това, че е бил лишен от правото да ползва своите идеални части от недвижимия имот за периода от 01.1 1.2021 г. до 30.1 1.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.07.2025г. до окончателно изплащане на сумата и 250.57 (двеста и петдесет лева и петдесет и седем стотинки) лева мораторна/наказателна лихва върху главницата за периода от 17.07.2022 г. до 17.07.2025 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба, в който се излагат съображения за неоснователност на същата, тъй като първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение след като е оценил приети по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.

Твърди се неоснователност на възражението за недоказаност на претенцията на ищеца като са изложени доводи в тази насока. Личното ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС било всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС е основателна, когато не ползващият съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това, лично или чрез друго лице продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои потребности, без да зачита конкурентните права на другия съсобственик; той или друго определено от него лице не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание 1с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. Като 4 практика в тази насока се сочи ТР № 7 от 02 11.2012 г. по тълк. дело № 7 по описа за 2012 г на ОСГК на ВКС.

В настоящият случай първоинстанционният съдът правилно бил приел, че третото лице помагач и ответник по обратния иск ОУ „Георги Бенковски“ гр. Велинград упражнява фактическа власт върху имота, но на правно основание, а именно, за задоволяване на образователни потребности на обществото в Община Велинград, като училището е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, чийто бюджет се определя именно от Община Велинград, в качеството й на принципал, т. е. училището ползва вещта, защото така е определено от ответника по първоначалния иск - Община Велинград. По делото не са представени доказателства и не се установи, че ответникът е предоставил имота за ползване на ищеца съобразно притежаваните от него права, т е. само неговите идеални части.

За да бъде уважен от първоинстанционния съд така предявения обратен иск, следвало в производството да се докажат следните факти, обедняването на ищеца; обогатяването на ответника; наличието на връзка между обогатяването и обедняването и липса на основание. В случая за третата предпоставка не били представени доказателства, т.е. тя не е налице. Липсвала така определената в правната теория като „генетична“ връзка между обедняването и обогатяването, т. е. да са настъпили в резултат на едни и същи действия. В случая „обедняването“ на ответника (Община Велинград) е причинено от недопускането на ищеца до имота, а „обогатяването“ на ответника по обратния иск ОУ „Георги Бенковски“, произтича от предоставянето му за безвъзмездно ползване на имота. Освен това, ползването на имота от ответника по обратния иск не е без основание, отчитайки, че самото училище е общинско, като това предпоставя факта, че имотът е бил предоставен за безвъзмездно ползване на ответното училище, заради което и първоинстанционният съд го е отхвърлил като неоснователен.