Решение № 447 от 25.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. П., 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330205205 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 836/16.07.2024 год., издадено от **** „Обществен ред и сигурност“ в Община П., с което на М. Ж.

Ж., с ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. Ж. Ж. в жалбата си и в допълнително депозирано становище оспорва по същество вмененото му нарушение и прави искане за отмяна на обжалваното Наказателно постановление /НП/.

В съдебно заседание, редовно призован, чрез процесуалния му представител поддържа изложените в становището доводи и прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна **** „Обществен ред и сигурност“ в Община П., в депозирана до съда молба, застъпва становище за неоснователност и необоснованост на жалбата.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

На 27.03.2024 г. в гр.П. около 16:30 часа св.Н. Х. М., на длъжност „**** към сектор „Общинска полиция“ П. извършил проверка на ул.“Р.“, след подаден сигнал от граждани на оперативен дежурен в сектор „Общинска полиция“ за затруднения при извършването на маневри по улицата. На място св.М. установил паркиран на ул.“Р.“ № 1 лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „190 Д“, с рег.№ ****, като задната част на МПС заемала изцяло тротоара за движение на пешеходците, поради което същите били принудени да слязат на пътното платно, за да преминат от едната на другата страна на улицата. Това създавало пречка за останалите участници в движението, за което св.М. съставил глоба с фиш № 0002565519/27.03.2024г. в размер на 20 лева за нарушение на 98, ал.1 от ЗДвП, в отсъствие на водача.

Жалбоподателят оспорил наложената му глоба с фиш, поради което св.М. състави Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 005316/18.06.2024г. за извършено от М. Ж. нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП на Ж. било наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства – показанията на св. Н. Х. М. /актосъставител/. Съдът кредитира показанията на свидетеля като конкретни, обективни, подробни откъм фактите и обстоятелствата, относими към състава на изследваното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя за това, че е паркирал в 2 нарушение на чл. 98, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Посочената норма забранява престоя и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Безспорно и по несъмнен начин съдът установи, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с горецитираната разпоредба, като е паркирал процесното МПС, по начин, по който задната част на автомобила изцяло закривала пешеходния тротоар, което принуждавало пешеходците да слязат на пътното платно за движение и създавало реална опасност от настъпването на пътнотранспортно произшествие. В тази насока са категоричните показания на актосъставителя, констатирал нарушението, както и приложените към преписката писмени доказателства, кредитирани с доверие от настоящия съдебен състав. Подаденият сигнал от граждани, въз основа на който е направена процесната проверка е също индиция за установеното от актосъставителя противоправно поведение на жалбоподателя в разрез със забраната на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. От страна на жалбоподателя не се сочат възражения за необоснованост на фактическите изводи, направени още в АУАН, а в последствие възприети и в наказателното постановление и в този смисъл следва да се отчете, че акта запазва своята презумптивна сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Правилно е определен и субектът на деянието, който предвид чл.183, ал.2, т.1 е водача на МПС, паркирал неправилно, като видно от приложената по административнонаказателната преписка Декларация за предоставяне на информация по реда на чл.188 от ЗДвП, на процесната дата лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ **** е управляван от жалбоподателя М. Ж., който е и негов собственик.

За така извършеното административно нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, правилно и законосъобразно е наложена глоба от 20 лева, предвидена във фиксиран размер в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Не са налице и основания за квалифициране на случая като маловажен такъв по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, съгласно който "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата 3 или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид, каквито твърдения навежда жалбоподателя, но без да излага конкретни многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които е било извършено вмененото деяние и които биха били предпоставка за определяне на случая като маловажен. Следва да се вземе предвид и преценката на законодателя, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП, обективирана в разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.

В случая, съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство или до нарушаване правото му на защита.

Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган не се оспорва, като същата се установява от приложените по делото Заповед № 23ОА-3271/18.12.2023 г. и Заповед № 23ОА-3278/18.12.2023 г., двете на Кмета на Община П.. Следва да се отбележи, че при съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП, видно от съдържанието им, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи описание на нарушението, за неоснователни. Макар и лаконично, описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно конкретно и е съобразено с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като е посочено времето и мястото на нарушението и управлявания от жалбоподателя автомобил. Описано е и конкретното изпълнително деяние съобразно съставомерните признаци на вмененото нарушение. На нарушението е дадена и съответната правна квалификация, която съвпада изцяло със словесното му описание. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

4

По изложените съображения, съдът прие да потвърди обжалваното наказателно постановление изцяло като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна, предвид потвърждаването на обжалваното НП.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 836/16.07.2024 год., издадено от **** „Обществен ред и сигурност“ в Община П., с което на М. Ж.

Ж., с ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5