Решение № 1268 от 11.04.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1268 гр. София, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110211420 по описа за 2021 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба вх. № 91-01-653 от 22.07.2021г. по описа на Комисия за финансов надзор(КФН), от „И. И.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.

С., ул. „Д.“ № *, ет. *, представлявано от Н. А. срещу Наказателно постановление N Р-10567 от 12.07.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПМПЗФИ), шестнадесет имуществени санкции в размер от по 1000 за шестнадесет нарушения на чл. 19, параграф 1, ал. 1 в частта“тясно свързани с тях лица уведомяват емитента“, б.“а“, вр. ал. 2 и ал. 3 и параграф 8 от Регламент № 596/2014 ЕС

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв.М. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последната иска отмяна на процесното НП, като сочи , че нарушенията, за които е санкционирано дружеството-жалбоподател не е извършено.

В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.Представлява се от юрисконсулт Г. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения , последният от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на „И. И.“ АД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N Р-10-567 от 12.07.2021г., издадено от зам.председателя на КФН, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В периода 01.01.2020г. – 08.12.2020 г. Ц. Ч. Х., била член на Съвета на директорите на "И. П. Д." АДСИЦ с ЕИК ***.

В същият период , управител на дружеството-жалбоподател „И. И.“ АД с ЕИК *** била Н. А. – майка на Ц. Х.

Като постоянен адрес на Ц. Х. в Национална база данни "Население", считано от 10.06.1996 г бил посочен адрес в с. Б., Столична община, район П., ул. "С. С." № *.

От 06.11.2000 г., същият адрес бил вписан и като постоянен на Н. А.

На посочения административен адрес се намира УПИ ***, в който са ситуирани два самостоятелни обекта, както следва: сграда с идентификатор *** с функционално предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, брой етажи: 2 и със застроена площ от 59 кв. м. и сграда с идентификатор *** с функционално предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, брой етажи: 1 и със застроена площ от 87 кв. м., съгласно заповед за одобрение на КККР № РД - 18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК.

На 10.12.2020г. в КФН било получено писмо вх. № 09-6-161/10.12.2020 г. от Централен депозитар АД относно сключени сделки от „И. И.“ АД с ЕИК *** с акции от капитала на "И. П. Д." АДСИЦ с ЕИК *** за периода от 01.01.2020 г. до 08.12.2020 г.

От приложената към писмото справка се установило, че „И. И.“ АД с ЕИК *** е сключило шестнадесет сделки с емисия акции с ISIN *** от капитала на емитента "И. П. Д." АДСИЦ с ЕИК ***.

След получаване на информацията от Централен депозитар АД от КФН било изпратено писмо изх. № 09-6-161/14.12.2020 г. до представляващия "И. П. Д." АДСИЦ с искане за предоставяне на информация относно уведомления по чл. 19 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014, които "И. П. Д." АДСИЦ е получило от „И. И.“ АД с ЕИК *** за периода от 01.01.2020 г. до датата на получаване на искането.

В КФН бил получен отговор вх. № 09-6-161-16/17.12.2020 г., че в "И. П. Д." АДСИЦ не са постъпвали уведомления по 19 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014 от „И. И.“ АД за времето от 01.01.2020 г. до 14.12.2020 г., както и че дружеството няма информация „И. И.“ АД с ЕИК *** да представлява "тясно свързано лице" по см. на 19 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014 вр. чл. 3 параграф 1, т. 26 от Регламента.

При тези данни св. С.П. - младши експерт в отдел "Надзор на инвестиционни посредници, пазари на финансови инструменти и разследване на пазарни злоупотреби", дирекция "Надзор на инвестиционната дейност", управление "Надзор на инвестиционната 2 дейност" на КФН, приел, че „И. И.“ АД с ЕИК *** е юридическо лице, тясно свързано с лице, което изпълнява ръководни функции в "И. П. Д." АДСИЦ съгласно чл. 3 параграф 1, т.

26 б. "г" вр. б. "в" вр. чл. 25 б. "а" от Регламент (ЕС) № 596/2014, тъй като управителят на „И. И.“ АД с ЕИК *** Н. А. е майка на Ц. Х., която от своя страна била член на Съвета на директорите на "И. П. Д." АДСИЦ, а двете живеели на един и същи административен адрес в периода, когато били сключени процесните шестнадесет сделки с емисията акции с ISIN *** от капитала на емитента "И. П. Д." АДСИЦ.

Тъй като А. и Х. имали регистрирани един и същи постоянен и настоящ адрес, св. П. приел, че двете живеят в едно домакинство по см. на чл. 3 параграф 1, т. 26 б. "в" от Регламент (ЕС) № 596/2014.

Според контролния орган за „И. И.“ АД като тясно свързано юридическо лице с лице, изпълняващо ръководни функции в емитента, е възникнало задължението по чл. 19 § 1, ал. 1 б. "а" от Регламент (ЕС) № 596/2014 да уведоми емитента "И. П. Д." АДСИЦ за всяка сделка, извършена за собствена сметка и свързана с акции на този емитент след достигане на прага от 5000 евро по чл. 19 § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 в рамките на една календарна година.

Предвид стойността на сделките със сключването на сделка с №

20O26INCMINCM001 от 26.10.2020 г. за продажба на 1003578 акции на единична цена от 1 лев на обща стойност 1 003 578, 00 лева е преминат прага от 5000 евро /с левова равностойност съгласно фиксирания курс на БНБ 9 779, 15 лева/, поради което „И. И.“ АД следвало да уведоми емитента "И. П. Д." АДСИЦ за тази сделка, както и за следващите петнадесет сделки от 17 и 24.11.2020г, като уведомлението следвало да се подаде във формата, предвидена в Приложението на Регламент за изпълнение 2016/523 на Комисията от 10.03.2016 г. и да има съдържанието по чл. 19 § 6 от Регламент (ЕС) № 596/2014.

Уведомяването следвало да се извърши в срок от три работни дни след датата на всяка от сделките съгласно чл. 19 § 1 от Регламент № 596/2014, т. е. до 28.10.2020 г.

При така установеното на 20.01.2020 г. в присъствието на представляващия „И. И.“ АД - Н. А. и на двама свидетели, св. П. съставил АУАН № Р-06-47/20.01.2020 г. за шестнадесет нарушения на чл. 19 § 1, ал. 1 в частта "тясно свързани с тях лица уведомяват емитента" б. "а" вр. чл. 19 § 1, ал. 2 и чл. 19 § 1, ал. 3 вр. чл. 19 § 8 от Регламент № 596/2014, като първото нарушение е извършено на 30.10.2020 г., второто и третото нарушения са извършени на 21.11.2020г , а останалите тринадесет на 28.11.2020г.

След като приел , подадените във връзка АУАН възражения за неоснователни на 12.07.2021г. , АНО - зам.председател на КФН издал Наказателно постановление N Р-10-567 от 12.07.2021г., с което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, шестнадесет имуществени санкции в размер от по 1000 за шестнадесет нарушения на чл. 19, параграф 1, ал. 1 в частта“тясно свързани с тях лица уведомяват емитента“, б.“а“, вр. ал. 2 и ал. 3 и параграф 8 от Регламент № 596/2014 ЕС.

3

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на св.П., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът изцяло кредитира приобщените по делото доказателства, доколкото същите са единопосочни, безпротиворечиви и последователни, като не се установиха основания за дискредитиране на кое да е от тях.

Съдът кредитира показанията на св. П., като последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи на писмените доказателства.

В тази връзка е нужно да се посочи , че липсва спор по отношение на изложената в НП фактическата обстановка.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на АУАН и обжалваното наказателно постановление , съдът установи, че са издадени от компетентни административни органи, разполагащи с материална и териториална компетентност (чл. 24, ал. 1 ЗПМПЗФИ).

АУАН и НП са съставени при спазване на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.

При съставяне на акта за установяване на нарушението не са били нарушени процесуалните правила.

Актът е съставен в присъствие на представляващ дружеството - жалбоподател и в присъствието на двама свидетели съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН.

На следващо място, както актът за установяване на нарушението, така и наказателното постановление, имат съдържанието по чл. 42 ЗАНН и по чл. 57 ЗАНН, като и в двата документа и то при пълна идентичност са описани нарушенията, обстоятелствата по извършването им и са посочени нарушените законови разпоредби.

В наказателното постановление наказващият орган е изложил и съображенията си по наведените от жалбоподателя срещу АУАН възражения.

Независимо от изложеното , съдът констатира неправилно приложение материалния закон.

По делото е установено, че Н. А. и Ц. Х. са роднини, който факт не е спорен между страните.

Оспорва се обаче констатацията на контролния и наказващия орган , че двете живеят в едно домакинство, кавото е изискването на чл. 3 параграф 1, т. 26 б. "в" от Регламент (ЕС) № 596/2014.

Съгласно посочената разпоредба, тясно свързани лица са роднини, които живея в същото домакинство в продължение поне на една година към датата на съответната сделка.

Изрично е въведено изискването лицата да живеят в едно домакинство, а не да са регистрирани на един и същ адрес.

В случая и актосъставителят, и наказващият орган необосновано са приели, че А. и 4

Х. живеят в едно и също домакинство, като са тълкували разширително разпоредбата на чл.

3 параграф 1, т. 26 б. "в" от Регламент (ЕС) № 596/2014, слагайки знак на равенство между ''едно домакинство'' и един ''административен адрес''.

С оглед обстоятелството, че Регламент (ЕС) № 596/2014 не съдържа легална дефиниция на понятието "домакинство", съдът се позова на дефинициите, съдържащи се в националното право.

За да приеме за неоснователен довода /наведен още с възражението срещу АУАН/ че лицата не живеят в едно домакинство предвид дефиницията за "домакинство" в § 2, т. 7 от ДР на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. и дефиницията за "жилище" в § 5, т. 30 от ДР на Закона за устройството на територията, наказващият орган е посочил, че същите са част от националната право и не следва да бъдат съотнасяни към обществени отношения, регулирани с акт на Европейския парламент и на Съвета, което следва да е еднакво без оглед на специфики, наложени от националното законодателство. Аргументите на наказващия орган не могат да бъдат споделени. Следва да се посочи, че разпоредбите на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. се прилагат при спазване изискванията на актовете за изпълнение, приети от Европейската комисия по Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването на населението и жилищния фонд /§ 3, ал. 2 от ДР на закона/. В Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/543 на Комисията от 22 март 2017 година за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно преброяването на населението и жилищния фонд по отношение на техническите спецификации на темите и на техните разбивки е посочено, че за идентифицирането на частните домакинства държавите-членки прилагат концепцията за "водене на домакинство", а ако това не е възможно — концепцията "едно жилище — едно домакинство". Според "концепцията за водене на домакинство" многочленно домакинство е група от две или повече лица, които съвместно обитават цялото пространство от дадена жилищна единица и обединяват усилията си за осигуряване на храна и други средства от първа необходимост. Според концепцията "едно жилище — едно домакинство" за членове на едно и също домакинство се считат всички лица, обитаващи дадена жилищна единица, от което следва че в дадена обитавана жилищна единица има само едно домакинство.