Решение № 5739 от 09.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5739 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100509078 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20042231 от 15.06.2022 г., по гр.д. № 11162/2021 г. по описа на СРС, 169-ти състав, е признато за установено по предявен от Г. В. В. срещу „ОТП Ф.Б.” ЕАД, иск с правно основание чл.439 ГПК, че Г. В. В. не дължи на „ОТП Ф.Б.” ЕАД следните суми:

14036,88 лв. главница, ведно със законната лихва от 18.05.2013 г.; 1530,63 лв. договорна лихва за периода 10.07.2012 г. до 17.05.2013 г., санкционираща лихва за периода 17.07.2012 г. до 17.05.2013 г. в размер на 604,50 лв., такси в размер на 60 лв. и 424,64 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от дата 31.05.2013 г. по гр. д. №21816/201 Зг. по описа на СРС, 28 състав.

С решението районният съд е разпределил отговорността за разноски, като с оглед изхода на делото я е възложил в тежест на ответника.

Недоволен от така постановеното решение е ответникът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба. Твърди, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 21.08.2013 г.. Позовава се на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, като поддържа, че приложимата в случая давност е 5-годишна. Посочва, че неправилно районният съд не е приел, че до 26.06.2015 г., когато е поставено Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е спряла да тече по време на образуваното изпълнително производство съгласно постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г.. Не било взето предвид и спирането на погасителната давност с приемането на ЗМДИП. Твърди, че давността е била прекъсвана с налагане на запор на трудово възнаграждение на 14.07.2013 г. и с молби от 02.12.2016 г. и 07.11.2018 г., с който длъжникът е признал вземането и давността се считала за прекъсната на осн. чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Оспорва изводите на районния съд, че молбата от 11.01.2017 г. не е прекъснала погасителната давност, позовавайки се на практика на ВКС. Поддържа, че погасителната давност не е изтекла, поради което моли решението на районния съд да бъде 1 отменено, а исковата претенция отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца чрез адв. Г.. Оспорва доводите изложени във въззивната жалба. Поддържа, че решението на районния съд е правилно, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо. В процесния случай изпълнителното производство е прекратено към дата на депозиране на исковата молба на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След прекратяване на изпълнителното производство изпълнителният лист е върнат на взискателя видно от отбелязванията на гърба на молба с вх. № 8866 от 16.11.2020 г. /л.84 от изпълнителното дело/. С оглед основанието, на което е прекратено изпълнителното производство, се налага изводът, че вземането на кредитора не е удовлетворено, поради което същият въз основа на изпълнителния лист разполага с възможността за образуване на ново изпълнително дело, респективно за принудително удовлетворяване. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитира, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/. По изложените съображения въззивният съд намира предявеният иск за допустим, респективно развилото се производство и постановеното по него решение за допустими.

По отношение правилността въззивният съд намира следното:

Предмет на делото е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се оспорват вземания по изпълнително основание. Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ищецът и въззиваем в настоящото производство твърди, че не дължи на ответника и въззивник „ОТП Ф.Б.” ЕАД, сумата от 14036,88 лв. главница, ведно със законната лихва от 18.05.2013 г., 1530,63 лв. договорна лихва за периода 10.07.2012 г. до 17.05.2013 г., санкционираща лихва за периода 17.07.2012 г. до 17.05.2013 г. в размер на 604.50 лв., такси в размер на 60 лв. и 424,64 лв. разноски по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 31.05.2013 г. по гр. д. №21816/2013г. по описа на СРС, 28 с-в и е било образувано изп. д. № 1288/13 при ЧСИ М.М., с рег. № 786, район на действие Софийски градски съд. В исковата молба са изложени твърдения, че изпълнителното производство е прекратено ex lege на 14.07.2015 г., като последното валидно изпълнително действие е било осъществено на 14.07.2013 г.. Твърди, че давността е започнала да тече на 14.07.2013 г. и е изтекла на 14.07.2018 г..

Ответникът и въззивник в отговора на исковата молба твърди, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 21.08.2013 г., от която дата погасителната давност е спряла да тече – по време на образуваното изпълнително дело съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. до приемането на ТР № 2 по т.д. № 3 от 2012 г. на 26.06.2015 г., както и с приемането на 2

Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г.; както и е била прекъсвана – на 14.07.2013 г. с наложен запор върху трудово възнаграждение; с молби от 02.12.2016 г., 20.01.2017 г. и 07.11.2018 г. на длъжника, обективиращи признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Поддържа, че приложима е 5-годишната погасителна давност.

От приетото по делото копие на изпълнително производство № № 1288/2013 по описа на ЧСИ М.М., per. № 786 в регистъра на Камарата на ЧСИ е район на действие – СГС, се установява следното:

Изпълнителното производство е образувано на 17.06.2013 г. по молба на „Банка ДСК” ЕАД за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесния изпълнителен лист от дата 31.05.2013 г. по гр. д. №21816/2013г. по описа на СРС, 28 с-в срещу Г. В. и Е.Д. като солидарни длъжници за следните суми: 14036,88 лв. главница, ведно със законната лихва от 18.05.2013 г.; 1530,63 лв. договорна лихва за периода 10.07.2012 г. до 17.05.2013 г., санкционираща лихва за периода 17.07.2012 г. до 17.05.2013 г. в размер на 604,50 лв., такси в размер на 60 лв. и 424,64 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от дата 31.05.2013 г. по гр. д. №21816/201 Зг. по описа на СРС, 28 с-в..

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на осн. чл. 18 ЗЧСИ извършването на изпълнителни действия.

С молбата за образуване на изпълнителното производство към изпълнителния лист е представена Заповед за изпълнение от 31.05.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 21816/2013 г. по описа на СРС, 28-ми състав, с която е разпоредено на длъжниците Г. В. и Е.Д. като солидарни длъжници да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 14036,88 лв. главница, ведно със законната лихва от 18.05.2013 г.; 1530,63 лв. договорна лихва за периода 10.07.2012 г. до 17.05.2013 г., санкционираща лихва за периода 17.07.2012 г. до 17.05.2013 г. в размер на 604,50 лв., такси в размер на 60 лв. и 424,64 лв. разноски. В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2011 г. и Договор за поръчителство от 29.06.2011 г. и извлечение от сметките към договора към 17.05.2013 г.. На осн. чл. 418, ал. 1 ГПК е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед.

С Разпореждане за образуване на изпълнително производство от 17.06.2013 г. е постановено налагане на запори върху трудови възнаграждения на длъжниците.

На въззиваемия Г. В. на 07.08.2013 г., лично, е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от подлежащия на принудително изпълнение акт.

На 24.07.2013 г. на работодателя на въззиваеммия Г. В. – „Професионален футболен клуб ЦСК“ ЕАД, е връчено запорно съобщение с изх. № 13065/14.07.2013 г., с което се налага запор на трудовото възнаграждение.

С молба с вх. № 9967 от 01.09.2015 г. „ОТП Факторин България“ ЕАД е отправил искане към частния съдебен изпълнител за конституиране като взискател по дело поради прехвърляне вземането на „Банка ДСК“ ЕАД в полза на „ОТП Факторин България“ ЕАД.

Към молбата е приложен договор за покупко-продажба на вземания, ведно с Приложение № 1 с описание на вземанията, предмет на договора, в което фигурира вземането на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Г. В., за което е издаден изпълнителен лист от дата 31.05.2013 г. по гр. д.

№21816/201 Зг. по описа на СРС, 28 с-в.

На 11.01.2017 г. с вх. № 989 е депозирана молба от „ОТП Факторин България“ ЕАД, с която е поискано налагане на запор върху трудово възнаграждение на Г. В., получавано от работодателя „Професионален футболен клуб ЦСК“ ЕАД.

На 20.01.2017 г. с вх. № 1479 по изпълнителното дело е депозирана молба от Г. В., с която отправя искане за прекратяване на принудителните действия, като се задължава ежемесечно да внася по 300 лева от 20 до 30 число на месеца до окончателното 3 издължаване.

Запорът върху трудово възнаграждение на Г. В., получавано от работодателя „Професионален футболен клуб ЦСК“ ЕАД, е вдигнат със съобщение за вдигане на запор с изх. № 1441 от 20.01.2017 г. връчено на работодателя „Професионален футболен клуб ЦСК“ ЕАД на 23.01.2017 г. чрез Г. В. със задължение да предаде на работодателя.

На гърба на изпълнителния лист са отбелязани следните постъпления на суми по изпълнителното дело: 06.06.2014 г. - 160 лева; 15.07.2014 г. - 100 лева, 14.08.2014 г. - 120 лева; 14.10.2014 г. - 128 лева; 20.11.2014 г. - 128 лева; 04.12.2014 г. - 110 лева; 22.01.2015 г. 120 лева; 20.02.2015 г. - 150 лева; 10.06.2018 г. - 108 лева; 17.07.2015 г. - 118 лева; 05.11.2015 г. - 256.08 лева; 26.11.2015 г. - 118 лева; 02.01.2016 г. -120 лева; 19.02.2016 г. - 120 лева;

10.11.2016 г. - 138,75 лева; 24.01.207 г. - 300 лева; 24.03.2017 – 300 лева; 22.06.2017 г. - 300 лева; 23.06.2017 г. - 300 лева и 25.10.2017 г. - 300 лева.

На 16.11.2020 г. с вх. № 8866 е постъпила молба от взискателя „ОТП Факторин България“ ЕАД с искане за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и връщане на изпълнителния лист.

На 16.11.2020 г. е прекратено изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

По делото е приета молба от 02.12.2016 г. от Г. В., в която е обективирано искане за сключване на извънсъдебно споразумение за заплащане на месечна вноска в размер на 500 лева без такса към частен съдебен изпълнител. Посочил е, че желае предоговаряне на условия по кредит № 32641723.

По делото е приета молба с вх. № 2076 по регистър на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД от 07.11.2018 г. от Г. В., с която предлага на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД да заплати сумата от 14036,88 лева (главница) по делото № 1288/2013 г., като останалата част от дълга да бъде опростена. По другите два кредита, по които е поръчител- № 1183/2013 г. и № 1290/2013 г., предложил сумите да се търсят от кредитополучателите.

С оглед така установеното се налага правен извод, че в процесния случай изпълнителното основание е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. д. № 21816/2013г. по описа на СРС, 28-ми състав.