Решение № 3552 от 31.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3552 гр. Пловдив, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Д.а като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20225330106209 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, и чл. 188, т. 1 и т. 2 от КТ.

Ищецът П. Д. И., ЕГН: **********, от с. *******, обл. ******, ул. „******“ № ***, чрез пълномощника му адв. К. Г., със съдебен адрес: гр. ******, ул. ‚****** “ № ***, ет. ** е предявил срещу ответника „Деворекс“ ЕАД, ЕИК 202826557, със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, общ. Родопи, обл. Пловдив, местност „Чиирите“ 020Г, представлявано от изп. директор А. М. обективно съединени искове за отмяна на две заповеди на работодателя - Заповед № *********г., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „забележка“ и Заповед № *******г., с която на ищеца е наложено дисц. наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищецът твърди, че работи по безсрочно трудово правоотношение с ответника на длъжност „*********” в отдел „*******“ по тр. договор от *******г.

С писмо от *******г. на работодателя, чрез изп. директор М. от ищеца били поискани писмени обяснения за нарушения на тр. дисциплина, извършени на ******г. от ****до **** часа, изразяващи се в следното: „Посещение и престой на обекти, намиращи се извън обсега на местата за изпълнение на тр. задължения, със служебен автомобил „*****“ рег. № *****“. Ищецът дал писмени обяснения в рамките на деня, в които посочил, че на тази дата е провел няколко срещи извън пределите на дружеството с лица – потенциални клиенти с цел презентация, предоставяне на мостри и последваща сделка с крайни клиенти, като дейността е била свързана с тр. му задължения. Със Заповед № ******* г. на изп. директор на ответника на ищеца било наложено дисц. наказание „забележка“, като мотивите изцяло съвпадали с посоченото в писмото-искане за 1 обяснения.

С Писмо от *****г. от ищеца били поискани писмени обяснения за нарушения на тр. дисциплина, извършени на *****г. от **** до **** часа, изразяващи се в следното: „Посещение и престой на обекти, намиращи се извън обсега на местата за изпълнение на тр. задължения, със служебен автомобил „*****“ рег. № *********. Ищецът отново дал писмени обяснения в рамките на деня, в които посочил, че на тази дата е провел няколко срещи извън пределите на дружеството с лица – потенциални клиенти с цел презентация, предоставяне на мостри и последваща сделка с крайни клиенти, извършена е среща с настоящия клиент ***** и е договорена заявка на стойност 250 000 лева без ДДС, като дейността е била свързана с тр. му задължения. В подкрепа на твърденията си предоставил разпечатки от имейл кореспонденция. Със Заповед № ******г. на ищеца било наложено дисц. наказание „предупреждение за уволнение“, като мотивите отново се припокривали с текста на писмото-искане за даване на обяснения от **********г.

Твърди се и двете горепосочени заповеди да са незаконосъобразни.

Първо, оспорва се ищецът да е извършил описаните в тях нарушения на трудовата дисциплина.

Второ, твърди се заповедите да са от външна страна нередовни, а именно – немотивирани. Не било посочено как и при какви обстоятелства ищецът е извършил всяко от нарушенията, описани с обективните и субективни признаци на деянието. Не ставало ясно кое работодателят приема, че са места в обсега на изпълнение на трудовите задължения, за да стане ясно как точно ищецът е нарушил същите и се е отклонил от изпълнение на трудовите си функции.

Оспорва се да има фиксиран план – график за места за посвещение за деня, който ищецът трябва да следва. Твърди се, че ищецът не е нарушил задълженията си, описани в тр. договор и ДХ. за служителя не е станало ясно, поради липса на конкретика, какво точно е нарушил и за какво е ангажирана дисциплинарната му отговорност. цитира се съдебна практика на ВКС по реда на чл.

290 от ГПК досежно задължителните реквизити на заповедите за налагане на дисц. наказания, като се твърди в случая и двете заповеди да са немотивирани. Ето защо се моли същите само на това основание да бъдат отменени.

На следващо място се твърди наложеното на ищеца наказание и в двата случая да е несъразмерно тежко с извършеното, ако се приеме да има такова, нарушение. Твърди се ищецът да има чисто дисциплинарно минало и действията му и на двете дати да са довели до ползи за работодателя, а именно сключване на договор на значителна стойност в резултат на срещата от *******г. Отделно от това, не било отчетено и обстоятелството, че срещите с настоящи и потенциални клиенти са част от трудовите задължения на ищеца съгл. тр. договор и дл. му х-ка.

Нарушено било и правото на защита на ищеца в процедурата по чл. 193 от КТ, доколкото обясненията били искани общо, без липса на конкретика, без посочване за какво точно се искат обясненията, с оглед на което и без възможност ищецът да се защити пред работодателя.

Също така се твърди ищецът да е наказан два пъти за едно и също нарушение, което още към датата ******г. било извършено, като същият умишлено го разделил на две с цел налагане на две наказания за едно и също нарушение. С горното се обезсмислял дисциплиниращият ефект на налагане на наказанието, като се твърди същото да е наложено, от една страна, с цел тормоз над служителя, от друга, с цел дисциплинарното му уволнение, което с допълнителна молба се твърди да е станало факт след завеждане на настоящия иск. Липсвало посочване кога работодателят е открил всяко от нарушенията, което доказвало твърденията на ищеца,ч е същият нарочно издава 2

„каскадно“ заповеди за дисц. наказания с цел да ги степенува по тежест и да уволни ищеца. Ето защо се твърди превратно упражняване на дисциплинарната власт от работодателя с цел дисциплинарното уволнение на ищеца. Отново се цитира практика на ВКС досежно заобикалянето на закона, когато с допустими от закона средства се цели забранен резултат.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. Х. Д.. Със същия се взема становище за неоснователност на предявените искове.

Излагат се теоретични съждения за трудовата дисциплина, защитата правото на труд и правото на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност на своите работници и служители, когато те са извършили виновно нарушения на тр. дисциплина.

Излагат се съображения за целта на процедурата по чл. 193 от КТ, за това, че и в двата случая на ищеца са искани писмени обяснения за нарушенията, за които е наказан, и че той е дал такива. Ето защо се твърди правото му на защита да не е нарушено, а дисциплинарната процедура да е законосъобразно проведена. Твърди се ищецът много добре да е знаел какви нарушения е извършил, тъй като подробно бил описал пред дисциплинарно наказващия орган поведението си през съответния ден. Твърди се изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ да са спазени, тъй като бил посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

Твърдението за несъразмерна тежест на наложеното наказание също се счита за неоснователно. Първо на ищеца било наложено най-лекото по вид и степен наказание, а след това следващото, за следващо нарушение на тр. дисциплина, което наказание вече било наложено при повторно извършено нарушение и съответно били изискани обяснения за него.

Досежно твърденията на ищеца за наличие на злоупотреба с право, превратно упражняване на власт и тормоз от страна на работодателя спрямо ищеца, се цитира Закона за защита от дискриминация и дефинициите на тези понятия в него, сочи се, че нито едно от тези хипотези не е налице, напротив, работодателят при спазване на предвидените в закона защитни норми е наложил дисциплинарно наказание на свой работник/служител.

С оглед на горното се моли исковете да се отхвърлят.

В съдебно заседание всяка от страните – ищецът лично и чрез адв. Г., ответникът чрез изп. директор А. М. и пълномощниците си адв. Х. Д. и адв. П. П., поддържа становището си по спора и моли същото да се възприеме от съда.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъдат уважени предявените искове да бъдат отменени процесните две заповеди заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение” и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „забележка” като незаконосъобразни е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорените две заповеди са му наложени дисциплинарни наказания, както следва “предупреждение за уволнение” и „забележка”. Оттук насетне, за да се отхвърлят исковете, в тежест на ответника е да установи, че всяко от дисциплинарните наказания е законосъобразно наложено, а именно: че всяка една от заповедите е издадена от лице, носител на работодателската власт, респ. на дисциплинарната власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че 3 ищецът е извършил посоченото в съответната заповед нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена – че на ищеца са били искани обяснения във връзка с всяко от нарушенията преди налагане на съответното наказание, и че всяко от наказанията е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор № *********г., и длъжностна характеристика, се установява, че ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „********“ на пълно работно време, 8-дневна раб. седмица, 40 часа седмично и с ОМВ 1465 лева и ДТВ за ТСПО – 0,6 % за прослужена година.

Страните не спорят, че след завеждане на настоящото дело ТПО между страните вече е прекратено със заповед за дисциплинарно уволнение № ********г., чиято законосъобразност е предмет на отделно производство.

В конкретния случай и двете страни представят следните документи по дисц. преписка:

За първото дисц. наказание „забележка“ - искане за даване на обяснения, връчено на *******г. за нарушение на тр. дисциплина, извършено на *******г., за даване на такива до края на работния ден, обяснения от *******г. и заповед № ********г. за налагане на дисц. наказание „забележка“, връчена на ********г.;

За второто дисц. наказание „предупреждение за уволнение“ - искане за даване на обяснения, връчено на *******г. за нарушение на тр. дисциплина, извършено на ******г., за даване на такива до края на работния ден, обяснения от *******г. и заповед № ****** г. за налагане на дисц. наказание „предупреждение за уволнение“, връчена на ******** г.

С отговора са представени пътна книжка на лек автомобил, докладна записка с посочена дата ******г. за движение и престой на МПС с рег. № *******, изготвена от М. Р., придружена с разпечатка от Джипиес система, и докладна записка с посочена дата *******г. за движение и престой на МПС с рег. № *******, изготвена от М. Р., придружена с разпечатка от Джипиес система.

Допълнително са изслушани обясненията на страните – на ищеца И. и изп. директор на ответника М., по чл. 176 от ГПК, досежно искането на обяснения, връчването на оспорените заповеди и искането за обяснения към тях, както и обстоятелствата относно движението на процесното МПС, и показанията на свидетеля М. Р., изготвила разпечатките и докладните записки.

От горепосочените доказателства се установява, че на дата *******г. на ищеца И. е поискано обяснение за това, че на дата *********г. от ***** до ****** часа е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в следното – посещение и престой на обекти, намиращи се извън обсега на местата за изпълнение на трудовите задължения, със служебен автомобил ******** рег. № ******. Поискано е да се представят до края на работния ден. И. е представил такива от същата дата, в които е посочил, че на тази дата в този часови диапазон е провел няколко срещи извън пределите на фирмата с потенциални клиенти с цел презентиране, представяне на мостри и последваща сделка, и че е извършвал дейности в съответствие с трудовите му задължения. С оспорената заповед от същата дата, която носи подпис за работодател и печат от името на дружеството, и за която не се оспорва, че е издадена и подписана от изп. директор към този момент А. М. – Заповед № ********г. е посочено, че на осн. чл. 188 от КТ вр. с чл. 187, ал. 7 от КТ при спазване процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ се наказва със забележка П. И., търговски представител за това, че на ******г. е извършил посещение и престой на обекти, намиращи се 4 извън обсега на местата за изпълнение на трудовите задължения, със служебен автомобил ******** рег. № *******. Посочено е, че на ищеца са искани писмени обяснения от същата дата и той е дал такива. Заповедта е връчена на ищеца на *******г., на същия ден.