Решение № 973 от 15.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Бургас, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря ТЕОДОРА С. СЕВЕВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120201669 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. М. Б., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-0769-002944/07.10.2025 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката са наложени административни наказания глоба в размер на 1700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Р.

Ж***, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 11.08.2024 г., в 06:55 ч., в гр. Бургас, ПП – Е773, км. 491, до бензиностанция Р****, в посока от кв. Ветрен към КПП-1, автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта MultaRadar 00209D32D4F9, заснело движещ се в указаната посока, със скорост от 151 км/ч, лек автомобил М*** с рег. № ****. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 80 км/ч.

Въпросното нарушение е записано на файл „снимка 323“. Установено е, че заснетият лек автомобил е собственост на собственост на „М***** (л. 11), както и че наказуемата скорост следва да се счита на 146 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача) или с 66 км/ч над разрешената скорост.

Техническото средство, към датата на заснемане на нарушението, било годно и калибрирано, видно от приложените по делото писмени доказателства (л. 42, л. 27).

За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. На 27.03.2025 г. св. А. Д. А. попълнил декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал, че жалбоподателката Н. М. Б. е 1 управлявала автомобила на процесната дата и час.

На 22.04.2025 г. св. Н. А. съставил срещу жалбоподателката акт за нарушение по чл.

21 от ЗДвП, като приел, че нарушението е в условията на повторност, поради извършването му в едногодишен срок от наказването с ЕФ К № 7700202.

На 07.10.2025 г. АНО издал и процесното НП, като възприел фактическата обстановка, описана в акта. АНО е приел, че нарушението е извършено повторно, доколкото е в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 7700202. На основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 1700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

От представеното по делото писмо от сектор „Пътна полиция“ – Бургас (л. 54) се установява, че ЕФ К № 7700202 срещу Н. М. Б. е издаден от отдел Пътна полиция - СДВР и следва преписката да се изиска от там. От приложеното по делото писмо от отдел Пътна полиция - СДВР (л. 49) се установява, че в отдел Пътна полиция – СДВР няма получено доказателство (разписка) за връчване на ЕФ К № 7700202. От писмото на ТД на НАП София (л. 53) се установява, че глобата по ЕФ К № 7700202 е платена на 21.10.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото писмени и веществени доказателства и гласни доказателствени средства.

Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Настоящият състав цени писмените и веществени доказателства по делото, доколкото те са приобщени по предвидения ред, не са оспорени от страните и напълно хармонират с останалите материали. Показанията на свидетелите Н. А. (л. 56) и А.

А. (л. 66) са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните в преписката доказателства. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по делото снимка. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 26.03.2026 г., а жалбата е депозирана на 09.04.2026 г.), срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложената по преписката Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор към Сектор ПП ОД на МВР - Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено в 6-месечния срок.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично 2 заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка, системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, което към датата на заснемане на нарушението е било годно и калибрирано.

На следващо място, точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък е имало ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 80 км/ч., както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

По делото е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на въпросната дата и час. Доколкото представената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.

Всичко това кара съда да приеме, че нарушението е безспорно доказано.

Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателката. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая лекият автомобил е собственост на „М***** с управител А. Д. А., който е декларирал писмено, а и в хода на съдебното следствие зави лично пред съда, че именно жалбоподателката Н. М. Б. е управлявала процесния автомобил на въпросната дата и място, и правилно именно на нея е съставен АУАН и издадено НП. В хода на съдебното следствие не бяха ангажирани надлежни доказателства, които да изключват отговорността й, поради което съдът приема, че за извършеното с автомобила нарушение правилно е била санкционирана жалбоподателката.

Съдът намира обаче, че не е налице посоченото в НП квалифициращо обстоятелство „повторност“. АНО е приел, че е налице повторност, тъй като нарушението било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 7700202. Видно от приобщените по делото писма на МВР, по отношение на този електронен фиш няма доказателства за връчването му на жалбоподателката, както и не съществува разписка в масивите на МВР. От писмото на СДВР (л. 49) и от това на НАП (л. 53) се установява, че глобата по ЕФ серия К № 7700202 е била платена на 21.10.2024 г. след осъществен „Достъп чрез вътрешна оторизация с ПИК“, издаден на Н. Б. и използване на терминално устройство ПОС. С оглед на изложеното и предвид на това, че по делото не се установи на жалбоподателката да е връчван ЕФ серия К № 7700202 преди датата на настоящото нарушение, както и че датата на плащането на фиша (21.10.2024 г.) е след нарушението (11.08.2024 г.), то и не може да се ангажира отговорността й за повторност. Последното обстоятелство е част от обективната страна на състава на нарушението и за него санкционираното лице следва да има знание. В конкретния случай обаче няма доказателства жалбоподателката да е знаела за предишното й наказание и следователно няма как лицето да се третира като предходно санкционирано за 3 същото по вид нарушение и да бъде санкционирана по- тежко. Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл. 21 от ЗДвП е доказан по несъмнен начин, то съдът разполага с правомощие да приложи санкционната норма за основния състав на нарушението по чл.

182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Горното не води до пълна отмяна на издаденото НП, тъй като нарушителят е запознат с фактите на конкретното нарушение - касае се за управление на МПС с превишена скорост в населено място, и това обстоятелство налага преквалификация на нарушението. Изрично Тълкувателно решение № 8/2021 г. по т. д. 1/2020 г. на ВАС приема, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощието да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление (Решение № 511/31.03.2026 г. по КАНД № 77/2026 г. по описа на Административният съд - Ловеч).

В заключение деянието следва да се преквалифицира именно по разпоредбата на чл.

182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като в случая доколкото превишението е с 66 км/ч, глобата следва да е в размер на 850 лв. (434,60 евро), който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

Управлението на МПС е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.