Определение № 890 от 15.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 890 гр. Благоевград, 15.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Вили Дацов като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500728 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3877/15.04.2024 г., подадена от А.В.Г., ЛНЧ ***, гражданин на Федерална република Германия, род. на ******* г., родител на М.А.С..Р.В.Г., ЛНЧ **********, чрез адв. И. М., със съдебен адрес: гр. София, ул. „адрес“ № 1-3, ет. 1, против Определение № 379/27.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1014/2023 г. по описа на РС – Разлог, с което е прекратено производството по делото, поради прогласената некомпетентност на българският съд - Районен съд - Разлог да разгледа на основание чл. 18 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, искането с правно основание чл. 127б от СК, предявено от А.В.Г., ЛНЧ ***, гражданин на Федерална република Германия, роден на ******* г., притежаващ Удостоверение за продължително пребиваване № 488, издадено на 27.07.2021 г. от МВР - Благоевград, валидно до 26.07.2026 г., родител на М.А.С..Р.В.Г., ЛНЧ **********.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че актуалното местожителство на детето към образуване на делото е било в България и районния съд неправилно е възприел противното, като се е ограничил в анализа си по отношение на определяне на обичайното местопребиваване на детето единствено отчитайки броя дни, които то с било в страната (които не са и толкова малко), след това съвсем бланкетно споменава онлайн обучението на детето (нещо, което е доста обичайна практика и в българската образователна система) и стига до извода, че М.Г. няма обичайно пребиваване в България. Твърди, че дори и да 1 се приеме, че съдът следва да се произнесе по своята компетентност по отношение на обичайното местопребиваване на детето, в настоящия случай първоинстанционният съд, който е сезиран с искането по отношение на М.Г., трябва изрично да се произнесе дали е компетентен съгласно Регламент № 2019/1111, след като провери последователно различните основания, на които може да е компетентен нещо, което съдът не е извършил. При тази проверка съдът следва да определи обичайното местопребивааване на детето с оглед на висшия интерес на това дете, като прецени съвкупностга от специфичните за разглеждания случай фактически обстоятелства. Това задължение на съда отново не е изпълнено. В обжалваното определение съдът се е ограничил единствено да установи, че М.Г. няма пребиваване в България, но не и къде има пребиваване, както и че спорът не следва да бъде разглеждан от българските съдилища, но застрашавайки жизнените интереси на детето, не посочва кой е компетентния съд тази ситуация. Сочи се, че съгласно пар. 42 от Решение по дело С-523/07 националната юрисдикция следва да установи мястото на обичайното пребиваване на децата, както и че когато не може да бъде определено обичайно местопребиваване на детето, „компетентни са съдилищата на държавата членка, в която се намира детето”. Излагат се съображения относно неправилният извод за липса на приятели на детето в страната, за пребиваване на детето в малък интервал от време в страната, неправилна оценка на факта на обучение на детето, както и неразграничаване на „обичайно местопребиваване“ и „местоживеене“. Сочи се, че компетентен съд по смисъла на чл. 127б е този постоянния адрес на детето и тогава именно РС – Разлог е бил такъв и доколкото намира, че производството не е част от въпросите, свързани с родителската отговорност. Моли се въззивният съд да отмени Определение № 379/27.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1014/2023 г., по описа на Районен съд – Разлог, с което съдът е отменил определението си за даване ход на устните състезания, възобновил производството по делото, прогласил, че българският съд - Районен съд - Разлог не е компетентен да разгледа на основание чл. 18 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, иска с правно основание чл. 127б от СК и прекратил производството по делото, като незаконосъобразно и неправилно и като постановено в противоречие с процесуалните правила. Моли се въззивният съд да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, прави се искане за изпращане на преюдициално запитване на основание чл.

628 вр. чл. 629, ал. 3 ГПК до СЕС по посочени в жалбата въпроси, съответно да бъде спряно настоящото производство до произнасянето на СЕС и да бъдат наложени на основание чл. 632 от ГПК, във връзка с чл.127б, ал. 4 от СК, обезпечигелни мерки, докато производството по делото е спряно, като съдът уведоми органите за граничен контрол при Министерството на вътрешните работи за образуваното производство и като им укаже, че М.Г. няма право да напуска територията на Република България до приключване на 2 производството по делото. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК , не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата (жалбата е връчена чрез ССЕВ).

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството пред РС – Разлог е образувано по молба с правно основание 127б от СК, депозирана от А.В.Г., ЛНЧ ***, гражданин на Федерална република Германия, роден на ******* г., притежаващ Удостоверение за продължително пребиваване № 488, издадено на 27.07.2021 г. от МВР - Благоевград, валидно до 26.07.2026 г., родител на М.А.С..Р.В.Г., ЛНЧ **********, притежаващ, разрешение за продължително пребиваване № 800096729, издадено на 12.08.2021 г. от МВР – Благоевград, валидно до 26.07.2026 г., чрез адв. И. М. М., със съдебен адрес: гр. София, ул. „адрес“ №53, ет. 3 срещу Д.М. (D.M.), гражданин на Федерална република Германия, родена на *** г. в Германия, притежаваща национален паспорт тип Р, №C4VN3GRMY, издаден на 11.01.2023 г., валиден до 10.01.2033 г., с адрес: 29 ***, XWK 2543, ***, Malta, Europe с искане съдът да постанови решение, съгласно което да наложи забрана за напускане на страната на детето М.А.С..Р.В.Г., ЛНЧ **********, включително придружавана с майка си до отпадане на риска чрез постановяване на решение по гр. дело № 605/2023 г. по описа на РС – Разлог или за друг срок, който съдът счете за подходящ.

Отговор на молбата е подаден в срок от ответницата, която излага обстоятелства за неспазване на уговорения между двамата родители режим на грижи за малолетното детето и задържане на същото от бащата без съгласието на майката. В отговора е направено и искане Районен съд - Разлог да разпореди детето да напуска страната, придружено от неговата майка Д.М., за да може да продължи обучението си в Малта.

С определение № 803/27.11.2023 г., съдът е разрешил на малолетната М.А.С.Р.В.Г. да напуска пределите на Република България неограничено до влизане в сила на съдебен акт по гр. дело 1014/2023г. по описа на РС – Разлог, което разпореждане е влязло в сила след потвърждаването му от ОС – Благоевград с определение № 68 от 19.01.2024г., постановено по в.ч.гр.дело № 31/2024г.

Пред първата инстанция са изискани справки от органите на Дирекция „Гранична Полиция“ към МВР, от които е видно, че детето М.Г. е пребивавала на територията на страната ни в следните интервали от време - от 16.06.2021 г. до 30.07.2021г., от 10.09.2021 г. до 25.10.2021 г., от 19.01.2022 г. до 30.03.2022 г., от 22.06.2022 г. до 29.08.2022 г., от 04.06.2023 г. до 08.10.2023 г. и считано от 3

08.10.2023 год. поради принудително юридическо задържане (по реда на чл.

127б от СК) детето е останало в Република България. Съответно след влизане в сила на определение № 803/27.11.2023 г., с което съдът е разрешил на малолетната М.А.С.Р.В.Г. да напуска пределите на Република България неограничено до влизане в сила на съдебен акт по гр. дело 1014/2023г. по описа на РС – Разлог, то е напуснало страната с майка си от Летище София в посока Германия на 27.01.2024г.

Събрани са писмени и гласни доказателства по делото, изслушано е и детето М.Г., при което изслушване детето е заявило, че е живяло основно в Малта, като е пътувало с баща си и с майка си в различни страни - членки на ЕС и трети държави, не посещава общообразователно училище, а се обучава чрез онлайн платформи, не знае български език, има двама приятели в Банско, няма приятели, които да са й връстници, родителите й са германски граждани, тя заявява, че желае да живее в Германия при баба й и дядо й по майчина линия.

Към частната жалба не са представени нови доказателства.

Съобразно тайната практика на ВКС – Определение № 6/07.01.2013 г., по гр. д. № 636/2012 г. на ВКС, 3-то ГО; Определение № 184/11.04.2017 г. по гр. д. № 351/2017 г. на ВКС, 4-то ГО; Решение № 552/06.03.2013 г., по гр. д. № 1671/2011 г. на ВКС, 4-то ГО; и други – меродавни за компетентността на българския съд в производства, касаещи родителски права и лични отношения между родители и деца, са актуалното местоживеене, респективно обичайното местопребиваване на детето, към подаване на исковата молба. Тъй като в тези случаи подсъдността е изцяло в интерес на детето, но не то, а другият родител е ответник по делото и затова за местната подсъдност, респ. за компетентността на българския съд, се следи служебно. Когато детето пребивава на територията на друга държава-членка на ЕС към подаване на исковата молба, освен вътрешноправната уредба следва да бъде зачетена, и то с приоритет, уредбата в общностното право на ЕС. В настоящия случай няма спор, че към подаване на исковата молба, детето, което не е български гражданин, се е намирало на територията на Република България, поради което основният спорен въпрос пред въззивния съд – относно компетентността на българския съд по настоящото дело следва да се реши съобразно общностното право на ЕС.

Съгласно уредената в раздел 2, чл. 7, пар. 1 от регламента „обща компетентност“ - съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност на дете, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезиране на съда. А в чл. 9 от Регламента е предвидена специална компетентност при неправомерно отвеждане или задържане на детето, а именно на съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, докато детето не придобие обичайно местопребиваване в другата държава.

4

Следователно е несъмнено ясно, че в съответствие с посочената регламентация решаващо по въпроса относно компетентния съд на държава членка е обичайното местопребиваване на детето към образуване на делото.

Няма отлика по въпроса и с разяснената по-горе вътрешноправна уредба.

Отново в съответствие с нея и практиката на съдилищата по нея е и изричната норма на чл. 18 от Регламента „проверка на подсъдността“, че сезираният съд е длъжен да „обяви служебно“, ако прецени, че не е компетентен по спора, тоест тази подсъдност се преценява служебно, а не само по възражение на страна в процеса.

В своята съдебна практика Съдът на ЕС многократно се е произнасял за съдържанието на понятието „обичайно местопребиваване на дете“. Съобразно концептуално приетото в Решение от 22.12.2010 г. по дело №С-497/2010 г. на СЕС, под „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл. 8 и 10 от Регламент 2201/2003 на Съвета (аналогични с цитираните текстове на новия Регламент 2019/1111 на Съвета), трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.