Решение № 15 от 21.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Ловеч, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора С. Ив. И. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20254300100617 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Г. Т. против Районен съд Плевен, с която е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв.

От ищеца се посочва, че по повод подадена от него искова молба е образувано гражданско дело № 4992/2024 г. на РС Плевен, че същото е приключило в съответните срокове, установени в констативен протокол изх.

№ РС-25-159/98.05.2025 г. на ИВСС, че според констатациите в същия протокол от ответника е нарушен принципа на разумна продължителност на производството и че от това К. Г. Т. е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието.

От ищеца е изведено искане за присъждане на обезщетение за преживените от него неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок (гр.д. № 4992/2024 г. на РС Плевен), в размер на сумата от 27 000 лв.

Възраженията на ответника РС Плевен са за неоснователност на иска (правоизключващо) и се основава на оспорвания и доводи за липса на поддържаното от ищеца нарушение на принципа на разумна продължителност на производството и за липса на твърдените от него неимуществени вреди, както и правонамаляващи възражения, основани на оспорвания на обстоятелствата, с които се свързва претендирания размер на обезщетението.

Ищецът не взема участие по делото – лично или чрез процесуален представител по пълномощие.

От РС Плевен също не се ангажира процесуален представител в 1 откритото съдебно заседание.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч дава становище за неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на заявеното от ищеца основание за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на РС Плевен, поставяйки акцент върху ритмичното развитие на съдебното производство и върху недоказаност на твърдените неимуществени вреди.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.08.2024 г. е образувано гр.д. № 4992/2024 г. по описа на Районен съд Плевен по подадена от К. Г. Т. искова молба против Районен съд Елена, с която е предявен иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 900 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди. В същия ден делото е разпределено на конкретен съдия-докладчик. С разпореждане от 02.09.2024 г. на новия съдия докладчик исковата молба е оставена без движение с указания към ищеца за внасяне на държавна такса, а с разпореждане от 10.10.2024 г. съдът разпоредил съобщението да се връчи на посочения от ищеца електронен адрес. След представяне на доказателства за внесена държавна такса, с разпореждане от 11.10.2024 г. съдът е разпоредил на ответника да се изпрати препис от исковата молба и е указал процесуалните възможности в съдебното производство. Разпореждането е връчено на ответника на 15.10.2024 г. След постъпване на писмен отговор от ответника (на 14.11.2024 г.), с определение № 4834/19.11.2024 г., съдът обявил проекта си за доклад на делото, произнесъл се по направените доказателствени искания (уважавайки част от тях) и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.01.2025 г., за което разпоредил призоваване на страните. С молба (вх. № 296/07.01.2025 г. на РС Плевен) К. Г. Т. е поискал събиране на доказателства, както и отлагане на делото, поради ангажименти пред други съдилища. В проведеното на 07.01.2025 г. открито заседание по делото, след даване на ход на делото, съдът събрал допуснатите доказателства, след което дал ход на устните състезания, а след приключване на устните състезания, счел делото за изяснено и обявил, че ще се произнесе с решение. С решение № 96/22.01.2025 г., по гр.д. № 4992/2024 г., съдът отхвърлил като неоснователен предявения от К. Г. Т. против РС Елена иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 900 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди. Решението е обжалвано с въззивна жалба от К. Г. Т., подадена на 22.01.2025 г. до Окръжен съд Плевен. С разпореждане № 1083/23.02.2025 г., по гр.д. № 4992/2024 г. на РС Плевен, жалбата е оставена без движение, като на въззивника са дадени указания за внасяне на държавна такса. Поради неизпълнение на дадените указания, с разпореждане № 2384/19.02.2025 г., по гр.д. № 4992/2024 г. на РС Плевен, съдът е върнал въззивната жалба.

Разпореждането за връщане не е обжалвано в указания от съда срок.

От показанията на свидетелите М. С. Н. и Д. С. Д., се установява, че същите знаят ищеца като човек от гр. Е., като св. Д. (служител в ТО – Елена към РП - В. Търново) го познава и като адвокат, а св. Н. и като съсед на нейната майка (майката на свидетелката живее на първи етаж, а ищецът на втори от съответната жилищна сграда). От показанията на свидетелите се установява, че същите нямат никакви отношения с ищеца, че нямат представа неговия личен живот, нито за какви обстоятелства са призовани да свидетелстват по настоящето дело. От показанията на св. Н. се установява, че 2 рядко се срещала с ищеца, че повече от година не е разговаряла с него и че няма представа за воденото от него дело. От показанията се установява, че свидетелите са призовавани и по други дела, образувани по искови молби от К. Г. Т., по които също са посочени от ищеца, че и по тези дела нямат представя за какви обстоятелства трябвало да свидетелстват.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният от К. Г. Т. против Районен съд Плевен иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 27 000 лв., е неоснователен.

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС (чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ). Претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е свързана с установяване, че в съответната процедура с неразумна продължителност ищецът е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС – че той участва в нея за определяне на неговите граждански права и задължения или поради наличието на каквото и да е обвинение срещу него. В случая К. Г. Т. е бил ищец в съдебно производство относно негови граждански права, започнало и приключило с решение по гр. д. № 4992/2024 г. на РС Плевен. В този смисъл същият е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които се преценява дали са налице вреди от забавяне на съдебно производство са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. Преценката дали е спазен разумният срок се прави след като се установи продължителността на релевантния изследван период.

Разумността на срока се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството.

В случая релевираната от ищеца продължителност на гражданското съдопроизводство от започването му на 30.08.2024 г. (с образуване на гр.д. № 4992/2024 г. на РС Плевен) до 22.01.2025 г. (обявяване на съдебното решение по делото) се свежда до почти пет месеца. Действията на съда в този срок, вкл. и след обявяването на съдебния акт по същество до изпращането по компетентност на подадената против него въззивна жалба, са своевременни и не разкриват отклонение от установените процесуални срокове. С бързина и ритмичност са извършени и процесуалните действия от съда – от оставянето на исковата молба без движение и последяващата й размяна с насрещната страна, до насрочване на делото в открито съдебно заседание, в което е обявено за решаване. Обявяването на решението е едномесечния срок по чл.

235, ал. 5 ГПК. Процесуалните действия на съда след обявяване на решението също се характеризират с бързина и своевременност, доколкото след постъпване на въззивната жалба, съдът е дал указания за отстраняване нередовността на въззивната жалба, след което я върнал, непосредствено след изтичане на срока за извършване от въззивника на указаното му процесуално действие. В този смисъл производството по делото от започването му на 3

30.08.2024 г. (с образуване на гр.д. № 4992/2024 г. на РС Плевен) до приключването му на 22.01.2025 г. (обявяване на съдебното решение по делото) се характеризира с разумна продължителност, при постигнат от съда баланс между интересите на ищеца за възможно най-бързо получаване на решение, от една страна, и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството, от друга.

С оглед извода за разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, безпредметно е да се излагат съображения за наличие на останалите предпоставки по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ относно наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда. За пълнота следва да се маркира, че от събраните по делото показания чрез разпита на свидетелите, поискани от ищеца, не се установяват както означените в исковата молба неимуществени вреди (душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието), така и липсата на представа у свидетелите за предмета на водените от ищеца дела и за неговите преживявания по повод динамиката и изхода на тези дела.

Поради неосъществяване на фактическия състав по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, предявеният на това основание иск против държавата (в лицето на РС Плевен) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2б ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** против Районен съд Плевен за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв. от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на исково производство по гр.д. № 4992/2024 г. на РС Плевен (приключило с обявяване на съдебно решение № 96/22.01.2025 г.)

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Ловеч, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора С. Ив. И. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20254300100617 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Г. Т. против Районен съд Плевен, с която е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв.

От ищеца се посочва, че по повод подадена от него искова молба е образувано гражданско дело № 4992/2024 г. на РС Плевен, че същото е приключило в съответните срокове, установени в констативен протокол изх.

№ РС-25-159/98.05.2025 г. на ИВСС, че според констатациите в същия протокол от ответника е нарушен принципа на разумна продължителност на производството и че от това К. Г. Т. е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието.

От ищеца е изведено искане за присъждане на обезщетение за преживените от него неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок (гр.д. № 4992/2024 г. на РС Плевен), в размер на сумата от 27 000 лв.