Определение № 1269 от 18.08.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1269 гр. Шумен, 18.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Р. Йорданова-Момова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500427 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 5112/01.07.2025 г. /датно пощенско клеймо – 30.06.2025 г./ при НПРС, депозирана от „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. ..., представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С. С., против разпореждане № 1367/24.06.2025 г. по ч.гр.д. № 781/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Р. А. Р. за плащане на следните суми: 95,43 лв., представляваща част от претендираната главница и разлика между претендираната и уважената част от същата в размер на 762,05 лв.; 56,34 лв. застраховка „Bank защита на кредита“; 79,96 лв. договорна лихва върху главницата, 5,25 лв. договорна лихва върху застраховката „Bank защита на кредита"; 91,55 лв. обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума; 6,02 лв. обезщетение за забава върху застраховката „Bank защита на кредита.

Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно. Изразява несъгласие с приложеното от съда тълкуване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като липсвала неяснота относно начина на формиране на ГПР. Процесният договор съответствал на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като била посочена и общо дължимата от потребителя сума. В договора липсвали неясноти, които да обуславят използването на предвидените в закона допускания при изчисляването на ГПР. Според нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, преследваната от законодателя легитимна цел не била потребителят да изчислява сам ГПР, а да бъде надлежно информиран посредством цифровото му посочване в договора. Националният закон, така и Директива 2008/48ЕО относно договорите за потребителски кредит не поставяли като изискване към съдържанието на договорите за потребителски кредит да има посочване на компонентите на ГПР. Вместо това разходите били нормативно определени в чл. 19, ал. 2 от ЗПК, респ. Приложение №1 към ЗПК и изводими от чл.

19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Договорът отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 510 от ЗПК. Съдържал и погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, с което бил спазен чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК.

1

Незадължителният характер на застраховката се обуславял от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не били предвидили каквито и да било последици в договора за кредит и в този смисъл била цитираната практика. Предвид въведената от законодателя цел на заповедното производство, допълнително исканите от съда предпоставки и съдържание не следвало да се разглеждат в това производство, а можело да се установят евентуално в исков процес. Подаденото заявление и извлечение от счетоводните книги имали всички необходими реквизити и законово съдържание, за да се направи преценка от страна на длъжника дали дължи заявените суми и да подаде или не възражение. Предвид изложеното, моли за отмяна на разпореждането и вместо това съдът да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и изпълнителен лист за всички отхвърлени от заповедния съд суми.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 781/2025 г. е образувано след изпращане по подсъдност на ч.гр.д. № 680/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали, въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.

417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Ти Би Ай банк“ ЕАД гр. ..., представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Й. Т. срещу Р. А. Р. с ЕГН **********.

Претендирало се плащане на следните вземания: за сума в размер на 913,82 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението – 16.05.2025 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 85,21 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2024 г. до 25.04.2025 г.; за сума в размер на 97 ,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 25.11.2024 г. до 25.04.2025 г.; за сумата 175,00 лв. – разноски, от които платена държавна такса в размер на 25,00 лв. и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника, страна по сключен между него и „Ти Би Ай банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № 4054253183/25.07.2024 г.

Към заявлението са приложени цитирания договор за потребителски кредит, ведно с приложенията му и извлечение от счетоводните книги на банката към 08.05.2025 г. Представени са стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит и доказателства, че длъжникът е застраховано лице по застраховка „Bank защита на кредита“.

С разпореждане № 1279/12.06.2025 г. НПРС оставил без движение заявлението, като указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да изправи следните нередовности: 1/ да представи приложимите общи условия към договора за кредит, ако има такива; 2/ да посочи дата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по договора; 3/ да посочи точно претендираните от него вземания, като ги разграничи според техния вид – главница, застраховка, такси и пр.; 4/ да посочи размера на претендираната договорна лихва върху оставащата главница, както и да посочи периода, за който се иска; 5/ в случай, че претендира законна лихва върху различни по вид вземания, произтичащи от договора – главница, застраховка, такси и др., то да 2 посочи поотделно претендираната върху всяко вземане лихва и конкретно сумата дължима само върху главницата; 6/ да посочи претендираното обезщетение за забава от 97,57 лв. върху какви вземания е изчислено, само върху главницата или и върху останалите претендирани вземания – застрахователни премии, такси, услуги или др. и при необходимост да го коригира; 7/ да посочи какви по вид, основание и размер плащания е извършил до момента длъжникът по договора, въз основа на който се иска издаването на заповедта за изпълнение – за главница, застраховки, договорна лихва и др., до датата на подаване на заявлението в съда. Ако се претендира мораторна лихва върху различни вземания, същата да се посочи поотделно. Съдът указал на заявителя, че при неизпълнение на указанията по т. 1, ще постанови разпореждане за отхвърляне на заявлението на основание чл. 411 от ГПК.

На 20.06.2025 г. заявителят депозирал молба, в която отправил искане съдът да приеме, че договора е в пълно съответствие с изискванията по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК.

В него били инкорпорирани разпоредбите на ЗПК, като тълкуването на нормите на чл. 5, ал. 4 и чл.

9 до 3 чл. 11 от ЗПК не оставяли съмнение, че общите условия не са задължителен елемент от договора за потребителски кредит, щом той имал установеното от закона задължително съдържание. В този смисъл, помолил да се приеме, че общите условия са инкорпорирани в самия договор. Всички вноски по договора били падежирали към датата на входиране на заявлението.

Сочи, че самият кредитополучател бил пожелал сключване на застраховки, като в случая средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което кредитополучателят дава изрично си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит – чл. 7.2.2. Сумата за застрахователна премия по застраховката била отпусната под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя бива запратена на застрахователя. Съгласно §1 от ДР на ЗЗП, застрахователната премия или всеки друг разход свързан с предоставянето на допълнителна услуга, се включвали при изчислението на ГПР, но само ако са били задължително условие за сключването на договора за кредит. В този мисъл бил чл. 19 от договора, където изрично било посочено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит.

Това еднозначно показвало, че допълнителната услуга „застраховка“ не била задължително условие за получаването на кредита, т.е. застрахователната премия не следвало да се включва в общите разходи по кредита. В чл. 7 от договора бил посочен ясно размера на предоставения финансов ресурс – 1320,41 лв., включващ размера на застрахователните премии и формиращ общия размер на кредита – главница. В искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично бил декларирал избора на тази допълнителна услуга – застраховка, а в чл. 7.2.2 от договора за кредит същият изрично възлага на кредитора да преведе частта от средствата от кредита (общия размер на кредита), касаеща застрахователната премия на съответния застраховател. В случая, кредитополучателят не бил задължен да сключи договор за застраховка, а сам бил избрал това, видно от чл. 13 от искане-декларация, приложено към заявлението. Сочи, че претендираната главница в общ размер на 913,82 лв., включва: 857,48 лв. – чиста стойност на преведената на кридитополучателя сума и 56,34лв. – размер на застраховка „Bank защита на кредита“.

Претендираната договорна лихва в общ размер от 85,21 лв. включвала: 79,96 лв. – договорна лихва върху главницата и 5,25 лв. – договорна лихва върху застраховката „Bank защита на кредита“.

Претендираното обезщетение в общ размер на 97,57 лв. включвало: 91,55 лв. – обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума и 6,02 лв. – обезщетение за забава върху застраховката. В табличен вид са посочени постъпилите по договора плащания и какви вземания са погасявани с тези плащания.

3

С разпореждане № 1367/24.06.2025 г., НПРС разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу посочения длъжник за сумите, представляващи главница в размер на 762,05 лв., както и за разноски, от които 11,37 лв. – държавна такса и 104,24 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С това разпореждане, заповедният съд отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за следните суми: 95,43 лв., представляваща част от претендираната главница и разлика между претендираната и уважената част от същата в размер на 762,05 лв.; 56,34 лв. застраховка „Bank защита на кредита“; 79,96 лв. договорна лихва върху главницата, 5,25 лв. договорна лихва върху застраховката „Bank защита на кредита"; 91,55 лв. обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума; 6,02 лв. обезщетение за забава върху застраховката „Bank защита на кредита.

Приел е, че разходите за заплащане на процесните застраховки са част от общите разходи по кредита и е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, което не било сторено в нарушаване на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изложил е съображения, че при посочената в погасителния план вноска от 166,52 лв. (последната сума само 166,50 лв.) и чрез използване на кредитен калкулатор, достъпен в интернет, се установявало, че ГЛП става 31,33%, а ГПР 36,24%, като този размер на ГПР не надвишава допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер.

Съгласно посоченото в договора, на кредитополучателя е била предоставена като чиста стойност на кредита сумата от 1239,00 лв., а не посочената в чл. 7 от същия 1320,41 лв., към която явно била включена и сумата, представляваща застраховка. Приел, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, поради невключване в него на сумите за двата пакета застраховки, представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по заема, и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики. Това от своя страна означавало, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Посоченото в чл.