Решение № 2169 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2169 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330101255 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът Г. К. К., ЕГН: **********, от град П., ул. „*******“ № ***, ет. ***, чрез пълномощник адв. П. Н., е предявил против „Вива Кредит” ООД, ЕИК: 201995287, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавархалал Неру” № 28, АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от управителя Д. С. Д., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 150 лева- заплатена без основание такса за експресно разглеждане на заявка по чл. 1 ал. 3 от договор за паричен заем ******** № ******* г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба******** г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем ********* № ********** г., за сумата от 1 100 лева, която следвало да се върне в срок до ******** г. на 30 двуседмични вноски, при ГЛП- 40, 32 % и ГПР- 49, 34 %. В чл. 1 ал. 3 от договора се предвиждала такса за допълнителна услуга- „експресно разглеждане на заявката“, в размер на 691, 80 лева, платима разсрочено с погасителните вноски, всяка от които била в размер на 69, 19 лева и включвала част от главница, лихва и тази такса. В чл. 4 ал. 1 от договора се предвиждало предоставяне на обезпечение по кредита в 3- дневен срок, чрез поръчителство или банкова гаранция. Макар и потребителският кредит да бил форма на свободно договаряне, неговото съдържание не можело да противоречи на добрите нрави, като в противен случай договорът бил нищожен. В случая имало несъответствие между правата и задълженията на страните, като икономически по- слабият участник в оборота се 1 третирал неравноправно, от което се облагодетелствал търговецът. Според чл. 10а ал. 1 от ЗПК можело да се събират такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но според ал. 2 било недопустимо тези такса да са за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата за експресно разглеждане противоречала именно на тази разпоредба и за нея не следвало да се дължи заплащане. В противен случай, тя следвало да е включена в ГПР, но той пък имал законов лимит- петкратния размер на законната лихва и с включването на таксата в него, клаузата се явява нищожна- чл. 10 ал. 5 от ЗПК. С тази такса се заобикаляла посочена забрана, а това носело допълнителна печалба за кредитора, като с нея се прикривала допълнителна възнаградителна лихва. При неспазване на специалните императивни изисквания, според чл. 22 от ЗПК договорът бил недействителен и потребителят връщал само чистата стойност на кредита. Евентуално, тази такса се явявала неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗЗП, защото не позволявала на кредитора да прецени икономическите последици от сключване на договора. Тя била уговорена във вреда на потребителя, което пък противоречало на изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие между правата и задълженията му с тези на търговеца. Твърди се още, че кредитът бил изцяло изплатен, защото ищецът сключил на ****** г. нов договор за паричен заем ********** № *********, с който рефинансирал процесния кредит, задължението по който възлизало на 747, 53 лева. За периода ********* г. били погасени 12 вноски, всяка в размер на по 69, 19 лева, като остатъчното задължение било 1 245, 42 лева. Ищецът обаче поради недействителността на клаузата, не дължал възнаграждение за таксата за експресно разглеждане, поради което платеното по нея следвало да му бъде възстановено. В тази връзка се предявява частичен иск за връщане на сумата от 150 лева- платена без основание такса по чл. 1 ал. 3 от договора. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че потребителят доброволно и свободно решил да се възползва от услугата, като имал възможността и да изчака обработване на заявката си 10 дни. Таксата била свързана с насрещна престация и в този смисъл не можело да има неоснователно обогатяване. Нямало и нарушаване на добрите нрави, защото услугата била доброволна и потребителят сам решавал дали да я ползва. С тази услуга възниквало допълнително задължение за кредитора за бърза реакция и за ангажиране на допълнителни ресурси. Тя била израз и на свободата на договаряне, а като допълнителна услуга, избрана доброволно, тя не се включвала в ГПР. Услугата предхождала одобряването на кредита, но била избрана по преценка на клиента и именно поради доброволния й характер, ищецът не можел да се позове на неравноправност. Разсрочването й било също в интерес на клиента. В договора били посочени ГПР, размера на всички плащания, като и разходите по кредита, като кредитополучателят бил предварително запознат с размера на сумите, които ще дължи.

Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище по спора.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за паричен заем ********* № ******** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 100 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за 60 седмици, на 30 вноски, с такса за експресно разглеждане на документите в размер на 691, 80 лева, с фиксиран ГЛП по заема40, 32 % и при ГПР- 49, 34 %.

Представена е справка за извършените плащания по договора, от която е видно, че всички суми по кредита за главница, лихви, неустойка и такса са изцяло платени.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за експресно разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 1 ал. 2 от договора е записано, че заемателят избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение, което декларирал в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване. Кредиторът не доказва наличието на тези обстоятелства, предшестващи сключването на договора, като по делото не са представени писмени доказателства, от които да е видно, че действително потребителят е избрал да се възползва от тази допълнителна услуга. Не става и ясно дали клиентът има право на избор и на обикновена заявка, без приоритетно разглеждане, нито пък за колко време се взема становище от кредитора в единия или в другия случай, за да се прецени експресността на заявката. В чл. 1 ал. 3 от договора е посочено, че таксата за това бързо разглеждане е във фиксиран размер- 691, 80 лева или над 60 % от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Както вече се посочи, заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът 3 на таксата за експресно разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е информирано за това. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса. Вече се отбеляза по- горе, че не е ясно какъв е срокът за разглеждане на заявката и дали той е бил спазен от ответника, за да са налице предпоставките за начисляване на подобна такса за експресно разглеждане документите.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК.

С предвиждането на тази такса се заобикаля и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото тя не е включена в ГПР, а иначе представлява част от общите разходи по кредита и по този начин се постига неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, както и на еквивалентност на насрещните престации, а също е в нарушение на добрите нрави.

Според договора за кредит ГПР е 49, 34 %, но това не е размерът на действителните разходи за длъжника, защото сумата е без тази за възнаграждението за таксата за експресно разглеждане, а с включването и на тази такса кредитът ще се оскъпи допълнително. Затова и тази клауза е нищожна на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Така таксата за тази услуга за бързо одобрение прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл.

21 ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или резултат 4 заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.