Решение № 80 от 09.04.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Севлиево, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Николина В. Ботева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20264230100031 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 150 от Семейния кодекс.

Производството по делото е образувано по исковата молба на А. А. А., ЕГН:

**********, с адрес: град Севлиево, област Габрово, ул. ***********, чрез адв. И. Г. – ГАК, със служебен адрес: гр. Севлиево, ул. ***********, против Д. Г. Д., ЕГН:

**********, с адрес: с. Дамяново, община Севлиево, област Габрово, ул. ***********.

С исковата молба е предявен иск за измение на ежемесечната издръжка на малолетното дете Р. Д. Д., с ЕГН: **********, която издръжка е определена с Решение № 116/29.06.2022 година по гр.д. № 1523/2021 година по описа на РС – Севлиево, изменено с Решение № 249 от 14.12.2022 година по Вгр.д. № 436/2022 година по описа на ОС – Габрово, по силата на което ответникът по настоящото дело е осъден да заплаща на малолетното си дете ежемесечна издръжка в размер на 230 лева, като се претендира новият размер на издръжката да бъде – 400 лева, т.е. увеличение със 170 лв.

От исковата молба е видно, че малолетната Р. Д. Д. посещава детско заведение – ОДЗ „Пролет“. Искането за увеличение е обусловено с нарастване нуждите на детето и промяна в икономическата обстановка, както и в минималния размер на издръжката към момента на завеждане на делото.

Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор. Оспорил е размера на исканото увеличение с аргумента, че от определяне на издръжката е минал сравнително кратък период от време, през който единствено се е променил размера на минималната работна заплата за страната, както и че размера на новата издръжка следва да бъде съобразен с неговите възможности и с факта, че изплаща кредит, изтеглен по време на съвместното им съжителство с ищцата. Иска от съда да отхвърли предявения иск за размера над минималната издръжка за едно дете в размер на 155 Евро /левова равностойност 303.25 лв./.

Ответникът претендира заплащането на разноски и оспорва сторените от ищцата, тъй като твърди, че предвид това, че са платени лично от нея, а не в качеството и на законен представител на детето, не й се дължат.

В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява. Вместо нея се явява адв. И. Г.. Исковата молба се поддържа.

Ответникът редовно призован не се явява. Представлява се от адв. С. К., който поддържа изцяло изложеното в ОИМ.

Дирекция "Социално подпомагане" гр. Севлиево представя социален доклад.

В хода на съдебното дирене са приобщени следните писмени доказателства:

Справка от АВ- Севлиево с вх. № 1100/04.03.2026 г.; Справка от НАП с вх. № 1141/06.03.2026 г.; Социален доклад вх.№ 1607/26.03.2026 г.; Гр.д.№ 1523/2021 по описа на РС-Севлиево.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че детето Р. Д. Д. е дъщеря на ответника и А. А. А.

/удостоверение за раждане № ***********, издадено от Община Габрово на 10.03.2020 година/ въз основа на акт за раждане № ***********. С Решение № 116/29.06.2022 година по гр.д. № 1523/2021 година по описа на РС – Севлиево, изменено с Решение № 249 от 14.12.2022 година по Вгр.д. № 436/2022 година по описа на ОС – Габрово упражняването на родителските права върху детето е било предоставено на майката, а бащата е следвало да заплаща издръжка в размер на 230 лв..

По делото също така не се спори и по няколко други обстоятелства, които бяха и доказани по съответния ред. Установено е, че детето Р. Д. Д. посещава детско заведение – ОДЗ „Пролет“. От представените доказателства се установява, че ответникът има сключен безсрочен трудов договор с „Юроспийд“ ООД и че за последната година е получавал средно месечно възнаграждение в размер на около 900 лв.

От социалния доклад става ясно, че до 2021 година грижи за детето са полагали двамата родители. След 2021 година основна грижа за него полага майката, в 2 чийто дом се отглежда детето. За жилището /по нейни сведения/ ищцата заплаща наем на сестра си в размер на 150 Евро. Детето посещава детско заведение редовно, има изградени хигиенни навици и се обслужва самостоятелно. Персоналът в детското заведение не познава бащата на Р.. Ищцата няма действащ трудов договор към момента на изготвяне на социалния доклад. Подпомага се от ДСП – Севлиево с месечна помощ по чл. 7 по ЗСПД в размер на 25.57 Евро. Търси си усилено работа.

Бащата редовно е изплащал определената му от съда издръжка.

По делото няма данни ответникът да страда от заболявания, които да ограничават трудоспособността му, както и да е задължен да дава издръжка на други лица, освен на детето си. Няма данни детето да страда от заболявания, които да налагат редовно закупуване на лекарства, както и полагане на специални грижи.

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс. Същият е процесуално допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Семейния кодекс, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. При преценката на съда следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК. Нормативно предвиденият размер на издръжката е посочен в чл. 142, ал. 2 от СК и е определен според минималната работна заплата за страната. Към настоящия момент, съгласно ПМС № 243/13.11.2025 г., считано от 01.01.2026 г. размерът на минималната работа заплата за страната е 620.20 Евро /левова равностойност 1213 лева/. Т. е. минималният размер на издръжката е 155.05 Евро /левова равностойност 303.25 лева/ месечно. От друга страна следва да се вземат предвид нуждите на лицето, което има право на такава и възможностите на лицето, което я дължи. При определянето се отчита, че всеки от двамата родители е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот необходими за развитието на детето.

Родителите дължат издръжка на своите малолетни и непълнолетни деца независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл издръжката определяна по този ред е безусловна. Към настоящия момент детето Р. Д.

Д. е малолетна. И двамата родители следва да подпомагат и издържат детето, независимо, че майката А. А. фактически упражнява родителските права над него. В хода на делото са изтъкнати различни фактори, които влияят до изменение на издръжката –изменението на МРЗ, изменените нужди на детето, съобразно израстването му, изменените социално – икономически условия. Събраните доказателства, вкл. и социалният доклад, потвърждава изложеното в исковата молба и установените нужди на детето.

По отношение спорните между страните обстоятелства, настоящият състав счита следното: Безспорно от 2022 г., когато е постановено решението за изменение на размера на издръжката, до настоящия момент са изминали почти четири години.

3

Изменили са се всички обстоятелства, довели до определяне на издръжката от 230.00 лева месечно. На първо място, както се посочи по – горе, е увеличена установената за страната МРЗ. Това води до промяна на минималната дължима издръжка. Чисто физически нуждите на едно дете се увеличават с напредване на възрастта – от дрехи, обувки, храна, участие в социални дейности. Сумата от 230.00 лева не е достатъчна за допълване издръжката на детето. От представените по делото доказателства се установява, че ответникът се намира в работоспособна възраст, няма данни за заболявания, които да ограничават възможността му да полага труд и че има сключен трудов договор.

Определянето на новия размер на издръжката следва да се съобрази и с възможностите на двамата родители. От доказателствата по делото е видно, че ответникът продължава да изплаща ипотечния кредит, изтеглен по време на съвместното съжителство с ищцата. Това, че ищцата в момента няма сключен трудов договор, не е продиктувано от причини, произтичащи от здравословното й състояние или невъзможността й да работи. Няма доказателства за твърдението, че заплаща наем за жилището, което обитава заедно с детето.

Според настоящият състав, размерът на издръжката следва да се определи на 180.00 Евро /левова равностойност 352.05 лева/ месечно. Освен посоченото по – горе следва да се отбележи и друго. С осигурявания от родителите доход се задоволяват не само нуждите от храна, дрехи и обувки. Издръжката на детето осигурява възможността му да посещава детско заведение, да практикува спорт, да се занимава с хоби, изкуство, да развива уменията и надгражда познанията си. Следва и двамата родители да поемат своя дял от грижите и издръжката за него, като тежестта е за майката, която полага и фактическите грижи за детето и следва бащата да осигури посочената парична сума за издръжката на детето. Това също е мотив за настоящия състав да определи издръжка в посочения размер за детето, като той е съобразен и с възможностите на родителя. Следва искът да бъде отхвърлен за сумата от 24.52 Евро /левова равностойност 47.95 лева/ до пълния претендиран размер от 204.52 Евро /левова равностойност 400.00 лева/, като неоснователен и недоказан.

Следва, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на страните да бъдат възложени сторените разноски в производството, съобразно уважената част на иска.

Неоснователно е възражението, че на ищцата не се дължат разноски, поради това, че в Договора за правна защита и съдействие не е изрично посочено, че действа като представител на детето. В тази връзка ответникът Д. Д. следва да заплати на ищцата, в качеството й на майка и и законен представител на малолетната Р. Д. Д., сумата от 156,00Евро /сто петдесет и шест евро/ - равностойността на 305,10лева, направени разноски за адвокатска защита съобразно уважената част от иска, а ищцата А. А. да заплати на ответника сумата от 35.97 Евро /тридесет и пет евро и деветдесет и седем 4 евроцента/ - равностойността на 70,35лева, направени разноски за адвокатска защита съобразно отхвърлената част от иска.

Следва, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд гр. Севлиево и държавната такса върху увеличения уважен размер на издръжката, която се равнява на сумата от 89,85 Евро /осемдесет и девет евро и осемдесет и пет евроцента/ - равностойността на 175,74 лева, представляваща държавна такса върху присъденото увеличение на издръжка по чл. 1 от Тарифата за ДТССГПК.

Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, касаеща присъдената издръжка.

Мотивиран така и на основание чл. 150 от Семейния кодекс, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от Семейния кодекс, размера на определената с Решение № 116/29.06.2022 година по гр.д. № 1523/2021 година по описа на РС – Севлиево, изменено с Решение № 249 от 14.12.2022 година по В.гр.д. № 436/2022 година по описа на ОС – Габрово, месечна издръжка в размер на 117,60 Евро /сто и седемнадесет евро и шестдесет евроцента/ - левова равностойност 230,00 лева, като го УВЕЛИЧАВА, както следва:

ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Дамяново, община Севлиево, област Габрово, ул. **************, да заплаща на малолетното си дете Р. Д. Д., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител А. А. А., ЕГН:

**********, с адрес: град Севлиево, област Габрово, ул.************, ежемесечна издръжка със 62,40евро /шестдесет и две евро и четиридесет евроцента/ равностойността на 122,04лева /сто двадесет и два лева и четири стотинки/, повече, или по 180,00евро /сто и осемдесет/ евро месечно - равностойността на 352,05лв.

/триста петдесет и два лева и пет стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2026 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до окончателно изплащане на задължението,

ОТХВЪРЛЯ предявения иск до размер на 204,52 евро – равностойността на 400.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Дамяново, община Севлиево, област Габрово, ул. *********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд гр. Севлиево сумата от сумата от 89,85 Евро /осемдесет и девет евро и осемдесет и пет евроцента/ равностойността на 175,74 лева, представляваща държавна такса върху присъденото 5 увеличение на издръжка по чл. 1 от Тарифата за ДТССГПК, както и 2.56 Евро /две евро и петдесет и шест евроцента/ - равностойността на 5,00 лева, за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че сумата не бъде внесена доброволно.