Решение № 942 от 08.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. Велико Търново, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20264110100492 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Изи Финанс” ЕООД срещу С. П. С., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания за сумата от 1 446.66 лева – главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/*** г., за сумата от 86.74 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от *** г. до *** г., както и за сумата от 894.04 лева – такса ангажимент, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2746/2025 г. на Районен съд – Видин.

Ищецът твърди, че на *** г. при условията на ЗПФУР между страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние, по силата на който на ответника е преведена сумата от 1 550.00 лева. Заявява, че отпуснатата сума, ведно с уговорените възнаградителна лихва и такса ангажимент, е следвало да бъде върната на 30 вноски в срок до ***г., както и че ответникът е погасил главница в размер на 103.34 лева, с което изцяло погасени са вноските за *** г. и за *** г. Сочи, че поради непогасяване на останалата част от задълженията по договора е упражнил правото си да обяви вземанията по същия за предсрочно изискуеми.

Ответникът оспорва предявените искове при твърдението, че договорът за кредит е недействителен, тъй като в същия не са включени всички дължими разходи. Заявява, че е заплатил главницата, за което представя доказателства.

В проведените открити заседания ищецът не изпраща представител , като с писмена молба от 24.4.2026 г. заявява, че оттегля иска за главница за разликата над 930.06 лева до пълния предявен размер от 1 446.66 лева, т.е. за сумата от 516.60 лева, като поддържа иска за главница за сумата от 930.06 лева, както и 1 исковете за договорна /възнаградителна/ лихва и за такса ангажимент .

Ответникът също не се явява в открито заседание, като с писмена молба неговият процесуален представител поддържа заявеното оспорване на исковете.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/*** г., сключен между „Изи Финанс“ ЕООД, като кредитор, и С. П. С., като потребител, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя сумата от 1 550.00 лева, като в договора, освен размерът на заема, са уговорени още срокът за връщане на предоставената сума, годишният лихвен процент и годишният процент на разходите. В чл. 3 е предвидено заплащането на такса „Ангажимент“ в размер на 48.66 % от размера на главницата или 957.90 лева, като по този начин общата стойност на плащанията по договора е определена на 2 738.38 лева, която сума е следвало да бъде издължена на 30 месечни вноски в срок до *** г.

От заключението по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че на *** г. от банкова сметка на ищеца по банкова сметка на ответника е преведена сумата от 1 550.00 лева с основание процесния договор за кредит.

Става ясно, че за погасяване на задълженията си по кредита ответникът е превел сумата от 196.46 лева, която е отнесена за погасяване на 103.34 лева от главницата, на 29.26 лева от договорната лихва и на 63.86 лева от таксата „Ангажимент“. Посочено е, че след обявяване на предсрочната изискуемост кредиторът е продължил да начислява договорна лихва, в резултат на което към момента неизплатените задължения включват 1 446.66 лева – главница, от която 361.69 лева падежирала и 1 084.97 лева предсрочно изискуема, 141.77 лева – договорна лихва и 894.04 лева – такса „Ангажимент“, от която 223.49 лева падежирала и 670.53 лева предсрочно изискуема. Сочи се, че неплатената договорна /възнаградителна/ лихва за периода до обявяването на предсрочната изискуемост е в размер на 89.52 лева.

В открито заседание вещото лице допълва, че ГПР по договора е посочен неточно от кредитора, както действителният размер на същия е 66.44 % с включена в него такса „Ангажимент“.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, за основателността на които ищецът следваше да установи съществуването на вземането, предмет на договора за кредит, а именно - валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което е изпълнил поетите задължения съобразно уговореното, включително че е изпълнил задълженията си по чл. 8-11 и по чл. 18 ЗПФУР, размера на вземанията и тяхната изискуемост.

2

Съгласно чл. 9 и сл. ЗПК , договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК е писмена, която се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора.

Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК , „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР , „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК . Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ, писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за подписано при условията на чл.

13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител.

В случая по делото е представен, както в писмен вид, така и на електронен носител договорът, сключен между страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и 3 достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му /арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК/. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл.

180 ГПК се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на волеизявлението и съдържанието му /в този смисъл е Решение № 70/19.2.2014 г. по гр.д. № 868/12 г. на ВКС, IV г.о./. Същият съдържа електронно изявление /попълнен електронен формуляр/, като доколкото не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията – трите имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, месторабота и други.

Действително, значение на подписан саморъчен документ е придадено само на този ел. документ, към който е прибавен квалифициран ел. подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на обикновения ел. подпис стойността на саморъчен. В случая, уговорка между страните, с която на обикновения ел. подпис е придадена стойност на саморъчен, се съдържа в чл.

4, ал. 5 от договора.

В случая ответникът не оспорва факта на сключен договор за кредит, поради което следва да се приеме, че по делото този факт е доказан.

И доколкото сключеният между страните договор е потребителски, същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на същия следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, при действието на които е сключен.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения 4 кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 61.81 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК към датата на сключване на договора. Въпросният размер обаче не е действителният такъв, тъй като вещото лице сочи, че същият е неправилно посочен и всъщност действителният размер на ГПР е 66.44 %. Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК , ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК /. В настоящия случай към датата на сключване на договора /*** г./ ОЛП е 2.82 %, поради което законната лихва за страната е 12.82 % /ОЛП + 10 пункта/, респ. петкратният й размер е 64.25%. Т.е. в случая действителният размер на ГПР по договора, посочен от вещото лице /66.44 %/, надхвърля максималния такъв по чл. 19, ал. 4 ЗПК .