Решение № 13470 от 12.12.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13470

Варна, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIV състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

При секретар ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА административно дело № 20237050701838 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.

Образувано по жалба, подадена от Р. Ж. Я. с [ЕГН] от гр. Варна, чрез представител по пълномощие адв. С. Е., срещу Ревизионен акт № Р-03000319000405-091-001/15.12.2022 г. на началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Варна, потвърден с Решение № 60/02.05.2023 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите – София, с което за оспорващата са установени данъчни задължения в общ размер 30613,20 (тридесет хиляди шестстотин и тринадесет лв. и двадесет ст.), от които: 1/ за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 2013 г. – 2018 г. (вкл.) - 17529,72 лв. (10730,46 лв. главница и 6799,26 лв. лихви); 2/ данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. – 933,97 лв. (501,20 лв. главница и 432,77 лв. лихви); 3/ за задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) – 6270,80 (3825,22 лв. главница и 2445,58 лв. лихви); 4/ за задължителни здравноосигурителни вноски самоосигуряващи се лица по ЗЗО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) -3642,22 лв. (2203,47 лв. главница и 1438,75 лв. лихви); 5/ за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ – самоосигуряващи се лица по КСО за периода от м. 12. 2013г. до 2018г. (включ.) – 2236,49 лв. (1347,15 лв. главница и 889,34 лв. лихви).

С жалбата Ревизионният акт /РА/ се оспорва изцяло по основание и по размер на установените задължения с доводи, че същият е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Твърди се, че при издаване на РА органът не е обсъдил всички възражения на ревизираното лице, направени от него в хода на ревизионното производство. Позовава се на съдебна практика, като сочи, че според нея липсата на мотиви в акта или необоснованост на някои от основните правни изводи на органа винаги се приема като основание за отмяна на акта, доколкото тези пороци ограничават правото на защита на ревизираното лице, тъй като то не може да разбере мотивите на органа да приложи една или друга правна норма, и едновременно с това възпрепятства по-горния орган да извърши проверка на законосъобразността на акт. Оспорва компетентността и правомощията на органите, издали оспорения РА. Твърди, че същият не отговаря на нормативните изисквания за форма и съдържание - не съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване, изводите на органа не са надлежно мотивирани и не отразяват вярно фактите, което е довело до формиране на неправилни правни изводи. От съдържанието на РА не ставало ясно в какво нейно качество са установени допълнителните данъчни задължения – дали като лице, упражняващо свободна професия по смисъла на §1, т. 29 от ЗДДФЛ и в коя от предвидените хипотези. Не ставало ясно дали органът прави разграничение между тези различни субекти на данъчното право, на съответните доходи и на тяхната облагаемост. Оспорва извода на ответника, че нейният трудов договор с „Д. НМ“ ЕООД е заличен на 24.04.2019 г. като излага подробни съображения по това възражение. Намира, че в случая неправилно е прието от органа, че получените от нея по банкова сметка суми от физически лица и други са от извършена от нея трудова дейност, което неправилно е възприето като укрити доходи, които подлежат на облагане. Сочи се, че оспореният РА не е съобразен с теоретичните постановки, дадени в ТР № 2/02.02.2022 г. на ОС на ВАС по ТД № 8/2020 година. Посочва, че в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК ответникът е ползвал недопустими доказателства, които нямат годна доказателствена тежест и не могат да обосноват неговите правни изводи. Според оспорващата, органът не е приложил правилно института на погасителната давност. Оспорва установените задължения по периоди, основания и размери, включително и претендираните лихви поради неяснота на какви основания са начислени те и как са формирани периодите за изчисляването им. Допълнителни аргументи, с които се атакува ревизионния акт са изложени в молба с.д. № 17758 от 11.12.2023 г., приложена на л. 81 от делото: към представената от ответника ревизионна преписка не са приложени всички доказателства, които са използвани от органите на приходната администрация и са част от доказателствата в ревизионното производство, в т.ч. липсват документите, съставени от Инспекцията по труда – гр. Ямбол и от ТП на НОИ- гр. Ямбол относно трудовия договор, сключен между Р.Ж. Я. и „Д. НМ“ ЕООД; липсват доказателства на кого, кога и как е бил връчен Протокол със задължителни предписания на ТП на НОИ – гр. Ямбол от 09.07.2019 г. до „Д. НМ“ ЕООД за заличаване на трудовите договори на няколко лица, едно от които е оспорващата Р. Я., и дали същите са получени от надлежно упълномощено лице; не били представени доказателства с какъв резултат са приключили ревизиите на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД, на „Д.“ ООД и на „Ранил консулт“ ООД, които обстоятелства също са от значение за изхода на правния спор. Моли съда, след като разгледа жалбата, да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорения РА ведно със законните последици от това и да присъди на жалбоподателката сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Сн. Е., като представител по пълномощие на оспорващата Р.Ж. Я.. Представя писмени бележки по съществото на правния спор.

Ответната страна - Директора на Дирекция ОДОП- Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ст. ю.к. Д. М. при даване ход по същество на далото и в допълнително представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок пред местно и родово компетентен съд срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред и от лице с констатиран правен интерес, поради което е процесуално допустима.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на разглеждане по спор за законосъобразност в настоящото съдебно производство e РА № Р-03000319000405-091-001/15.12.2022 г. на началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 60/02.05.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Варна при Централно управление на НАП – София, с което за оспорващата Р. Ж. Я. са установени данъчни задължения в общ размер 30613,20 (тридесет хиляди шестстотин и тринадесет лв. и двадесет ст.), от които: 1/ за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 2013 г. – 2018 г. (вкл.) - 17529,72 лв. (10730,46 лв. главница и 6799,26 лв. лихви); 2/ данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. – 933,97 лв. (501,20 лв. главница и 432,77 лв. лихви); 3/ за задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) – 6270,80 (3825,22 лв. главница и 2445,58 лв. лихви); 4/ за задължителни здравноосигурителни вноски самоосигуряващи се лица по ЗЗО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) -3642,22 лв. (2203,47 лв. главница и 1438,75 лв. лихви); 5/ за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ – самоосигуряващи се лица по КСО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) – 2236,49 лв. (1347,15 лв. главница и 889,34 лв. лихви).

Ревизионното производство е образувано съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/№ Р-03000З19000405-020-001/22.01.2019 г., издадена от С. Й. Г. – началник на Сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Варна. Със ЗВР е определен персоналният състав на ревизиращия екип – ръководител на ревизията А. В. Д. на длъжност главен инспектор по приходите и М. Д. М. на длъжност инспектор по приходите в същата ТД на НАП. На същите е възложено да извършат ревизия на Р. Ж. Я. с [ЕГН], за установяване на задължения за годишен данък и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г., ЗЗО и по КСО - ДОО и ДЗПО за периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2018 година. Ревизионното производство е спряно със Заповед № Р-03000319000405-023-001 от 03.07.2019 г., след което е възобновено със Заповед № Р-03000319000405-143-001 от 11.10.2022 година.

В производството пред съда са представени доказателства от ответника, от които се установява, че ЗВР, РД, РА са подписани с електронен подпис от лица, които към момента на подписването им са притежавали валидни квалифицирани електронни подписи.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000319000405-092-001/27.10.2022 г. (л. 538-488 от преписката), е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК. На основание чл. 117, ал. 3 ДОПК Докладът е връчен лично на ревизираното лице на 28.11.2022 г., което се установява от приложената на л. 487 от преписката Разписка. Срещу констатациите, изложени в РД, е подадено възражение вх. № 12544/03.12.2022 г., приложено на л. 541 от преписката. В него най-общо се оспорват констатациите на ревизиращия екип. Оспорва се изводът, че са налице обстоятелства, налагащи ревизията да се проведе по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Възразява се срещу фактическите установявания на ревизиращия екип в т.ч. оспорва се изводът, че за периода от -01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. между ревизираното лице Р. Ж. Я. и „Д. НМ“ ЕООД не е имало сключен трудов договор, поради което е прието, че Я. не е полагала труд в това търговско дружество, съответно – не е получавала трудово възнаграждение от него. Счита изводите на ревизиращите за наличие на задължения по ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ по КСО и по ЗЗО за неправилни и немотивирани. Оспорва установените от ревизионния екип данъчни задължения както по основание, така и по размер. Към възражението е приложено пълномощно (л. 540 от преписката), с което Р.Ж. Я. упълномощава адв. С. Х.. Е. – член на АК – Ямбол да я представлява пред ТД на НАП – Варна в хода на ревизионното производство. Към възражението си ревизираното лице не е представило други доказателства.

В законоустановения срок, материално компетентните орани по чл. 119, ал. 2 ДОПК - С. Й. Г., на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, възложил ревизията, и А. В. Д. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, са издали оспорения в настоящото производство РА № Р-03000319000405-091-001/15.12.2022 г. (л. 561–543 от преписката). В мотивите за издаването му възражението на Р. Ж. Я. е обсъдено, но е прието за неоснователно, с оглед на което въз основа на извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и обстоятелства, в т.ч. направените фактически и правни изводи, са потвърдени.

След съобщаване на РА на ревизираното лице е предприето оспорването му по реда на чл. 152 от ДОПК. Производството по административно оспорване на РА е приключило с постановяване на Решение № 60 от 02.05.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП. С него компетентният орган, след като намерил жалбата на Р. Ж. Я. за неоснователна, изцяло потвърдил РА № Р-03000319000405-091-001/15.12.2022 година. Решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като подробно е изложил защо не приема възраженията на ревизираното лице. Позовава се на нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.

В хода на ревизионното производство от страна на ревизиращия екип са извършени множество процесуални действия, подробно описани в т. II на Ревизионния доклад.