Определение № 155 от 25.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 25.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20225300500018 по описа за 2022 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Й. Б. Д. и Л. Р. Д., чрез адв.С. А. срещу определение №8009/06.10.2021г. по гр.д. № 12864/2021г. на РС Пловдив, ХІV гр.с., с което е върната исковата молба с вх. № № 45888 от 04.08.20201 г. в частта относно ищците Й. Б. Д. и Л. Р. Д., като недопустима и е прекратено производството по гражданско дело № 12864 по описа за 2021 г. на Районен съд- Пловдив, XIV гр.с. в посочената част.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че е налице интерес у жалбоподателите за водене на установителен иск, защото за тях практически има значение от кого и дали това право на надстрояване ще бъде осъществено или погасено, поради запазеното им право на ползване върху имота и сградите в него.

На основание чл.130 от ГПК препис от жалбата не се върчва на насрещната страна.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е възражението на жалбоподателите Й. Б. Д. и Л. Р. Д., че 1 за тях е налице интерес за водене на установителен иск, защото за тях практически има значение от кого и дали това право на надстрояване ще бъде осъществено или погасено, поради запазеното им право на ползване вълху имота и сградите в него.

РС Пловдив е приел, че легитимиран ищец е собственикът на земята, а легитимиран ответник по иска по чл.67 ЗС е лицето, в чиято полза е било учредено единното право на строеж, което не е реализирано в петгодишния срок. Останалите ищци не са легитимирани да предявят такава претенция, защото установяването няма да доведе до промяна в тяхното правно положение. Ако се приеме обратното и им се признае самостоятелно право на иск, би се стигнало до хипотеза, в която носителят на право на ползване да установи погасяването на правото на строеж по давност, въпреки че собственикът на земята не желае да се позове на изтичането на срока и не възразява.

Въззивният съд се съгласява с тези доводи. Посоченият довод във възивната жалба, че интереса се обуславя от практическото значение от кого и дали това право на надстрояване ще бъде осъществено или погасено, поради запазеното право на ползване вълху имота и сградите в него от жалбоподателите не се приема от настоящия съд. Това е така, защото правото на ползване като вещно право е абсолютно и е противопоставимо на всички лица, без значение кои са те. Тоест за ползвателите на съществуващата сграда и парцел е без значение кой ще я надстрои, защото и надстроената част е включена в това право на ползване и ще се ползва от тях независимо кое лице извърши това надстрояване и придобие голото право на собственост върху надстроеното. Същото ще се случи и ако лицата притежаващи правото на собственост върху имота и сградите в него прехвърлят собствеността си на трети лица, за което не са длъжни по закон да искат съгласието на носителите на правото на ползване на имота. Тоест в казуса не става дума за някакви субективни права свързани с личността, та за ползвателя това да има някакво практическо значение и правен интерес. Това има значение за собственика на сградата и иделаните части от парцела Л. С. Д., който е завел иска и разглеждането на този иск ще продължи за него, защото същият е само частично прекратен, но не и по отношение на него. Вписването на името на това лице в настоящата частна въззивна жалба е безсмислено, защото делото 2 по отношение на него продължава. Предвид на това, въззивният съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №8009/06.10.2021г. по гр.д. № 12864/2021г. на РС Пловдив, ХІV гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК на осн. чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3