Решение № 190 от 14.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Благоевград, 14.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20251210201240 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на от В. В. У., с ЕГН ******** и адрес *********** против НП№251116-002044 от 09.06.2025 г. на Началник група в ОДМВР-Благоевград, Сектор "Пътна полиция", с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.184, ал.4, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 25,56 евро/50 лв.

С жалбата се оспорва законосъобразност на наказателното постановление, като се излагат доводи, че при издаване на НП са допуснати процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, оспорва се компетентността на наказващия орган, твърдят се обективни причи за поведението на жалбоподателя. Иска се от съда да отмени издаденото НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата, по същество излага доводи за незаконосъобразно ангажиране отговорността на жалбоподателя, като твърди допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота относно това в какво качество е ангажирана отговорността на У., както и липса на съставомерно нарушение, предвид наличието на доказателства за приложение на чл.137а, ал.2 от ЗДвП.

Пледира за отмяна на процесното НП.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и становище по жалбата. В придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност на разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 28.05.2025 г., служителите на СПП при ОД на МВР – Благоевград – И. и К., изпълнявали служебните си задължения по контрол на безопасността на движението, като били позиционирани в района на км. 376 на ППЕ-79, около 10.50ч. спрели за проверка лек автомобил, **********, с рег.№*********, като установили, че водач е жалбоподателя, както и че същия не ползва обезопасителен колан, с който бил оборудван автомобила, като свидетелите установили, че У. е поставил само диагоналната лента, а над бедрената е зад 1 гърба му. Във връзка с констатираното св. И. в присъствието на св. К. и жалбоподателя съставил на последния АУАН Серия GA № 3381712, в който констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като при очертаване правните параметри на нарушението актосъставителя приел, че жалбоподателят е нарушил посочената разпоредба в качеството на пътник. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, като същият го подписал без възражения, такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на акта за нарушение, като възприел изцяло констатациите на актосъставителя и при идентична фактическа обстановка на 09.06.2025 г. компетентният орган Началник група при ОД на МВР,сектор „Пътна полиция“ Благоевград е издал атакуваното наказателно постановление, с което на У. за административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.184, ал.4, от ЗДвП е наложил административно наказание „глоба” в размер на 25,56 евро/50 лв. .

В хода съдебното производство са разпитани актосъставителя И. и свидетеля по акта - К..

Въпреки, че свидетелите не си спомнят подробности по случая, с оглед множеството актове и фишове, които издават на ден, при предявяване на процесния АУАН и двамата заявяват, че го поддържат и подписите положени на него са техни. При разпита си същите установяват обстоятелства, свързани с мястото на проверка, времето, както и причините за нея. От показанията им се установява и поведението на жалбоподателя, като същите са категорични, че пред тях не е твърдяно от У. такова здравословно състояние, което да изключва ползването на колан, както и не са им представяни документи в тази насока.

В хода на съдебното следствие от страна на защитата е представено медицинско направление за жалбоподателя с твърдение, че към процесната дата същия е имал обективна причина да е без колан.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Противно на твърдяното в жалбата, по делото е приобщена като доказателство Заповед /л.10/, удостоверяваща компетентността на издателя на атакуваното НП /т.3.7/. Както АУАН, така и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

В случая обаче, както в АУАН, така и в НП е допуснато особено съществено процесуално нарушение. С разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН са въведени императивни изисквания към съдържанието на АУАН и НП и несъобразяването им винаги води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно с посочване на всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита.

В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП в посочената част не отговарят на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в 2 достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.

С разпоредбата на чл. 137а, от ЗДвП законодателят е предвидил задължение за водачите и пътниците в автомобила да използват обезопасителен колан, като размерът на санкцията и основанието, на което се налага е обусловено от качеството на лицето, което не използва обезопасителен колан, а именно за водачите е предвидена санкция с разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДВП, а за пътниците чл.184, ал.4 от ЗДвП. Ето защо при определянето на нарушението и налагането на съответната санкция, от съществено значение е именно качеството на лицето. Предвид приложената санкционна норма, в случая чл.184, ал.4 от ЗДвП, качеството на лицето е обективен съставомерен признак на деянието и обстоятелствата въз основа на които се преценява, че същото е водач или пътник следва да бъдат ясно описани, така че да няма несъответствие между словесното описание и правната квалификация. В случая както в АУАН, така и в НП липсва конкретика, относно конкретните обстоятелства в тази насока, нещо повече липсва яснота във волята както на актосъставителя, така и на наказващия орган защо първо е приел, че жалбоподателят е водач, а след това, че е пътник, при условие, че и самите свидетели заявяват, че е бил сам., като липсват, каквито и да е мотиви за това, което съществено е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Действително законодателят е предвидил възможност за издаване на НП и при допусната нередовност в АУАН, но в случая тази нередовност не е отстранена в НП, напротив неяснотата във волята на проверяващите, относно отговорния субект се е задълбочила още повече, като на жалбоподателя е наложено наказание за пътник при липсата на каквито и да било установени и отразени факти в тази насока в обстоятелствената част на акта.

Коректното посочване на правното основание, въз основа на което се налага съответното наказание, произтича от принципа за законоустановеност на наказанието и е предпоставка за законосъобразност на НП.

В случая съдът не разполага и с предвиденото с чл. 63, ал. 7 ЗАНН правомощие да измени наказателното постановление в тази част, доколкото от една страна липсват фактически твърдения за това жалбоподателят да е бил пътник, а от друга съществува и неяснота във волята на наказващия орган защо е приложил тази санкционна норма / В този смисъл Решение № 6106 от 05.06.2025 г., постанавено по кнахд №749/2025г. АС Варна/.

В обстоятелствените части на АУАН и НП липсват факти описващи подобно поведение на У., а именно да е бил пътник и в това си качеството да не е поставил колан. Напротив там е посочено, че същият е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан.

Налице е пълно противоречие между фактическо и юридическо обвинение, съответно пълна неяснота досежно това за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

За пълнота на мотивите и доколкото с НП на У. е наложено наказание на основание чл. 184, ал. 4, пр. 1 от ЗДП съдът след преценка на събраните по делото доказателства намира, че такова нарушение не е било извършено от него. Както бе посочено по-горе от обективна страна състава на нарушение по чл. 184, ал. 4, пр. 1 от ЗДП изисква деецът да е пътник в МПС и по време на движение на автомобила да не е поставил предпазния си колан, което не бе установено в хода на съдебното следствие. Напротив от всички събрани по делото гласни доказателства бе установено, че на датата посочена в АУАН У. е бил водач на „*******“, с рег.№********, когато е бил спрян за проверка. И след като жалбоподателят не е бил пътник в МПС-то, а негов водач, то той изначално не би могъл да бъде субект на нарушение по чл.

184, ал. 4 от ЗДвП.

В случая за пълнота следва да бъде посочено, че настоящия състав не възприема доводите на защитата, че е налице хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП с оглед представеното медицинско направление. Посочената разпоредба предвижда наличието на такова здравословно състояние на лицето, което изключва поставеното на обезопасителен колан.

Според съдебната практика за такова следва да се приеме само състояние, при което поради 3 обективни причини, т. е. стоящи извън субективните възприятия на лицето, е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.

Посоченото обстоятелство може да бъде установено не просто чрез представянето на документ, който да обективира наличие на заболяване у жалбоподателя, а чрез медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването конкретно на обезопасителен колан. Предвид това, изцяло в тежест на жалбоподателя е да представи в каквато и да е форма медицинско предписание или изобщо някакво медицинско заключение, че здравословното му състояние води до такова физическо състояние, което не позволява използването на обезопасителен колан. В настоящия случай жалбоподателят ангажира писмени доказателства – медицинско направление за ехограф, в който документ обаче липсва становище на медицински специалист, че здравословното състояние на лицето прави използването на обезопасителния колан от него опасно за живота или здравето му, като от показанията на полицейските служители се установява, че към момента на констатиране на нарушение същият не е заявил такива обстоятелства, нито е представил документи. Ето защо според съдебния състав представеното медицинско направление в настоящия случай само по себе си не може да бъде прието, като доказателство за такова здравословно състояние, което да попада в хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. С оглед посочените по –горе съществени процесуални нарушения обаче наказателното постановление следва да бъде отменено.