Решение № 1335 от 28.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1335 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20235330203244 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от П. Й. С., против наказателно постановление № 23- 0273- 000141, издадено на 10.05.2023г. от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, РУ Хисар, с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, и са му отнети на основание Наредба № з- 2539 от 17.12.2012г. на МВР общо 10 контролни точки, за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Не съдържало необходимите реквизити, нямало описание на нарушениетои не било посочено, въз основа на кой акт се издава. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави 1 възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв.

М., който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- наказателното постановление е издадено след прекратено досъдебно производство, за това, че на 20.11.2022г. около 17.10 часа в гр. Хисаря, кръстовище на бул. „Христо Ботев“ с ул.

„Димитър Благоев“ посока на движение към кръстовището с бул. „Иван Вазов“ управлява лек автомобил „Опел корса“ с рег. № ***, собственост на „К.“ ЕООД, ЕИК: 115025576, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.06 на хиляда, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM- 0725. Издаден е талон за медицинско изследване. Нарушен е чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

От показанията на свид. Д. В. се установява, времето, мястото и начинът на извършеното нарушение, както и неговият автор. При изпълнение на служебните си задължение е спрял нарушителя, извършил му е проверка за алкохол, която е отчела положителен резултат. Предявил е техническото средство за проверка на нарушителя, които не е отричал да е употребил алкохол. Лично той е съставил акта, връчил го е на нарушителя, запознал го е със съдържанието му. Нарушителят лично е подписал акта и талона за медицинско изследване без възражения. Сочи изрично, че поддържа констатациите в акта. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в 2 качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Показанията му представляват придобити от него преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената проверка с техническото средство, изричното приемане на страна на нарушителя на показанията на дрегера, изявлението, че не желае да даде кръв за медицинско изследване. Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. Не без значение е и обстоятелството, че същият възпроизвежда извънпроцесуално изявление на жалбоподателя, непосредствено към момента на извършване на проверката за употреба на алкохол, а именно, че нарушителят е заявил, че е употребил алкохол. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно 3 безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложената по делото заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложения по делото талон за медицинско изследване № 119588 и подписан от жалбоподателя, се установява, че нарушителят е бил съгласен и изрично е приел, показанията на техническото средство установило употребата на алкохол.

От приложеното постановление за прекратяване на наказателно производство и пр.пр. № 13012/ 2022г. на РП- Пловдив в цялост се установява, че наказателното производство спрямо нарушителя е прекратено.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изричн потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 4 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, н аказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е описано нарушението и нарушителят не е разбрал за какво е санкциониран. Напротив, както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление подробно и ясно са посочени всички съставомерни признаци на извършеното от нарушителя нарушение, време, място, начин, механизъм и обстоятелства на извършването. Направено е пълно описание на нарушението.

Обстоятелството, че в уводната част е посочено, че нарушителят е водач личен от СУМПС, че изрично не е посочено, че наказателното постановление не е издадено въз основа на АУАН, не представляват съществени 5 процесуални нарушения и по никакъв начин не се отразявят нито върху правото на защита на санкционираното лице, нито върху пълната му възможност да разбере за какво нарушение е обвинен. Всъщност, напълно ясно и точно е посочено в наказателното постановление, че същото се издава след като е прекратено наказателното производство срещу нарушителя.

Пълно и ясно е посочено, защо деянието не е квалифицирано като предстъпление, а като административно нарушение, пълно и точно са описани всички негови съставомерни признаци. Следва да бъде отбелязано и, че издадаването на АУАН на нарушителя и невписването на това обстоятелство в наказателното постановление не представлява съществено нарушение, напротив охранява правото на защита на нарушителя в пълна степен да разбере за какво е санкциониран. Всъщност, нарушителят не оспорва да е извършил вмененото му нарушение, напротив признава изцяло фактическата обстановка, а и видно от постановлението на прекратяване на наказателно производство, същото е изпратено и до него, и едва след влизането му в законна сила, тогава е образувано административнонаказателното производство.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, както и от актосъставителя и свидетеля по него. Предоставена е възможност на нарушителя за излагане на възражения, където нарушителят собственоръчно е посочил „НЕ“ поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.